/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп отново е обвинен в предателство за изтеглянето на американските войски от Сирийски Кюрдистан и началото на турската операция. Упреква се, че уж е „дал“ на Русия не само Сирия, но и почти целия Близък изток. Но е невъзможно да дадеш нещо, което не притежаваш - Тръмп просто направи това, което беше време да направи. А Русия не засилва позициите си в Близкия изток заради Тръмп.

Американското оттегляне от Северна Сирия, което отвори пътя за турската операция срещу кюрдите, което от своя страна доведе до споразумение между кюрдите и Асад и възстановяване на контрола на Дамаск над поредната част на страната, стана причина за обвиненията срещу Тръмп в предателство и работа за Русия. За американските „анализатори“ всичко е просто - с предаването на кюрдите на турците, в крайна сметка Путин спечели, защото Асад си възвърна още едно парче от Сирия.

Освен това предателството на Тръмп ще се отрази неблагоприятно на отношението към Америка в целия Близкия изток. Ето какво пише Том Роган във Washington Examiner:

„Предавайки онези, които загубиха хиляди хора в борбата срещу “Ислямска държава”, президентът Доналд Тръмп показа своята ненадеждност и показа, че не трябва да се правят съюзи с Америка. По време на посещенията си в Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, Путин се опита да внуши на тези дългогодишни съюзници в САЩ една проста мисъл: „Не можеш да се довериш на Тръмп, но можеш да ми вярваш на мен.“ Путин ще се опита да убеди тях и Египет в необходимостта да напуснат орбитата на САЩ и да се приближат до Русия. „Мога да контролирам вашия враг - Иран“, ще каже Путин. Но той добавя: „трябва да платите за това: трябва да купите руска военна техника и да принудите ОПЕК да повиши цените на петрола. Путин ще се опита да се позиционира като гарант за сигурността на кюрдите в противопоставянето им срещу Турция и в същото време гарант за интересите на сигурността на Турция в противопоставянето ѝ на кюрдите. И тогава той ще се обади на водачите на сунитските монархии и ще каже: „Какво ви казах? Надежден съм, но Америка не е такава. Трябва да ме изслушате и да забравите за американците. Тръмп е убеден, че приключва безсмислена война. Но реалността ще му покаже, че е направил много щедър подарък на ключовия враг на Америка само на няколко коментара в “Туитър” време.”

А The New York Times пише, че „в Сирия Русия ще бъде щастлива да запълни празнотата, останала от американците“ и че това, което се случва сега, е “неочакван подарък за Путин“ (освен това, цитира руският ориенталист Александър Шумилин):

„Трябва да кажа, че всички най-значими успехи на Русия в Сирия не са постигнати в резултат на съзнателните усилия на Москва. Те просто попаднаха на Путин и Москва като манна небесна в резултат на специфичното поведение на западните страни и Турция. "

„Предателството“ на Тръмп развълнува украинския елит: в Киев вече пишат, че „Тръмп е предал кюрдите - той ще предаде и Украйна“.

Но всъщност Тръмп не е предавал никого и не помогна нито веднъж на Русия. Действията му в Сирия са абсолютно логични, както и укрепването на позициите на Русия. През 2019 г. е нелепо и глупаво да се казва, че Русия използва американски грешки и слабости в Близкия изток, че ѝ се поднасят подаръци.

Русия използва американските грешки и слабости през 2012-2015 г. и сега играе собствена игра, което САЩ просто не могат да предотвратят. Те могат да помогнат и дори тогава само косвено, както се случи с решението на Тръмп да напусне Сирия. Но тази помощ няма фундаментално значение: американската игра в Сирия беше загубена много преди Тръмп - а американският президент направи само това, което е назряло отдавна. Ако САЩ бяха останали в Сирия още по-дълго, това не би помогнало нито на тях, нито на кюрдите. Напротив, колкото по-дълго се бяха месили в турската операция, толкова по-лоши щяха да са отношенията им с Анкара.

Щатите не успяха да спрат турците да атакуват кюрдите. Те биха могли да забавят началото на операцията, но не и да я предотвратят. Сирийските кюрди нямат шанс да формират своя държава - със или без американска помощ. По време на войната те окупираха територии, по-големи от традиционно контролираните и във всеки случай в бъдеще ще трябва да избират между завръщането си в една Сирия и опитите да се бият на два фронта - срещу Дамаск и Анкара. Сега турците ги тласкат към преговори с Асад, което е добре дошло.

Американците (в размер на няколкостотин военнослужещи) не играят никаква военна роля в Северна Сирия. Те политически обозначават военно присъствие на САЩ, което позволява на Вашингтон да настоява, че Турция не може да направи нищо в тази област без съгласието на САЩ. И независимо колко да бяха стояли американците в северна Сирия, рано или късно така или иначе щеше да им се наложи да се евакуират, за да не попаднат под сирийски или турски огън.

Но всеки следващ месец положението на американците в Сирия се влошава, както и без това напрегнатите отношения с Турция: Ердоган има маса претенции срещу Щатите, а сирийските кюрди далеч не са на последно място сред тях. След като се изтегли от северната част на Сирия, Тръмп свали най-малко един важен въпрос от дневния ред на американско-турските отношения. Но сега той е принуден да се преструва, че ужасно ще накаже Турция. Но Америка се нуждае от Турция повече отколкото Турция от Америка. И Ердоган, който разбира това, е готов да се пазари с Тръмп до последно. Излишно е да се оказва натиск върху Ердоган - американците, разбира се, могат да навредят на турската икономика, но за него залозите в играта са огромни: не става дума за завземането на кюрдските градове, а за нова геополитическа тежест, която да вкара Турция сред великите сили.

Освен това операцията "Източник на мир" няма да бъде дълга: следващата седмица Путин и Ердоган вероятно ще се споразумеят за временно разделение на турско-сирийската граница и северна Сирия, така че турските интереси да бъдат взети предвид (със създаването на 30-километрова зона за сигурност) , и сирийските (с възстановяването на контрола над част от границата), и дори кюрдите, ако е възможно, да не се чувстват унизени. Във всеки случай уреждането на сирийския конфликт ще продължи да се решава в тристранния формат Русия - Турция - Иран. И трите държави направиха твърде много, за да позволят на други играчи да мътят водата. Американците сега само законно сложиха край на сирийската си игра, която всъщност приключи за тях отдавна.

Доверието на Арабските страни в САЩ не е подкопано от решението на Тръмп да напусне Сирия, а от цялата политика на САЩ в Близкия Изток преди Тръмп. Отначало те победиха Ирак, който беше противник на саудитците, но балансираше Иран. Тогава, по време на иракския хаос, Иран укрепи позициите си в Ирак, за голяма радост на саудитците. Тогава избухна сирийската война, по време на която Обама нарисува "червените линии", давайки на саудитците надежда, че САЩ са близо до военна намеса. И нищо не се случи. Тогава САЩ сключиха ядрена сделка с Иран, също за голямото недоволство на саудитците. И тогава, вече под Тръмп, я напуснаха. Монарсите в Персийския залив не знаят какво да очакват от САЩ, но виждат, че Русия последователно и упорито се връща към Близкия изток. Пристигна в Сирия - и промени ситуацията.

Русия възползва ли се от американските грешки? Да, през 2012-2015 г., при това не от грешките, а от последиците на политиките, които Щатите провеждаха в региона. Съединените щати разбъркаха региона, в който Русия има много интереси и чиито владетели помнят добре или знаят от историята каква голяма роля е играла Москва в региона през 50-те и 80-те години на миналия век и вече са успели да се уверят, че е възможно отново да си имат работа с нашата страна.

В такива ситуации няма подаръци , поднесени от Тръмп: има подарък, поднесен от Обама (всъщност от Буш, който започна войната в Ирак), но Путин отдавна го използва. Сега Русия сама печели репутацията си и увеличава влиянието си, а американците могат само да наблюдават какво се случва от страни. Да, имайки огромна военна сила в Близкия изток, най-дълбоките финансови връзки и просто лични отношения с местните елити, Щатите са загубили инициатива и доверие, те са престанали да определят не само дневния ред, но и динамиката на случващото се. Не може да се стигне далеч с подгряването на “иранската тема”, още повече, след като иранците няма да правят никакви отстъпки, а напротив, изисквайки отстъпки от САЩ. Сега за Тръмп е важно Турция да не стане втори Иран за САЩ - бивш военен съюзник, скъсал всички връзки с Вашингтон и станал последователен враг на САЩ в целия Близкия изток.

Така че на Тръмп не му е до подаръци за Русия - самият той би желал да получи нещичко близкоизточно от Кремъл.

Превод: В.Сергеев