/Поглед.инфо/ Нагорни Карабах отново се оказа на ръба на възобновяване на военните действия. Преди няколко дни в региона беше нарушено статуквото, което се създаде след края на Втората карабахска война. И двете страни в конфликта се обвиняват взаимно, но в крайна сметка и Баку, и Ереван поглеждат назад към Русия. Защо влошаването възникна точно сега и какво трябва да направи Москва в този случай?

„От 24 март до 25 март въоръжените сили на Република Азербайджан, нарушавайки разпоредбите на тристранното изявление на лидерите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 г., влязоха в зоната на отговорност на руския мироопазващ контингент на територията на Нагорни Карабах и издигнаха наблюдателен пост”, се казва в първоначалното изявление на министерството.отбраната на Руската федерация. Освен това азербайджанските войски са нанесли четири удара по позициите на арменските сили в Нагорни Карабах. След това Министерството на отбраната на Руската федерация направи ново изявление: „след преговори азербайджанската страна извърши изтеглянето на своите части от района на населеното място Фурух“.

И двете изявления обаче бяха отхвърлени от азербайджанските власти. Те твърдяха, че не са нарушили нищо (а арменската страна е нарушавала), а също така заявиха, че не са се оттегляли. Последната теза беше потвърдена от арменската страна. „Принудени сме да заявим, че продължава нахлуването на азербайджански части в зоната на отговорност на мироопазващия контингент на Руската федерация в Нагорни Карабах, което е отразено в приложените карти.

Такъв е сюжетът на случващото се. Какво стои зад това?

Ако говорим за причините за изострянето, то, от една страна, те са обективни. „На фона на събитията около Украйна, много други конфликтни линии в света ескалират. Сред тях са Балканите, Източна Азия и, разбира се, Южен Кавказ“, казва Владимир Аватков, доктор на политическите науки, доцент на Дипломатическата академия на руското МВнР. От друга страна обаче, Азербайджан, който според руското министерство на отбраната е инициатор на това изостряне, е имал свои мотиви за нарушаване на статуквото.

Факт е, че това статукво, което се е развило след военната победа на Азербайджан във Втората карабахска война, сега не задоволява Баку. Първо, там не са доволни, че арменците не спазват параграф 4 от постигнатото споразумение за изтегляне на арменските въоръжени сили от територията на Нагорни Карабах „успоредно с влизането на миротворци“. Азербайджанската страна не смята това за ритуално - включено за проформа - и смята, че територията трябва да бъде избавена от арменски войници. Второ, азербайджанците са недоволни, според тях, от "пълзящата" подкрепа на Москва за арменската страна. По-специално, изявленията на руското министерство на отбраната, което нарича Нагорни Карабах “Нагорни Карабах” – според Баку, с това Русия подчертава субективността на тази „територия на Азербайджан“ и нейния определен „специален статут“, какъвто Азербайджан няма да даде.

През целия следвоенен период Баку систематично се опитваше да наруши 1-ва точка от режима на примирие - тоест да изтръгне част от Нагорно-Карабахската република от арменците, но се опита да направи това без мащабно нарушение на статуквото. Въпреки това беше ясно, че подобно поведение не може да продължи дълго време.

„През последната година и четири месеца Азербайджан и Армения не само не успяха да подпишат мирно споразумение, но и не успяха да деблокират транспортните комуникации, тоест да направят първата стъпка към прагматизирането на двустранните отношения. И в този контекст мартенската ескалация в Карабах не беше изненада. При сегашното състояние на „нито мир, нито война“ трябваше да се случи нещо подобно. Ако не през март, то през април или май. И ако не в Карабах, то другаде на арменско-азербайджанската граница“, пише Сергей Маркедонов, водещ изследовател в МГИМО.

Но това се случи през март. Може би защото Илхам Алиев се опитва да реши вътрешнополитическите си проблеми за сметка на благоприятните външнополитически обстоятелства.

Факт е, че Алиев е подложен на сериозен натиск вътре в Азербайджан. „Опозиционното обществено мнение по въпроса за Карабах заема по-твърда позиция от властите. Сегашното „запазване на ситуацията“ се оценяваот много блогъри, социални активисти, студенти и правозащитници като „непълна“ или дори „открадната” победа. Именно тук, а не в ситуацията около Донбас, е коренът на азербайджанската настъпателна дейност и нетърпимост към топонимичната самодейност на руското министерство на отбраната. Илхам Алиев може да игнорира много от исканията на опозицията, но въпросът за Карабах е въпросът, в който азербайджанският лидер се вслушва в общественото мнение“, обяснява Сергей Маркедонов.И сега, изглежда, Алиев е решил да се отстъпи пред това мнение и да реши държавните си външнополитически задачи с помощта на успешно подредената за него международна конфигурация.

„Азербайджан, осъзнавайки, че Русия сега е заета в Украйна и основните притеснения на Кремъл сега, разбира се, не са за региона на Южен Кавказ, се опитва да се възползва от ситуацията и да изпита червените линии. Да се заеме със „слабите“ руски миротворци и да се опита да види докъде може да стигне в оказването на натиск върху Нагорни Карабах. Това е опит на Азербайджан да премести границите на допустимото по отношение на руските миротворци“, каза Александър Искандарян, директор на Кавказкия институт в Ереван.

Всъщност азербайджанските журналисти и политолози не отричатподобна връзка - те обясняват, че сега Русия не е до Армения, а Русия едва ли е готова да действа срещу Анкара (покровителката на Баку). Особено сега, когато Кремъл води мащабен конфликт със Запада, а Турция е една от малкото страни от НАТО, които се отказаха от антируската си политика.

Москва разбира нуждите и желанията на азербайджанското ръководство и засега се опитва да разреши ситуацията чрез преговори. „Очакваме, че всичко това все пак ще бъде уредено в рамките на тристранното изявление на лидерите на Армения, Азербайджан и Русия от 9 ноември 2020 г.“, каза заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко.

И тази позиция отразява националните интереси на Русия. „Руското ръководство изхожда от своята посредническа задача: да предотврати възобновяването на военните действия, да улесни постигането на споразумения между страните. Опитите за промяна на статуквото едностранно подкопават перспективите за уреждане“, обяснява Николай Силаев, водещ изследовател в МГИМО. „Москва заема принципна позиция за създаване на атмосфера на мир и сигурност в региона. Тя е износител на тази позиция”, допълва Аватков.

И това е логично, защото както ситуацията на Север, така и транспортните коридори към Близкия изток до голяма степен зависят от сигурността и мира в Южен Кавказ. „Русия полага много енергични усилия, за да продължи усилията си за поддържане на мира в региона на Карабах и да изпълни задълженията си от всички съответни страни“, очерта позицията на Кремъл прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

Засега Армения и Азербайджан се обръщат към руските миротворци, настоявайки съответно за конкретни мерки за спиране на нахлуването на азербайджанци или изтеглянето на арменските части от зоната на конфликта. Приблизително еднакви позиции заемат и значителна част от обществените активисти от двете страни. Арменците критикуват, че миротворците не са достатъчно активни (забравяйки, че миротворците спасиха народа на Карабах), а азербайджанците, че миротворците като цяло стоят там и не позволяват на Баку да върне цялата територия на Карабах под контрол ( забравяйки, че миротворците спасиха репутацията на Азербайджан, като не допуснаха началото на етническо прочистване срещу арменското население в Карабах).

Но външнополитическата целесъобразност може да се намеси в сегашната ситуация (в края на краищата Русия провежда специална операция в Украйна, включително за да накара постсъветското пространство да се счита именно за нейна зона на отговорност), така че е възможно в случай при по-нататъшно удължаване на конфликта позицията на Русия да се промени. Такава експертна оценка звучи в момента. „Москва, която традиционно не бърза да нарушава статуквото в конфликтните региони, може да се реши на решителна реакция, ако види, че просто искат да я изместят от онези области, които представляват значителен интерес за нея“, посочва Маркедонов.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?