/Поглед.инфо/ Светът след пандемията ще изглежда по-различно, отколкото сега, но определено ще запази познатата концепция за геополитиката. Картата на света ще бъде същата, но не се знае кой от участниците на геополитическата сцена ще излезе по-силен от тази криза и кой - по-слаб, казва полският професор Ян Зельонка. В интервю за Rzeczpospolita той призовава държавите да не излизат от ЕС, а да създадат втора камара на Европейския парламент, в която да участват представители на регионите, градовете, неправителствените организации и предприемачите.
Ситуацията в Италия е дори по-лоша от показаната по телевизията. Няколко седмици страната беше затворена и сега никой не обръща внимание на политиците. Хората сега слушат вирусолозите, казва Ян Зельонка, полски професор от Университета във Венеция, в интервю за изданието Rzeczpospolita.
Кошмарът на италианците е, че те не знаят кога ще свърши всичко. И въпреки че италианските вирусолози работят в тясно сътрудничество с китайските си колеги, не е известно до каква степен китайският модел може да се приложи в Европа. Китайците казват, че всички ограничения, които сега се използват в Италия, се оказаха безрезултатни. Само въвеждането на режим на пълна изолация донесе желания резултат, казва ученият в разговор. В същото време той обръща внимание на факта, че днешните забрани шокират италианците и е напълно възможно те изобщо да не са достатъчни. „Не е лесно. В Европа имаме култура, различна от китайската; забраните са по-трудни за налагане. Разбира се, в Италия хората са много дисциплинирани. Учените имат различни теории, но обществото не е експериментален заек. Заслужава си да помним това.“, подчертава той.
В разговора професорът също така отбелязва, че за разлика от опозицията, ръководена от г-н Салвини, истинското италианско правителство, ръководено от премиера Конте, е много отговорно. Бившият премиер Ренци, макар и член на правителствената коалиция, не се държи много лоялно. Оценката и на двете групи „дисиденти“ сред обществото само пада. „Демагогията не се отплаща във времена на заплаха. В началото на епидемията много фабрики в Северна Италия функционираха, защото бяха подложени на натиск от бизнеса да ги затварят. Това предизвика проблемите, с които в момента се сблъсква Ломбардия, един от най-мощните икономически региони в Европа.“, припомня той.
Експертът обяснява още, че в момента решения в Италия се вземат не в Рим, а в регионите, в малките градове, където никога не е имало политика, сега има фронтова линия за борба с коронавируса. Там лекарите, а не политиците, играят основна роля. Днес медицинските сестри са по-важни от парламентаристите. Освен това правителството не взема никакви решения, без да се консултира с регионите. Той обаче отбелязва, че без финансова подкрепа от ЕС, страни като Италия няма да могат да се справят с последствията от епидемията.
На въпроса какво ще се случи след епидемията, дали светът ще се върне към предишните си релси или ще има нещо ново, полският професор отговори: „Нещо ще остане, но нещо ще се промени. Ще останат черти на човешката природа, като егоизма и солидарността. Геополитиката също ще остане, защото картата на света не може да бъде променена. Просто не се знае кой от участниците в геополитическата сцена ще излезе по-силен от тази криза и кой - по-слаб."
В интервюто той защити и европейските политици, които напоследък бяха силно критикувани. „По-лоши ли са от националните? Нека да поговорим за това как се държаха Тръмп, Джонсън, Моравецки и Макрон в началото.“, попита Ян Зельонка. Борис Джонсън и Доналд Тръмп промениха стратегията си за борба с коронавируса, защото разбраха, че ако не бъдат въведени ограничения, броят на болните и умиращите хора ще лиши икономическата система от способността й да се възстановява. „Днес се надяваме, че след много седмици изолация с подкрепата на държавния сектор, ще успеем да излезем от бедата без пълен срив на икономиката и в крайна сметка всичко ще се върне към нормалното си състояние. В противен случай би имало голям риск да се извади ситуацията извън контрол и няма да има надежда да се възстанови онова, което е унищожено от коронавируса.“, добави той.
Полският професор не вярва, че последствията от коронавируса ще доведат до желанието на държавите-членки да напуснат ЕС. Брекзит показа, че излизането от ЕС е много скъпо, че няма смисъл от него, коронавирусът само влоши ситуацията. Според него Борис Джонсън, след като излезе от болницата, ще се запита дали този процес не трябва да бъде отложен. Разбира се, можете да живеете известно време за сметка на символичната политика, дори да спечелите изборите, като британския премиер, но обаче, когато смъртта почука на вратата, всичко се променя и трябва да слезете на земята. „По този начин се озовахме в ситуация, в която не можем да вървим нито нагоре, нито надолу. И това е европейският кошмар на днешния ден.“, заявява той със съжаление.
„Мисля, че идеята за избор между националната държава и ЕС е напълно погрешна. Защото днес имаме нужда от двете, плюс силни местни власти. Ако тези власти функционират заедно на тези три нива, разчитайки на демократичните механизми и работят заедно, всички те ще допринесат за общия просперитет. И такъв модел, разбира се, трябва да се търси.“, обяснява Ян Зельонка.
Той предлага на ЕС да създаде втора палата на Европейския парламент, която да включва представители на регионите, градовете, неправителствените организации, предприемачите. „Това е по-добре, отколкото да лобирате интересите си, някъде тихо, зад завесите на Европейската комисия. Нуждаем се от силна власт, както централна, така и регионална, защото това е единственият начин за ефективно решаване на проблемите.“, уверява той.
„Мисля, че благодарение на кризата обществата осъзнаха, че се нуждаят както от силна национална власт, така и от местна и наднационална власт, които са силни и си сътрудничат помежду си в различни измерения, защото социалният живот е многостранен. А фактът, коя партия управлява, е второстепенен в случая. Виждам това така.“, обобщава Ян Зельонка, полски професор от Университета във Венеция в интервю за Rzeczpospolita.
Превод: М.Желязкова