/Поглед.инфо/ Обичайно струпването на голям брой държавни глави може да се отбележи или при встъпване в длъжност на някой техен колега, много рядко, или на погребения на световни знаменитости, най-често. В Уфа от сряда до петък миналата седмица бе отбелязано масирано присъствие на държавни глави по повод едно раждане и едно погребение – възкресена бе многосредищността на нашия свят и същевременно бе погребано четвъртвековното господство на Запада в световните дела.

Бихме били безнадеждно слепи, ако не забележим историческото значение на тази тройна среща на върха – на БРИКС, на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и на младия Евразийски икономически съюз (ЕАИС).

Отдавна бяхме наясно, поне тези от нас, които са се вглеждали по-често в историческото развитие на човечеството, че досегашното състояние на господство на една-единствена световна свръхсила, което продължи точно четвърт век, е нестабилно, неестествено за света състояние и то така или иначе щеше да бъде променено. Не би било вярно, ако твърдим, че такова господство никога не се е случвало в историята на човечеството. Ако не на цялата световна суша, понеже съобщителните и транспортните връзки в миналото не са позволявали глобално превъзходство, то поне в отделни значими негови части. Никак не ще е трудно да се сетим за Римската империя в нейния разцвет или за Китай от времето на династията Хан (206 година пр.н.е. до 220 година от н.е.) и при династията Тан (618–907) или за Византия при император Юстиниан І или за едновременното господство на Византия, България и Свещената Римска империя в самия край на VІІІ в. и в първите десетилетия на ІХ в. в Европа и цялото Източно Средиземноморие или за Османската империя през ХV–ХVІ в. пак там.

Всички тези примери обаче са сравнително краткотрайни в сравнение с цялата човешка история, защото изначално са само особен случай. Естественото състояние на човешкото общество в най-широк смисъл е неговата многосредищност. Съперничеството, борбата на идеи, битката за влияние, за земи, за суровини, за човешките умове, в крайна сметка е най-сигурният двигател на прогреса. Властването на една световна свръхсила е най-сигурният начин за бързо достигане до разложение.

Вярно, господството на Запада, на САЩ всъщност, продължи изключително кратко – само четвърт век, измерено в „историческо” време, и причината за това е всеобщото ускоряване на историческите процеси изобщо вследствие на техническите постижения. В наши дни може и да е възможно глобално господство, но за кратко. Сега светът бързо се върна в своето естествено равновесно състояние. И този процес със сигурност ще продължи да се развива и крепне за много по-дълго от четвърт век.

Работна среща на делегациите на страните, членки на БРИКС, в Уфа, 9 юли 2015

Едва ли някой би се зачудил, че точно Русия е в основата на процеса по възстановяване на многополюсния свят – като една от двете световни свръхсили до 1989 г. можеше да се провиди, че именно тя ще отключи процесите по възстановяването му. По-малко от 9 години на разруха и отчаяние й бяха достатъчни. През 1998 г. начело на правителството в Москва застава Евгений Примаков (1929–2015) и точно негова е заслугата за промяната във външнополитическия курс на страната, за започването на дългата и сложна работа по търсене на съюзници за изграждането на новия многосредищен свят.

Следващото жалонно събитие е през септември 2006 г., когато аморфният клуб от четирите най-големи бързо развиващи се икономики започва да създава политически връзки помежду си, отначало само в рамките на ООН. Особено важно по това време бе съгласието на Русия, в това време членка на „елитния” Г-8, да участва в този нов проект. Бразилия, Русия, Индия и Китай (БРИК; през 2010 г. в организацията е приета Южна Африка и първата буква в названието й на английски е добавена към името на организацията – БРИКС) започват да направляват връзките си за създаване на нова глобална политико-икономическа платформа. На 10 февруари 2007 г. руският президент Владимир Путин в реч на 43-тата Мюнхенска конференция за международна сигурност за първи път говори публично за възстановяването на многосредищността на нашия свят.

Дотук говорихме само за многополюсен, многосредищен свят, но действителното състояние на делата ще ни наложи повече точност. Нито БРИКС, нито която и да е друга нова глобална платформа може да противостои лесно на Г-7, а за повече от една и дума няма да може да става. Новият свят, по силата на ред политически, икономически и технологични причини, ще бъде всъщност двуполюсен, двусредищен. И очертанията му вече личат – БРИКС, или негово политико-икономическо производно, ще противостои срещу досегашния четвъртвековен световен ред.

Всичките 14 държавни глави от страните, членки на БРИКС, ШОС и ЕАИС, на официална снимка в края на тройната среща на върха в Уфа, 10 юли 2015 г.

От 1834 г. Западът използва един и същ подход към Русия – да я държи наблизо, да е наясно с плановете й и така да им противодейства. Автор на този подход е министърът на външните работи на Австрийската империя Клеменс фон Метерних (1773–1859). По това време у него вече се е зародила идеята да се наглежда и неутрализира Русия, като се действа и работи заедно с нея (C. K. Webster, 1934). По този начин, като се държи наблизо и изкъсо, Русия трябва да бъде и направлявана в нужната посока. Този подход устройва и Русия, поне привидно през по-голямата част от новата и най-новата й история. От времето на император Петър І насам Русия се стреми да бъде повече европейска, а не азиатска държава, въпреки че огромната част от руските земи са именно в Северна и Централна Азия вече повече от два века.

След като Западът през миналата година изостави политиката на Метерних, Русия всъщност принудително бе тласната към засилване на азиатските и южноамериканските си връзки, включително в БРИКС и ШОС, а и бе ускорено рязко новото обединение на постсъветското пространство – ЕАИС. Всичко това може би щеше да бъде забавено или изобщо нямаше да се случи в противен случай. Така вече е ясно, че колкото повече се увеличава западният натиск срещу Русия, толкова по-ускорено ще се гради многосредищният свят. Западът поради своята самонадеяност и нарцисизъм се превърна в гробокопач, ако ми бъде позволен изразът, на собственото си световно господство.