/Поглед.инфо/ Западът не трябва да организира кръстоносен поход срещу Близкия изток. Европейският съюз няма стратегия, но вече не може да си позволи да бъде хартиен тигър.

Терористите смятат, че те са в състояние на война със Запада. Но ние не желаем да обявяваме военно положение и да задействаме нашите армии. Не смятам, че трябва да се обръщаме към членовете от Договора за НАТО, които се отнасят за колективната отбрана. Терористичните атентати са сходни с провеждането на военни действия. И ние трябва да се отнесем към това с необходимата сериозност. Но обявяването на война в крайна сметка ще бъде единствено и само от полза на „Ислямска държава“: въпросът е в това, че именно тя иска да разпространи войната все по-далеч в Европа, именно тя възнамерява да раздели нашето общество.

Как да реагира Западът?

Западът най-накрая трябва да се избави от една ужасна заблуда – от заблудата, че ние не трябва да се намесваме в това, което се случва в Сирия. Гражданската война започна там преди 4 години. А ние в течение на тези четири години само вдигахме шум. Башар Асад трябва да си ходи – тези думи слушахме през цялото време. Но ние не направихме нищо, за да постигнем тази цел. Нито Германия, нито останалите западни страни. Впрочем, между другото и САЩ също, където президентът Барак Обама прокара „червена линия“ само, за да се откаже след това от нея. Ние сметнахме, че гражданската война в Сирия с нейните стотици хиляди жертви ни интересува в най-добрия случай в морално отношение. Но днес тази гражданска война дойде у дома ни: заедно с милионите мигранти и заедно с откровения терор. Ние изгубихме 4 години.

Аморален компромис в името на морално по-високата цел

В морален и политически план е важно и правилно да се избавим от масовия убиец Башар Асад. Но това може да бъде само на втори план. Към този неприятен морален проблем ние трябва да подходим от позициите на реалполитик. Да, ние трябва да направим този аморален компромис в името на по-високата морална цел. Защото в момента е необходимо да водим борба с така наречената „Ислямска държава“ и да сложим край на гражданската война в Сирия.

Миналата седмица във Виена за втори път се събраха външните министри на 17 държави. Постепенно започна да се очертават контурите на обща стратегия. Впрочем, именно САЩ поеха тази инициатива, а не Европа за съжаление. Европа отново зае изчаквателна позиция, въпреки настоятелните искания на външния министър Франк-Валтер Щайнмайер.

Ролята на Русия

Със своята намеса президентът Владимир Путин поставя Запада в положение на цугцванг. Но и от руска страна се наблюдава определена готовност да действа заедно със Запада. Виждам определена възможност огромната пропаст между Русия и Запада да бъде намалена. Путин, както изглежда, в момента разделя приоритетите: първо, общ фронт за борба срещу „Ислямска държава“, но успоредно с това подготовка за избори – политическо ново начало за Сирия.

Русия би желала режимът на Асад като последен фактор за стабилност да се запази поне частично. При това личността на Асад няма голямо значение. Това руско предложение не трябва да се отклонява, само защото идва от Москва.

Общи действия срещу „Ислямска държава“

Въздушните удари не са достатъчни. Сами по себе си военните действия не трябва да са табу. И Германия не може и не трябва да остане настрана. И тук до неотдавна като табу се възприемаха разговорите за зони за сигурност за сирийското население. Това са зони, където сирийците ще могат да намерят сигурност и убежище от бандите с главорези на „Ислямска държава. Те се нуждаят от защита както по въздух, така и по земя. Но германски войски не трябва да бъдат изпращани. Западът не трябва да организира кръстоносен поход в Близкия изток. Арабските страни в рамките на мандат на ООН могат да създадат сухопътни войски, които да получат голяма подкрепа от Запада.

Бездействието на ЕС

Ние въздъхнахме с облекчение, когато САЩ и Великобритания през 2011 се отказаха от военна интервенция в Сирия. Ние се радвахме тогава, че това ни отмина. Но сега времето е почти загубено. С конференции и изказвания нещата няма да се оправят.

В Европейския съвет говорихме за причините за възникването на мигрантския поток. Но какво бе направено? Нищо. Европейският съюз няма обоснована стратегия за Сирия. Но това е най-главното. Отминаха времената, когато ЕС можеше да се позволи да бъде книжен тигър. Отдавна трябваше да се пробудим. Сега вече не става дума само за мигранти – за нас това е въпрос на живот и смърт.

------------------------------------

Волфганг Ишингер е един от най-добрите специалисти в областта на световната външна и вътрешна политика в сферата на сигурността. Той е бил посланик на Германия във Вашингтон и Лондон. От 2008 г. оглавява Мюнхенската конференция по сигурността, а от 2015 г. ръководи и комисията на ОССЕ по въпросите на европейската безопасност. Неговото интервю е публикувано в „Щерн“.

Берлин / Германия