/Поглед.инфо/ В аванс ще заявя, че никога не съм бил поклонник на В. Путин, нито пък мога в бъдеще да стана негов фен по две много прости, а и ясни причини. Първата е, че като ляво идейно-политически, но и партийно ориентиран човек, няма как да одоб-рявам, а още повече и да се възхищавам на държавен ръководител, който залага „ва банк“ на възкресението и утвърждаването на консервативната идеология. Вто-рата е не по-малко важна. Като непоклатим атеист не мога да оценявам високо или дори еуфорично ходовете на държавен глава, който от първото десетилетие на 21 век извежда на предна бойна линия религията в държавното устройство на Русия, руската култура и руския народ, които искрено обичам. Но като философски мислещ и преценяващ логиката и развоя на историческите събития и обществено-полити-ческите реалности човек, съм длъжен внимателно, задълбочено, а и многостранно да търся отговори за мистериите на политическите ходове на Путин в наше време.
Когато беше избран за президент на най-голямата по територия страна в све-та, Путин не се бави много, за да оповести пред целия свят кои ще са трите кита, върху които ще гради новата руска държава, нейният суверенитет и бъдещето й. В известен аспект, подобен съдбовен избор беше неизбежен и дори предопределен. Защото руската огромна страна беше съзнателно разрушена и разграбена напълно от горбачовската пета колона от прозападно ориентираните перестройчици и алчни реформатори-неолиберали като Гайдар, Явлински, Абалкин и пр., както и от елци-новските бандити-олигарси, които разграбиха даром и докрай богатствата на Русия. Именно те позволяваха на западните политици, квази-правозащитници, ненаситни предприемачи и антируски настроени и ангажирани религиозни мисионери да сеят без надзор или страх от наказание отровните семена на русофобията и западнизма, а пък и най-активно участваха в ограбването и разрушаването на своята държава.
Със сигурност може да се каже, че донякъде тези три кита бяха вече доста-тъчно ясни за по-далновидните или проницателните руски умове, които веднага, из-преварващо и много правилно се ориентираха в сложните ребуси на историческата конюнктура, и в мрачните хоризонти на бързо настъпващото историческо бъдеще.
Първият кит бе съдбовният залог на здравия, всеотдаен и готов на самопо-жертвование руски патриотизъм, който за разлика от западния креслив и нарцис-тично перчещ се по медиите и политическите трибуни национализъм, беше избрал тихото, но и скромно аскетично подвижничество в името и за благото на Родината. Този патриотизъм вече имаше назад - в по-далечното или по-близкото историческо минало - своите грамади от безпримерни подвизи и чутовни геройства, а и своите сакрални местта на паметта, които руснаците никога не са забравяли, а са тачели. Днес, в тежките и трудни времена и бойни събития, руският патриотизъм тихо и без публични екзалтации и подготвени за медиите демонстрации трупа в трезорите на руската историческа памет, в музея на героизма поредни нови, невиждани подвизи. Затова не е случаен фактът, че всеки ден се обявяват поне по трима нови герои, които не се отличават в сраженията най-вече с това колко врагове са убили, нито колко пленници са изтезавали и жестоко умъртвили, както правят техните украински противници, зомбирани и насърчавани от западните им ментори и подли господари. За този ежедневен героизъм на руските войни, лекари, медицински сестри, санита-ри в бойните лазарети, а и на масово участващите младежи и хора в дейна възраст в инициативите на Народния фронт за набиране и предоставяне на безмездна по-мощ на страдащото население в опустошената и опожарената от украйнците дон-банска и луганска области не се говори, или показва нищо в западните медии, които - обратно - занимават вниманието, любопитството на все по-растящата и недоволна западна аудитория от събитията в Украйна с измислените псевдо-героизми на укра-инските нацисти и с насила изведените от Зеленски и кликата му в бойните окопи и сражения украинци, които трябва да се бият „до последния украинец“ заради смет-ките и жадуваните печалби на аморалните русофоби от евроатлантическия Запад.
Руският патриотизъм, който Западът се опита напълно и завинаги да унизи, опозори и изличи от паметта и земите на огромната страна по времето на Горбачов и Елцин, сега тихо и решително се завръща в Историята, а и й показва своето лице. Ето защо Путин не сбърка, а - обратното - избра възможно най-сигурното и дълбоко спотаено в руската душа чувство - безпределната обич и вярност към Родината, които се удостоверяват само с едно нещо - с всеотдайността и жертвоготовността.
Вторият митичен кит на днешното руско държавно устройство е свързан с процесите на публично утвърждаване и динамично разширяване на жизнените те-ритории на специфичния руски консерватизъм - многовековен хранител и бдителен страж на исторически ревностно пазените от, а и чрез него исторически и културни традиции, нрави, обичаи, ритуали, а пък и твърде богатата памет на руския народ.
В руското общество от векове и до нашата смутна и преломна историческата съвременност са се водили и продължават да се сражават вечните пристрастия на руски мъдри умове, които са искали страната им да се ориентира и привърже към образците на Запада, или да остане вярна на древните си корени и силни традиции. Баталиите между западници и почвеници, между прозападни либерали и проруски настроени консерватори, между космополити и патриоти никога не са преставали. Интелектуалните сражения за фаталния цивилизационен избор не са секвали. И за разлика от други бивши социалистически държави, общества и народи, които сми-рено и без всякаква съпротива позволиха на компрадорските им елити да им на-трапят прозападническите модели и евро-атлантическите - необясними от никого сносно - ценности, или фаталния и единствено верен, а сега оказващ се все повече пагубен цивилизационен избор, руснаците продължиха неотстъпно да вярват на, а и мъдро да следват старата си традиция, като залагат на изконното, т.е. на руското.
Бих искал размислите и думите ми да бъдат правилно, а не спекулативно и преднамерено разбрани, а и оценени. Винаги много съм се възхищавал, а и учел от великите фигури на Просвещението, Хуманизма, Прогреса и истинския Демокра-тизъм, от светлите и прогресивни умове, от непокорните и свободолюбивите души на западно-европейски философи и културни гении. Обаче, не мога, пък и не желая да мълча пред безумията и престъпленията, които вършат днес последователите на постмодернизма, реваншистите и убийците на секуларизма, истинската демокра-ция, реалния, а не на абстрактния хуманизъм, циничните редактори и безсрамните пренаписвачи и еднооките тълкуватели на Историята на света и особено на Европа. Не искам да бъда рамо до рамо, а и в един глас с тези, които истерично и умишлено отричат Прогреса, смятат Разума за тоталитарно изчадие и виновник за всички тра-гедии на човечеството, отказват се от всичко в историята и световните цивилиза-ции. И които с непонятна за моралния разум садистична страст, но и с неописуемо удоволствие слагат върху прокрустовите ложета на своите абсурдни теоретизации, деконструкции, еклектизми, релативизми, или античовешки интерпретации, тотално инфилтрирани и допингирани от гнили идеологеми и перверзни митологеми, реван-шистки клишета и атавистични варварски нагони. А в Изтока виждат само назадни-чавост, неизлечима порочност, вечна нечиста и низка душевност, историческа и кул-турна безперспективност, и лесна плячка, оправдаваща всички средства, за които войната, насилието, грабежите и униженията над другите са позволени, оправдани и дори задължителни категорични императиви, удостоверяващи прозападния ман-талитет, но и маниер на отношение, общуване и действие към различни от тях хора.
При очевадния провал на съветския комунизъм и позорното саморазпускане - дори без каквато и да е съпротива - на КПСС, едва ли залагането ва банк на лява идеология би могло да бъде оптимален, а и спасителен избор за руската държава и руския народ. Още повече, че и на Запад, а и в световен план левите идеологии и традиционни масови партии търпят очевидни поражения и позорни унижения от неолиберали и неоконсерватори, пък и започват да се свиват като шагренова кожа дотам, че някой от най-видните им представители дори вече напълно изчезнаха. А що се отнася до другият фатален избор - към либерализма или неолиберализма - той вече беше исторически провален, но и опозорен от фиаското на катастройка на Горбачов, а и от пиянските изблици и лишените от всякакъв разум прояви на Елцин.
Ето защо на Путин не остана много за избиране. Единственото, което можеше и трябваше да направи в подобна екстремална ситуация, беше да заложи на руския здравословен и изцелителен консерватизъм, на силната вяра, крепкото упование и светлите надежди, неизличимата сила на традициите, историческата и културната памет относно православната вяра, здравото и сплотеното руско семейство, гото-вата на всякакви саможертви руска душа в името и за благото на Отечеството - все ярки елементи от блестящата многовековна ценностна огърлица на консерватизма.
Либерализмът в Русия открай време се е считал за очевидно и пресметливо сметкаджийски. За нещо, което е дълбоко чуждо, силно мразено от готовата и спо-собна на всевъзможни безкористни жестове, а и непонятни за западняците дела в името на ближните. Не случайно и знаменитото предупреждение на Фьодор Тютчев, че Русия не може да се разбере с ум, че тя не може да се измерва с общ аршин, че тя притежава огромна и непонятна за другите тайна - в нея може, но и трябва един-ствено, пък и докрай да се вярва, никога не било правилно дешифрирано от Запада. За сметка на това В.Путин, като всеки истински руснак и непоклатим родолюбец, не се поколеба и твърдо заложи именно на този съдбовен избор за бъдещето на Русия.
Историята познава ужасните и кървави, опустошителни и не оставящи след себе си нищо здраво и живо походи на западните кръстоносци, водени от безмер-ната и ненаситна алчност за ограбване на чужди страни и техните народи. Тяхната дълга и твърде срамна поредица не е приключила, нито останала само в мрачните и потресаващи исторически анали на Западното Средновековие. Нейните призраци са продължили да бродят и да се опитват да утоляват вампирската и кръволожката си ненаситност и в следващи, а даже и в днешните времена и исторически събития. Ако днес все по-често, по-силно и натрапчиво се говори и пише за Новото средно-вековие, за постмодернисткия Нов глобален и неолиберален феодализъм, трябва ли да се изненадваме от наличието и проявите (в тези процеси) на разбудилите се от историческа летаргия наследници на западните рицари-кръстоносци, днес обле-чени в одеждите и под флаговете на евроатлантизма и патологичната русофобия.
Днес евроатлантическите „кръстоносци“ за пореден път се опитват всячески да унижат, опозорят, похитят, а и разграбят огромната руска страна и нейния народ. И сякаш нищо не се е променило в тяхното мислене и безчовечно действие, мотиви-рани единствено от безграничната им, а и многовековна подклаждана русофобия. В това „свято и велико дело“ им помагат католицизмът, протестантизмът, всевъз-можните други конфесионални деноминации, стари и нови западни култове, и пр.
Не всички познават добре тъмната и безчовечна страна на западните религии и църкви, окъпани в позор и насилия не само заради Светата Инквизиция, Кръсто-носните походи, колониалните грабежи и масовите убийства на местните населения в завзетите, подчинените, насилваните и ограбваните векове наред колониални на-роди и страни. Още по-малко са и онези, които точно знаят огромните размери, а и кошмарните последици от бесовете на омразата и насилието над другоячемислещи иноверци. А руската история и руското православие не познават, а и не биха одоб-рили моретата от безумия и кръв, каквито Западът е разпалвал векове наред с ма-совите убийства на врагове и еретици, с безбройните клади за вещици и грешници. Не друг, а Ватикана и Светият престол, и англосаксонският протестантизъм са пре-кланяли глава и гръбнак пред безумията и престъпленията на Хитлер, търсели са всякакви начини за споразумяване с него, а и са подклаждали и насърчавали задку-лисно, или поне не са оказвали никаква активна съпротива на разрастването на фа-шистката и нацистката идеология, на партии, или движения, тясно обвързани с нея. Руското православие и неговата църква нямат такива ужасни грехове и престъпле-ния. Те никога, а и никъде в територията на огромната им страна не са били скрити или явни подбудители, или насърчители на мизантропски, расистки, ксенофобски и сегрегационистки организации като Ку Клукс Клан, докато цивилизованият Запад е бил тяхна утроба, майчина люлка, бдителен страж, страстно оправдаващ ги съдник. А и расизмът е съкровенна рожба и греховен плод на мрачния западен сциентизъм. Ето защо днес отново, за пореден път (исторически и актуално) виждаме мрачните силуети, но и чуваме гласовете на западните кръстоносци, ку клукс клановци и сие, всички заедно и еуфорично обсебени от русофобски транс и бяс, да пеят химни на възхвала и заплаха на Запада към Русия, а чрез нея сега и към целия останал свят.
За разлика от своите храбри и доблестни прадеди-рицари, днешните западни кръстоносци са подлеци, мерзавци и страхливци. Те не смеят лице-в-лице да изля-зат срещу руснаците, както някога са правели техните прадеди в рицарски турнири, или в кървави и опустошителни грабителски, завоевателни и безчовечни войни. За тях днес е напълно достатъчно да изпращат без всякакви скрупули и морални угри-зения принудително мобилизираните, или перфидно индоктринираните добровол-ци, военнослужещи на Украйна в окопите, а оттам вече право и в студените гробове. Техните прадеди нерядко са се биели до последна капка кръв, докато днешните им страхливи и порочни наследници предпочитат това да сторят украинци и наемници. Техните бойни флагове и истерични крясъци са безграничната русофобия, ненасит-ната алчност и патологичната дълбоко вкоренена в душевността и битийността на западняците страст към насилия и убийства; разбира се, облечени в квази-демокра-тична, или абстрактно-хуманистична терминология, фразеология и дискурсивност.
Който внимателно следи руските телевизии, вижда, а и слуша, че тези несек-ващи героизми и подвизи на руснаците се вършат най-вече при спасяване на живо-та на свои, или чужди бойци, т.е. в името на Живота, а не в това на Смъртта, както правят украинските военнослужащи или многохилядните чужди наемници, чиито за-падни инструктури и командири неспирно, а и ненаситно жадуват за морета от кръв, мъки, страдания и смърт. А необикновената човещина в обстоятелства и условия, които обикновено залагат на, а и могат лесно да оправдаят безчовечието, се оказва много тясно свързана, но и органично произтичаща от това, което символизира, пък и въплъщава другият кит на държавността. А той се отнася до ролята и значението на Руското православие в трудните исторически времена и обстоятелства, в извън-редно тежките дни, часове и последни мигове на върховно изпитание, в които няма сигурност, че ще приключат с гарантиран успех. А в компанията на трите митични кита, за които вече стана дума, третият се оказва тясно свързан с авторитета, по-пулярността и действията на православието в Русия. Може да звучи странно и дори необичайно, но Путин стори за руското православие много повече от клировете на Православната църква в огромните руски землища. Той доста мъдро и далновидно заложи на Православната вяра не само, а и не толкова заради нейните солидни и крепки исторически и културни традиции, а защото в условията на съвременната то-тална дискредитация на всички идеологически фамилии, глобалното дезавуиране и растящото отчуждение на хората от политиката, единственната спасителна кре-пост на духа и историческата памет остана крепката и страстна православна вяра.
В това отношение резидентът от КГБ донякъде прилича на Сталин във втория му период, който след първоначалните атаки и поражения над руската православна църква осъзнава, че е по-добре за държавата и отечеството да съхрани и насърчи вярата в православната религия, и в нейната църква в свещенните руски землища. И не е чудно, че днешният руски патриарх и висшият клир на Православната църква се отблагодаряват по своя традиционен начин за това закрилничество на В. Путин, който нито веднъж досега не си позволи да обижда, или унижава православието и руската църква, а също и вероизповеданията, но и църковните енории на другите конфесии, имащи разпространение в безкрайните руски конфесионални територии. А това му поведение бе, но и е в тотално противоречие с всичко, което в историята и настоящето демонстрират лидерите на западните държави, общества и култури. И, вместо на обичайната за всяка война жестокост и безчовечност, Путин заложи на неизбежното възкресение и мащабно проявление на руското православно Мило-сърдие, на трудно непонятна, сякаш даже безумна Човещина в бойните сражения, в умишлено забавяне на превземането на окупираните от украинските нацисти те-ритории, в даване на излишни жертви от своите в името и заради живота на цивил-ното население, което безпощадно се граби, насилва и унищожава от дирижираните от западни политици и инструктури азовци, или всякакви украйнски националисти. Срещу командвания от НАТО-вските стратези безумия и престъпления, той заложи на Великия Милосърден поход на руснаците, който никога не би могъл да бъде из-бран, нито осъществен с такава всеотдайност, а и жертвоготовност от западняците.
Периметърът на тихо придвижващия се Милосърден поход се разпростира по бойните полета, в медицинските лазарети и пленническите лагери. Неговите жи-ви светци са лекари, медицински сестри, санитари, офицери, сержанти и редници. Всички те стриктно, но и безстрашно спазват хуманния си дълг въпреки обстоятел-ствата и бомбардировки с НАТО-вски оръжия от кръстоносците, които галопират с гръмки и заплашителни филипики в парламенти и медийни студия, докато украин-ските им лакеи-оръженосци ги заместват по бойните полети и в студените гробове.
Когато днес в Западна Европа и в САЩ ежедневно, а и потресаващо растат примерите или случаите на лекари, отказващи да обслужват пациентите си руснаци, по бойните полета на Украйна руските воини, лекари, медицински сестри, санитари и доброволци без перчене, или нарцистично задоволство, а тихо, скромно и всеот-дайно жертват здравето и живота си дори заради тези на украинските се пленници. Защото доброволно, морално отговорно са приели, а и неотстъпно действат според Свещения устав на Милосърдието, Човещината и всеотдайността за ближните, въ-преки и независимо дали последните са от тях, или от моментните им противници. И защото са част от знайната или незнайната мартирология на днешните сблъсъци. За тези живи светци най-важна е грижата за ближния независимо от това дали той е от тяхната, или от вражеската страна. Защото са дали свещен обет за вечна служ-ба на Човещината и Хуманизма, а и не го престъпват независимо от трудностите, препятствията и опасностите, които непрестанно съпровождат техните саможертви. Те се борят за всеки човешки живот - за разлика от западните евроатлантически „хуманисти“, но и крещящи „защитници“ на Демокрацията, ненаситно жадуващи да се отнемат колкото може повече животи на руснаци в сраженията, тила или в Русия.
Тези благородни и морално възвисени руски души, тези свети мъже и жени са често невидима или нечута част от огромната историческа литургия на руското православие, на неизкоренимата руска вяра в добротата, човечността и хуманизма. За и след тях не търчат и не ги преследват журналистически микрофони и обективи, не се правят специални и „напудрени“ международни форуми и прес-конференции. Те вършат тихомълком и незабележимо, но всеотдайно и саможертвено своя дълг, понеже не могат да се откажат от, престъпят на никаква цена руските си ценности.
Тези свети мъже и жени носят в сърцата и делата си свещенната хоругва на Безкористието. Те не преследват големи печалби, нито предлагат услугите си сре-щу добро заплащане, най-добре в долари или евро. Ето защо, колкото и на пръв да изглеждат като неимоверно далечни, или невероятно чужди, постъпките им на все-отдайност и саможертва (заради чуждия живот на свои и чужди), опосредствено се включват и в голямата битка между Запада и Русия, в т.ч. и по отношение на изпъл-нение на една от главните задачи на съвременната руска икономическа и глобална политика - по-скорошното, но и по-пълното дедоларизиране на световния пазар, на международните икономически отношения, а и зависимости от страната на Хълма, която си е въобразила, че е божествено предопределена да господства вечно над целия свят, да тъпче, граби, унижава и убива човечеството за своя изгода, печалба.
Впрочем, изпадналите напълно в истеричен бяс НАТО-вски самозванци-гос-подари над света изглежда, че в заслеплението си срещу руснаците са забравили, че агонията, или гибелта на Финикийският им бог, който за тях е над всички други божества, са искрено жадувани, а и огласявани в кърваво пулсиращото ни настояще не само от руснаци, а от много техни, съвременни западни братя, или сестри - истин-ски демократични и разкрепостени умове и гласове, които, подобно на Ницше, но и по свои начини, и оглушително с думи като гръмотевици и светкавици са оповестили предсмъртните гърчове и неизбежната смърт на Негово божество Долара още пре-ди много години, и не се отказват, или уморяват и сега да пеят вярната си мантра.
Такива достойни изследователи, храбри експерти, далновидни анализатори или свободни интелектуалци, които са зависими единствено от присъдите на трибу-нала на моралната си съвест, гражданския дълг и професионалната си етика, не са се притеснявали както назад във времето, така и днес да пишат и разпространяват своите оригинални некролози за Негово световно величество Долара. Но техните проницателни, а и потвърждаващи се днес от живота, анализи обикновено не се допускат до широката медийна аудитория, нито пък се възнаграждават с аплаузи.
Затова колкото и странно да изглежда, или необичайно да звучи, тихият, но и неотстъпващ назад Велик поход на Милосърдието опосредствено е ангажиран във свещеното дело по глобалната дискредитация и публичната екзекуция на Долара. Защото Милосърдният поход се движи неотклонно под хоругвите на Безкористието и Човещината. А тези ценности винаги са били най-омразни, но и най-безцеремонно пренебрегвани от рицарите на Користта, Изгодата, Печалбата и Меркантилността, който днес пак са възседнали брабантските кобили на кръвожадността, омразата, ненависта, лакомията, злобата и импотентността на помътнелите им разсъдъци.
Колкото и да е неприятно за тях, но победата на Безкористието над Користта, на Хуманизма над Безчовечността, на Човещината над Мизантропията е сигурна, макар и датата на този велик, но и свещен Триумф да не е напълно ясно датирана. Независимо от това кога, а и как тя ще дойде, за да изгрее отново Мирът над света и човечеството, още днес всички истински нравствени, почтени и благородни хора трябва да изразят своята почит, признателност и благодарност към живите светци, участници и тихия, макар и публично некоментиран Велик поход на Милосърдието.
А ние, истинските учени, които свято тачим сакралността на професионалната ни етика и добросъвестно изпълняваме заветите на моралния си дълг, сме длъжни да се приобщим, да изразим съпричастие и съучастие с тихия подвиг на живите светци. Защото нямаме друг нравствен избор - иначе ще престъпим моралния си идеал! И за да не се срамуваме от бъдещите справедливи присъди на нашите наследници!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?