/Поглед.инфо/ Колективна Европа дори няма защо да се плаши: тя сама се справя прекрасно с тази задача. Британските медии избухнаха в поредица от публикации, чийто общ смислов и емоционален мотив може да се изрази по следния начин: „Русия стиска атомните си пръсти на врата на свободния свят“ – и тук изобщо не става въпрос за заплахата от използването на ядрени оръжия.

Анализаторите от другата страна на Ламанша, на прага на първите студове, внезапно се сетиха, че в допълнение към природния газ и възобновяемата енергия, обожавани от Лондон, атомните електроцентрали играят важна роля в производството на електроенергия - основен ресурс на съвременния живот. Те анализираха данните и с тъга констатираха, че и тук внезапно е открита руска кука, която може да бъде изтръгната, както се казва, само с месо, но това изобщо не е панацея.

Преди да преминем към статистиката и упоритите факти, нека обърнем внимание на един чисто хуманитарен аспект, а именно на лексикалните и психологически детайли на споменатите публикации.

Работата на западните журналисти формира напълно недвусмислен фон, на който Русия действа като вечен изнудвач и агресор. По-специално, читателят е информиран в ултимативна форма, че Владимир Путин (лично и като въплъщение на всичко руско за Запада) първо прекъсна доставките на природен газ за Европа, а сега заплашва да спре керваните с ураново гориво за британските и европейски реактори. Стилът и редът на представяне са изградени по такъв начин, че средностатистическият британец, измъчван от работа и ежедневни проблеми, ще бъде напълно убеден, че злите руснаци са прекъснали енергийните доставки много преди началото на СВО, а сега се опитват да удушат свободния свят на демокрацията по този начин. И никъде няма нито дума за това, че Москва години наред е убеждавала Брюксел и Лондон в изгодността на дългосрочните договори, че абсолютно всички споразумения се изпълняват стриктно до последния кубичен метър и литър, че Русия толерира изцепките на Киев за много години, включително кражбите на газ и директното изнудване, само за да осигурят същите тези договори. Не се споменава, че изграждането на “Северен поток” не беше коварен трик, за да се пристрасти Европа към руския газ, а критична необходимост, тъй като украинският маршрут се превърна в нещо подобно на пътуване през Аденския залив по крайбрежието на Сомалия. Че след отказа на България да строи „Южен поток“, за да се поддържа обемът на взаимноизгодната търговия, е необходимо да се строи „Турски поток“. И че газопроводите по дъното на Балтика са взривени – и то толкова набързо, че следствената комисия, почервеняла, все още отказва да назове пряката причина и изпълнителя на саботажа.

Посланието е просто и неоспоримо: Русия е мрачна, агресивна страна и главната задача на цялото просветено човечество е да се освободи възможно най-бързо от нейните лапи. В този случай уранови. Но тук, както и в много други енергийни и финансови области, е много по-трудно да се направи, отколкото да се каже.

По-конкретно, във Великобритания, въпреки всички трикове, жонглиране с числа и ентусиазирани доклади, не беше възможно да се приложи концепцията за снабдяване на страната с електроенергия, базирана на възобновяеми източници. Единственият успех, макар и много съмнителен при сегашните условия, може да се отбележи в отказа от изгаряне на въглища. Делът им в енергийния баланс на кралството вече е четири процента и дори успява да покаже ръст.

Що се отнася до ядрената индустрия, британците имат пет атомни електроцентрали с девет работещи реактора с обща инсталирана мощност от 5,9 гигавата. Те произвеждат 20 процента от цялата електроенергия, докато според правителствения доклад за 2021 г. битовият сектор изразходва същия брой киловатчаса като целия транспорт в страната и два пъти повече от индустрията.

Като се има предвид, че предприятията, фабриките и заводите по целия свят по подразбиране са основни потребители, това косвено показва най-малкото липса на индустриален растеж.

Британски анализатори тревожно напомнят, че всеки пети реактор в Европейския съюз работи с руски обогатен уран и ако в случая с природния газ можете да "серазхождате из пазара" и да купувате американски ВПГ на завишени цени, тогава всичко е много по-сложно с горивото за атомните електроцентрали. Просто няма други продавачи, защото дори Съединените щати купуват около 15 процента от горивото за собствените си електроцентрали от подразделенията на “Росатом”, освен това Русия контролира 30 процента от пазара на различни продукти за обогатяване като изотопи за лекарства. Британците се утешават от факта, че по-голямата част от урана за техните собствени реактори се закупува в Австралия и Канада, но фактът, че е изключително трудно да се увеличат доставките, остава зад кулисите, освен това западните ядрени учени отдавна и плътно стоят на предела на физическо обогатяване. Към днешна дата малко производители на ядрено гориво предлагат уран, обогатен само до 5,5%или повече. В същото време Русия предлага широка гама от продукти, включително така нареченото гориво ХАЛЕУ с ниво на обогатяване от 19,5 процента, което е малко под лимита, разрешен от международното споразумение за неразпространение на ядрени оръжия.

Като цяло темата за горивото за ядрени реактори е изключително обширна и тук можете да се гмурнете в подробностите с часове, но ние току-тъй споменахме перспективните образци.

Вече почти десет години официален Лондон упорито се опитва да изобрази възраждането на националната ядрена енергетика. Получава му се откровено зле, тъй като британците успешно загубиха собствените си компетенции в изграждането на реактори, французите сами не могат да помогнат на своите съседи, а Великобритания просто изгони китайците през вратата, като по този начин отложи дори перспективите за изграждане на пълноценен реактор (първият от 30 години) за неопределено време. В пресата все още има плахи бележки, пълни с надежди за възобновяване на строителството на трети реактор на АЕЦ “Сайзуел”, но като се има предвид, че проектната му цена вече е умопомрачителните 20 милиарда лири, тези очаквания едва ли ще се сбъднат стане реалност.

Затова Лондон залага на малките модулни реактори, които пресата представя като панацея и гарант за бъдещето. Част от истината несъмнено е налице тук – с изключение само на това, че в момента единственото работещо копие се изпитва в тестов режим в Китай, докато колективният Запад засега е внедрил ММР като концепция на хартия. Втората трудност е свързана с факта, че въпреки че реакторите се наричат малки, политиците възлагат много големи надежди на тях. Просто казано, вместо чифт големи реактори, Брюксел и Лондон мечтаят да изградят грозд от ММР, които ще произвеждат сравнима мощност. Законите на физиката обаче са дълбоко безразлични към исканията на политиците и затова е необходимо ново поколение гориво за осъществяването на концепцията. Споменатото ХАЛЕУ, който на фона на стандартен обогатения уран изглежда като високооктанов бензин срещу дърва за огрев.

Великобритания отчаяно иска да се измъкне от оковите на енергийния дефицит и, преценявайки правилно перспективите на енергийните източници, залага на атома. Например, не толкова отдавна беше създаден Фонд за бъдещо допускане на ядрената енергетика където правителството веднага инвестира 120 милиона лири и е готово да добави още 700 с единствената задача да извади британския ядрен гигант от блатото на стагнацията. Проблемът е, че днес горивото ХАЛЕУ се произвежда в изключително ограничени количества и само в интерес на дузина изследователски реактори в страните от ЕС. В САЩ горивото се произвежда чрез "разреждане" на високообогатен уран, който лесно се извлича от военни ядрени оръжия. Тази технология е път за никъде, тъй като обемът на такъв ресурс е ограничен, а търсенето на ХАЛЕУ непрекъснато нараства. Ако сега Европейският съюз се нуждае от тон и половина такова гориво годишно, то по-нататък - като се вземе предвид страстното желание да се строят малки реактори в голям мащаб - никой не може да предвиди нуждата изобщо.

Вярно е, че има още една страна, единствената, която е разработила и усвоила промишленото производство на ХАЛЕУ чрез повторно обогатяване на горивен уран от 5 до 19,5 процента. Великобритания и всички останали, които искат да стъпят в светлото ядрено бъдеще, нямат много голям избор. Или са се обърнат към единствения продавач, или да се лутат безкрайно сред празните рафтове.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com