/Поглед.инфо/ И двете страни интензивно и систематично работят за промяна на глобалния световен ред.
Първоначално политическите връзки на Венецуела с Ислямска република Иран са установени през 1960 г., когато и двете страни, заедно с редица петролни държави, полагат основите на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и стават нейни съоснователи заедно с Ирак , Кувейт и Саудитска Арабия.
През последните 45 години тези отношения се свеждаха до необходимите дипломатически и технически контакти с цел постигане на подходящи споразумения за ценова политика и обеми добиван петрол, които ще се прилагат от участниците в гореспоменатия картел в световния петролен бизнес.
Тази ситуация започва да се променя радикално през 2005 г., когато на власт в Иран идва Махмуд Ахмадинеджад, с което започва процесът на задълбочаване на отношенията между двете страни.
Ето как Иран провежда активна външна политика, която има за една от целите си установяването на връзки с онези съперничещи страни от Америка, които предизвикват Вашингтон в преследването на многополюсен свят, което пасва идеално на стратегията на президента на Венецуела Уго Чавес Фриас.
Развитието на новите отношения между Иран и Венецуела се осъществява чрез преки лични контакти между държавните глави. Президентът на Иран е посещавал Каракас три пъти, а ръководителят на венецуелската държава е бил в Иран девет пъти, като всеки път е подписвал меморандуми за разбирателство и споразумения за сътрудничество в различни сектори.
Иранската цел за навлизане в Южна Америка беше реализирана с помощта на най-добрия съюзник в лицето на президента Уго Чавес. Следователно Венецуела е страната в региона, сключила най-много споразумения по време на управлението на Ахмадинеджад, някои от които допринесоха за иранското присъствие в други латиноамерикански държави.
Двустранните споразумения за сътрудничество вече включват повече от 270 споразумения по селскостопански, индустриални, технологични и енергийни въпроси. Освен това Иран предоставя техническа помощ на Венецуела в областта на отбраната, разузнаването и сигурността.
Сред най-важните споразумения и проекти, сключени от правителството на Венецуела с иранците, са откриването на завод за трактори в щата Боливар, наречен Veniran Tractor, както и договор между венецуелската държавна компания Minerven и нейния ирански колега Impasco.
По същия начин циментов завод беше открит в щата Монагас през 2007 г. от иранската фирма Ed Hasse Sanat, собственост на Министерството на мините на тази страна. Освен това държавната петролна компания Pdvsa и нейният ирански колега PetroPars създадоха съвместно предприятие за сертифициране на резервите в блока на нефтения пояс на Ориноко, разположен в щата Ансоатеги.
Друг от проектите, предприети от двете страни, е иранският автомобилен завод Venirauto Industries C.A., разположен в щата Арагуа, чиито първи автомобили бяха доставени през април 2009 г.
Във финансовия сектор говорим за създаването на двунационална банка за развитие, съюз между Държавната индустриална банка на Венецуела и Експортната банка и Банката за развитие на Иран (Edbi). Венецуела също разреши създаването на банка с изцяло ирански капитал, наречена Международна банка за развитие, на своя територия.
Освен това властите на двете страни създадоха двустранен инвестиционен фонд на стойност 2,5 милиарда долара за реализиране на проекти на различни етапи на развитие.
В допълнение към всичко изброено по-горе, в резултат на споразумение между венецуелската държавна авиокомпания Conviasa и Iran Air, която е националният превозвач на страната, Венецуела се превърна във врата за пътуванията на Иран в региона. В момента има семантичен полет между Каракас и Техеран с прекачване в Дамаск.
И накрая, през ноември 2008 г. представители на правителствата на двете страни подписаха научно-техническо споразумение, което формализира връзките на сътрудничество в областта на ядрената енергетика.
От 2005 г. Иран и Венецуела пътуват заедно на големи международни събития с гаранция за взаимна солидарност. Например сегашният горещ въпрос в ООН е спорът за иранската програма за обогатяване на уран. Президентът на Венецуела е най-ревностният привърженик на тази програма, а по време на посещението на Махмуд Ахмадинеджад в Каракас през септември 2006 г. Уго Чавес каза: „Ние подкрепяме правото на Иран да развива ядрената енергия за мирни цели“.
Правителството на Венецуела повтори позицията си по време на интервю за сателитния канал Franca, като каза, че Иран не създава бомби и се обяви в защита на ядрената енергия, за да излезе от енергийната криза, която засяга почти цялата планета.
В рамките на решенията, взети в рамките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Венецуела беше единствената страна, която се противопостави на резолюция GOV/2005/77 от 24 септември 2005 г., приета с 22 гласа "за", 1 "против" и 12 "въздържал се", която обвинява Иран за подозрение, че според Съединените щати нарушава задълженията си по Договора за неразпространение на ядрено оръжие от 1978 г. поради липса на доказателства за военните цели на ядрената им програма.
Следващия февруари Куба, Сирия и Венецуела отново се противопоставиха на друга резолюция, GOV/2006/14, отнасяйки случая до Съвета за сигурност на ООН. След затягането на санкциите срещу Иран, приети единодушно от Съвета за сигурност в Резолюция 1747, президентът на Венецуела беше един от малкото лидери, които продължиха да подкрепят Махмуд Ахмадинеджад.
Въпреки вниманието на медиите, темата за ирано-венецуелското военно сътрудничество очевидно е една от най-актуалните. Освен това Иран и Венецуела се обединяват, за да критикуват съществуващата международна система, следвайки собствената си революционна логика.
В анализ на революционните държави френският анализатор Лоран Рюкер уточнява, че тези страни-респонденти не се опитват да подобрят относителните си позиции в баланса на силите, а по-скоро отхвърлят установения ред, неговите институции и практики и провъзгласяват други интерпретации на световните дела .
Според някои експерти Иран и Венецуела също искат да се увеличи влиянието им сред развиващите се страни, тъй като са достатъчно богати, за да създадат алтернативен световен полюс.
Венецуела, както сега, така и по времето на Уго Чавес, обвиняваше международните финансови институции, че са отговорни за бедността в Южна Америка. Още през май 2007 г. самият Чавес, по време на реч по случай Деня на труда, обяви, че Венецуела рано или късно ще се оттегли от Международния валутен фонд и Световната банка (след като изплати многостранния си дълг).
Освен това Венецуела се опитва да създаде алтернативни институции, които да противодействат на вече съществуващите. От 2007 г. Венецуела прокарва идеята за създаване на Банка на Юга, за да насърчи солидарността между страните от Латинска Америка. В началния етап проектът получи подкрепата на Аржентина, Боливия, Еквадор и Бразилия, но с напускането на посочените страни на социалистически лидери от власт, тези идеи засега остават на заден план.
От друга страна Иран и Венецуела искат да сложат край на доминацията на Запада и в информационната сфера. Ето защо на 24 юли 2005 г. Аржентина, Куба, Уругвай и Венецуела създадоха Telesur, сателитен телевизионен канал на испански език, отразяващ събития в Латинска Америка.
По подобен начин на 2 юли 2007 г. Иран обяви старта на Press TV, англоезичен новинарски канал, предназначен да балансира западния възглед за международните събития в неговия регион.
И двете страни планират да предприемат действия в полза на други развиващи се региони. Сегашните им президенти биха искали страните от бедния Юг да бъдат по-независими, докато се опитват да реализират проекти за сътрудничество, за да избегнат влиянието на развитите страни.
От тази гледна точка те обявиха, че Двунационалният фонд, който са създали, може да се използва и за финансиране на инвестиции и програми в други държави, които се стремят да се освободят от господството на САЩ, особено в Латинска Америка и Африка.
По този начин те се надяват да разпространят революционна мисъл и възнамеряват да поемат отговорност като петролни страни с високи доходи. И през октомври 2006 г. те стартираха проект за петролна рафинерия в Сирия.
Този проект е пример за това как Иран и Венецуела се опитват и биха искали да променят част от световната система в рамките на средствата, с които разполагат. Успоредно с това обаче защитават определени институции на ООН, които им позволяват да изразят мнението си.
Например, те подкрепят реформата на Съвета за сигурност, а не разпадането му, и не критикуват Общото събрание, защото им предлага възможност да се изправят очи в очи със Съединените щати. Опитите за промяна на глобалната система също имат последици за политическата структура на развиващия се свят и трябва да се отбележи появата на различни пътища за международна интеграция, насърчавани от държавите от Юга, което показва поляризацията на тези партньори, както е илюстрирано от примера на Латинска Америка.
За да запази международния престиж, иранският президент се стреми да разшири влиянието си в Латинска Америка, а Венецуела служи като платформа за това. А Венецуела от своя страна се стреми да разшири своя социалистически проект.
Тези сближавания доведоха до организирането на латиноамериканската обиколка на иранския лидер, по време на която той възнамеряваше да установи отношения с „радикалните“ леви правителства, застъпващи се за намаляване на влиянието на САЩ в региона, и съюзниците на неговия венецуелски колега, например лидерът на Никарагуа Даниел Ортега.
Един слаб елемент от връзките между Иран и Венецуела е тяхната зависимост от петрола. Това е основното им оръжие и го използват за политически цели. Венецуела е наясно с тази ситуация и Николас Мадуро заяви на неотдавнашна пресконференция, че: „В случая с Венецуела не може да се отдели петролната стратегия от дипломацията.“
Затова е важно държавата да се опита да задържи цените на петрола на високо ниво. В същото време както инфраструктурата на Венецуела, така и инфраструктурата на Иран пострадаха от изолация и санкции от страна на Съединените щати.
Въпреки това взаимодействието между Иран и Венецуела продължава да се развива. Миналата година президентът на Венецуела Николас Мадуро и неговият ирански колега подписаха споразумение за 20-годишно сътрудничество, след като Мадуро похвали Ислямската република за изпращането на така необходимото гориво на страната му въпреки санкциите на САЩ.
Мадуро също направи обиколка в Евразия, след като президентът на САЩ Джо Байдън произволно реши да го изключи от срещата на върха на Америките (администрацията на Байдън изключи Венецуела, Куба и Никарагуа от срещата на върха). Мадуро е останал в Алжир и Турция.
В заключение, отношенията между Иран и Венецуела все повече напомнят на стратегическо партньорство, тоест специални отношения между две държави, които се ангажират да си сътрудничат в различни области, без да формират традиционен военен съюз.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?