/Поглед.инфо/ Всички тези дни отвсякъде към мен валят въпроси защо мълча и не коментирам хода на специалната операцията в Украйна. Ще отговоря - нямах какво да коментирам! Ситуацията се разви толкова бързо и неочаквано, че да се опитваш да я настигнеш с високопарни измислици на принципа „под – пръст – таван“ означаваше просто да изгориш репутацията си като кибрит. И сега, седемдесет и два часа по-късно (тогава беше написан този текст), най-накрая мога да направя няколко собствени коментара.
Първо, за основното - за времето. Преди началото на войната западните медии буквално се състезаваха в „отгатването“ на датата на поражението на Украйна: седмица, пет дни, три дни.
И следователно, веднага след първия удар на нашите въздушнодесантни сили по военните съоръжения на Въоръжените сили на Украйна, стотици хиляди зрители, читатели и интернет потребители включиха таймерите за обратно отброяване, според които руската армия трябваше да премине строгия изпит за съответствие със званието „непобедима и легендарна“. И сега минаха три дни, нито Киев, нито Харков са превзети, а над Одеса няма руски трикольор. По принцип мълча за Лвов.
Какво стана?
Няма значение!
Нищо освен пълната ви неграмотност и глупост! Ами смешно е сериозно да се обсъжда войната според моделите, написани от американското или британското журналистическо братство: „Три дни и руснаците са в Киев!“
Да започнем с основите!
Какво представлява съвременното настъпление?
Може би си спомняте, че през 2003 г. половин милионна групировка на Съединените щати и техните съюзници си проправяха път до Багдад през пустинята в продължение на две седмици, като имаха пълно техническо превъзходство над 370-хилядната иракска армия, която се намираше под най-тежките санкции за десет години, и която поради износване и липса на резервни части беше загубила почти цялото си модерно оръжие. Която нямаше никакви щедри спонсори, които да докарат стотици тонове най-новите противотанкови и зенитни системи. Без международна подкрепа, без собствена военна индустрия. Нищо! И американската армия - най-мощната армия в света - си проправи път до Багдад за две седмици и превзе столицата на Ирак за още една седмица, а след това превзе другите иракски градове за още две седмици.
Нека ви напомня, че Ирак има площ от 470 000 квадратни километра. Украйна 603 хиляди квадратни километра. Можете ли да сравните?
В същото време Украйна не е пустиня (57% от площта на Ирак), а силно пресечена зона с огромно количество гори (17% от площта) и дерета. И сериозно решихте, че такава държава може да бъде победена за три дни или за седмица?
Ама какви фантастики четете? Какви билки пушите?
Дори и с „маршовия“ темп на настъплението – 50 километра на ден (В Ирак, през пустинята, практически без да влизат в битки, американците напредваха със средна скорост от 32 км на ден! От границите на Донбас до Киев и Одеса на американците, чийто опит ни се дава днес за пример, ще са им нужни 12 дни! И 2 дни от границата с Беларус!
Нека ви напомня, че нашите авангардни части бяха в предградията на Киев към края на първия ден! И в три дни на почти непрекъснати битки с най-боеспособната (без никакво преувеличение) европейска армия, която има осем години опит във военни операции, обучена и тренирана от американски и натовски инструктори, напомпана с най-модерните оръжия, те вече са окупирали и контролират една пета от страната, след като са победили или са разбили почти всички военни групировки на въоръжените сили на Украйна.
Ето защо, диванните невежи, които се смятат за големи военни анализатори (и в края на краищата преди три дни всички бяха опитни вирусолози!), обвиняват руската армия с устата си за нейните „поражения“, това са просто стадо неграмотни бабуини, крещящи от палмите бог знае какво.
Операцията за принуждаване на Украйна към мир ще се изучава във всички военни академии на планетата! Защото никой не е правил това преди!
Въоръжените сили на Русия днес демонстрират най-модерния вид бойни действия - високомобилна, мрежово ориентирана, превантивна и потискаща инициативата на противника. Като практически равни по размер на вражеската армия, ние твърдо притежаваме инициативата, налагаме му своята воля, принуждаваме го да се защитава.
Да, врагът е все още силен, той е убеден и мотивиран враг, който няма да слага оръжие и мечтае да обърне хода на военните действия, или поне да изчака помощта на НАТО, но ние го натискаме, смазваме него, мажем го във всички посоки.
Особено тежка е ситуацията в Донбас, където в триъгълника Лисичанск, Краматорск, Покровск, най-мощната групировка на въоръжените сили на Украйна, наброяваща повече от петдесет хиляди войници и офицери, се е заровила в земята и отчаяно се бие - цяла полева армия, според щатното разпределение на Вермахта. И още около седем хиляди нацистки бойци от "Азов", "Айдар" са притиснати срещу Мариупол. Тук те трябва да бъдат методично и с мъка тъпкани с „Град“ и „Ураган“,сечени с “Гвоздики”, газени с танкове и механизирани отряди. Точно както преди осем години край Дебалцево. Тежка и кървава работа, но ще бъде свършена!
И това е всичко засега!
Не съм привърженик на празните прогнози, но едно знам със сигурност - този, който днес плюе армията си в гръб, крещи и иска "Не на войната!", това е просто откровен враг или наивен глупак, който не разбира, че сега се решава собствената му съдба. Войната в Украйна не е „отчаян опит на режима да удължи съществуването си“, както сега ни убеждава блеещият хор от неприятни емигранти от Лондон – не! Това е решаващата фаза на четвъртата световна война, през която окончателно ще се определи нашето място в XXI век. Ще станем ли отново световна сила, или ще повторим съдбата на СССР, само че с много по-сериозни и необратими последици?
И ако някой с „красиво лице”, омраза към режима и демокрацията в сърцето си мисли, че западните победители ще го стоплят, нахранят, притиснат към сърцето си и ще го заведат в сладките западни зали, тогава той здравата бърка. Той ще трябва да живее в бедна, разкъсана на парчета страна без бъдеще, като угажда и умилостивява господарите на победителите по всички възможни начини.
Но ние няма да допуснем това! Ще победим!
Дори тази победа да има вкус на гъста и солена кръв.
Превод: В. Сергеев