/Поглед.инфо/ Четох статията на Владислав Сурков „Къде изчезна хаосът? Разопаковане на стабилността“.
Разбира се, не е писано за обикновения редови читател, който ще се откаже да го чете най-много на третия абзац. Адресати са политическата и експертната общности, до които се изпраща това послание. Впрочем, както във всички предишни текстове на Владислав Сурков.

След като я прочетох, останах с неясно впечатление. Написано е хитро и има логика. Но има и усещането, че Сурков като средно добър ученик, изведнъж се е увлякъл от истината от добре заучените уроци, които са му разкрили втория закон (началото) на термодинамиката. И сега се опитва с него като с намерен ключ да бръкне във всички ключалки. Неговите ритуали около ентропичния хаос са интересни и оригинални, но какво да правим с останалите закони на същата термодинамика, които, следвайки логиката на Сурков също могат да бъдат „изтеглени“ върху обществото?

Е, например, първото правило на термодинамиката:

„Във всяка изолирана система запасът на енергия остава постоянен. Количеството топлина, получено от системата, отива за промяна на вътрешната енергия на системата, както и за извършване на работа срещу външни сили "

Или с "разпределението на Максуел", което казва, че почивката е крайната дестинация на всяка система и точка на максимален хаос?

Можете, с известно усилие, да издърпате върху обществените процеси цялата термодинамика, да не говорим за теорията на относителността на Алберт Айнщайн. Единственият въпрос е дали ще свършат работа?

Между другото, известна двусмислица в работата на Владислав Сурков се издава от добре познатото комично представяне на принципите на термодинамиката от самите физици:

Първи закон на термодинамиката: Не можеш да спечелиш.

Втори закон на термодинамиката: Не можеш да отбележиш равен резултат

Третият закон на термодинамиката: Дори няма да ти позволят да играеш

Жизнеутвърждаващо, нали?

Струва ми се, че Сурков, както и преди, е останал омагьосан от някаква елегантна схема и след това е започвал изрядно да напасва фактите, за да се поберат в нея. В това отношение той няма равен. В същото време авторът много ефективно придава на работата си вид на безспорност, като започва и завършва с призив към основни физически закони, да се спори с които е безсмислено и глупаво. Съответно написаното между тях придобива привкус на безспорност. Но ако все пак отделим физиката от политологията, то всъщност статията се състои от няколко тези, които Сурков разглежда през призмата на толкова заобичаната днес от него термодинамика.

Първата теза.

- Всяка държава винаги се стреми към максимален контрол върху живота на своите граждани. А всяко отслабване на държавата води до повишаване на социалната ентропия – хаос. Този процес се нарича от Сурков "социална физика"

- На нивото на всяка стабилизация или дори социално замразяване на държавата продължават процесите на социална ентропия.

- Нарастването на социалната ентропия е много трудно за откриване и още по-трудно за контролиране.

- Игнорирането или експериментирането със социалната ентропия е изпълнено със социални катаклизми.

- Същите процеси се проектират навън - в отношенията между държавите.

- Изходът от кризата - на ниво вътрешна политика - е имперската идеология. Във външната политика - стратегията за непрекъснато "разширяване" и договори между "супердържавите" (терминът е на Сурков)

Няма да кажа, че всичките изброени тези са откровения. По-скоро - кратък курс в един от разделите на политологията.

По-нататък Сурков доста точно, но много накратко излага процесите, протичащи в САЩ, ЕС и Китай и ясно формулира заплахите, пред които са изправени. Преминавайки към Русия, той с оскъдни щрихи формулира процесите, случили се в нашето общество през последния четвърт век, но преминавайки към настоящето, той започва да се занимава с политическа магия, „предизвиква“ социална стабилност в сегашното ѝ състояние, като своеобразна константа: „Безпорядъкът не представлява пряка заплаха за установения ред, който премина в режим на мълчание. Системата е силна както винаги, слава Богу, и хаосът не е проблем за нея. Галопиращата централизация остава обща тенденция. Използването на опита, извлечен от историческата памет, морала, административните и духовни ценности и другите тежки социални консерванти в неограничени дози гарантира запазването на желаната стабилност”.

Но повечето експерти не виждат сегашната ентропия на руското общество толкова слаба и безопасна. Имам чувството, че Сурков, поради политическата ситуация и сложната си позиция на настоящия руски политически Олимп, просто не смее да нарича нещата с имената им, като подчертава лоялността си към „системата“ и се опитва да не получава обвинения, че много от процесите на дисбаланс започнаха именно по време на мандата му като заместник-ръководител на президентската администрация на Руската федерация, който отговаряше за вътрешната политика и идеологията.

"Глобална" рецепта за борба със социалната ентропия според Сурков е имперско мислене и експанзия "навън": “В течение на векове в Руската държава с нейния суров и слабо подвижен политически интериор се запазва изключително благодарение на непрестанния стремеж отвъд собствените предели. Тя отдавна е забравила как да оцелява и най-вероятно никога не е знаела как да оцелява по други начини. За Русия постоянната експанзия не е просто една от идеите, а истинската екзистенция на нашето историческо същество.”

А това изисква споразумение с други макросистеми относно правилата на това разширение: „Както и да е, необходимо е поредното разделение на сферите на влияние. И то (рано или късно, формално или неофициално, тайно или открито) определено ще се случи. Въпросът е само на каква цена. От гледна точка на социалната физика, сферата на влияние е договорно пространство за разсейване и изхвърляне на хаоса, който се изтласква от стабилна политическа система. Ако няма споразумение, турбулентните течения, генерирани от супердържавите, ще започнат да се сблъскват помежду си, генерирайки опустошителни геополитически бури. За да избегнете подобни сблъсъци, трябва да насочите всеки поток в отделен канал "

И тази теза, честно казано, ме разочарова със своята баналност. Това е приблизително от същия раздел като призива за обединяване на всички добри хора срещу всички лоши. Или, както е при Манилов, „колко хубаво би било, ако изведнъж се направи подземен проход от къщата или се направи каменен мост през езерото“.

Но какво ще стане, ако "супердържавите" не искат да преговарят? Тоест, ако те абсолютно не искат? Проблемът е, че макросистемата, в която се развиват съществуващите политически системи – планетата Земя е изключително малка. Нейните ресурси отдавна са претеглени и разделени и, както вече всички разбират, са ограничени, а историческите вектори на различните „системи“ изобщо няма да избледнеят, а само набират скорост. Следователно „договорът“ винаги е отстъпка на част от правата, а оттам и на ресурсите на бъдещето.

И тук Сурков си спомня не физиката за 8-ми клас, а предмет, изучаван вече на по-високи образователни нива и с много по-задълбочено изследване на настоящата епоха - марксистко-ленинската философия, независимо как някой се отнася към нея. Ленин в книгата си „Империализмът като най-високата степен на капитализма“ и след това в редица други произведения формулира, а следващите две световни войни потвърждават един от основните закони на сегашния световен ред: „Световно господство“, - посочва Ленин, “накратко е съдържанието на империалистическата политика, чието продължение е империалистическата война”. И този вариант на развитието на събитията и хвърляне на ентропия по този “взривообразен” начин на Сурков не разглежда и не разследва, а само заявява: „Историческите примери са разочароващи: споразуменията от Мюнстер, Виенският конгрес и конференцията в Ялта стават възможни и успешни едва след като хаосът достига адско равнище“.

И такава възможност, колкото и тъжно да е да се констатира, става все по-актуална. И се основава не на вулгарната „социална физика” на Сурков – хвърлянето на ентропията, а на безпощадна война за ресурси. За XXI век!

Споразумение между „супердържавите“ е възможно само когато се сблъскат интересите на равни опоненти, осъзнавайки, че всеки конфликт е изпълнен с взаимно унищожение. Такова споразумение е заключителният акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г. Но само 15 години по-късно той е изхвърлен в кошчето за боклук от „супердържава“ САЩ, веднага щом получава предимство пред СССР, отслабен, според тезата на Сурков “...от ръководството на Съветския съюз, което открива безразборен огън по “собствения си щаб" и основи” Тоест външният фактор, външната ентропия са били и остават постоянна константа, която запазва при всяко състояние на нещата и ентропията вътре. Разделянето на Руската империя през 1917 г. и СССР през 1991 г. са постоянно напомняне за това.

Както виждам, при Сурков има фатална празнина - вярата, че "супердържавите" могат да се разберат помежду си. Но това е илюзия. Всяко споразумение не е нищо повече от „замразяване“ или забавяне на следващия етап от конфронтацията. За битката за бъдещето. Всъщност това е непрекъсната „студена война”, резултатът от която неизбежно ще бъде голяма „гореща” война или верига от военни конфликти, които отслабват един или друг участник в конфронтацията, преди да бъде „изваден от орбита” и след това отрязан от победителите.

Още през 2005 г. говорех, че по границата с Русия през следващите 3-4 години ще бъде създаден ограничителен кордон от държави, лоялни към САЩ. Освен това САЩ възнамеряват да организират коалиция от НАТО и страните, „споделящи западни ценности“, готови да действат като единен фронт срещу Русия. Освен това се предвижда организиране на пълна икономическа блокада на Русия, която да я изтощи и провокира към „неадекватни“ и „недружелюбни“ действия, които могат да се тълкуват като пряко предизвикателство към Запада.

Американците виждат самата война като постепенно издърпване на Русия през верига от регионални гранични инциденти и конфликти в дълга война на „изтощаване“ с НАТО и Съединените щати, която не трябва да ни позволява да използваме ядрен потенциал, понеже загубите в такава война ще бъдат преди всичко качествени. И основната цел на тази война е унищожаването на стратегическата инфраструктура на държавата, нейния политически и боен контрол, енергийната и транспортна инфраструктура, комуникационните системи, летищата, пристанищата, космически системи. Но без бомбардировките и унищожаването на гъсто населени райони, което може да послужи като извинение за прерастването на конвенционална война в ракетно-ядрена война.

С други думи, парализирана Русия, останала без електричество, комуникации, пътища, парализирана, но без огромни цивилни жертви, няма да бъде готова да се осмели да влезе в ядрена война само за да нанесе такива щети на врага. И ще предпочете условията на повече или по-малко изгодна капитулация с установяване на пълен контрол върху нейния военно-индустриален потенциал и политическа структура.

Владислав Сурков изобщо не разглежда тази перспектива на „изхвърлянето на ентропия“. Може би поради професионалната му деформация - служител на Кремъл, който благочестиво вярва в силата на думите, във факта, че винаги можете да се постигне разбирателство. Но той забравя, че през последните сто години политици, които са били много по-опитни и хитри от него, са се опитвали да се споразумеят помежду си за „разделянето на света“, но всичко завършва с две световни войни и дълго балансиране на ръба на трета.

Завършвайки статията си и завръщайки се към заобичалия термините на термодинамиката Владислав Сурков, бих искал да напомня за не по-важния трети основен закон, който може да се формулира така: „Абсолютната ентропия на идеален кристал при нула градуса Келвин (абсолютната нула) е нула. В идеален кристал при 0K всички частици са в едно и също енергийно състояние, кристалът е подреден, няма термично движение "

Сурков изобщо не разглежда това. А болшевиките навремето се опитват да изградят точно това - идеален кристал. И колкото повече нараства ентропията в съвременното общество, толкова повече го имаме усещането, че болшевиките са били прави. Необходимо е да се промени самото общество, а не да се борим срещу ентропията!

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели