/Поглед.инфо/ Поредното политическо изостряне около ситуацията в Сирия, а именно около Идлиб, не изглежда случайно. Турската и сирийската армии постоянно участват в преки военни сблъсъци, турският президент прави страховити изказвания срещу Москва - и всичко това е пряко свързано със стратегическия успех на сирийската армия.

За първи път за осемте години на гражданска война сирийските правителствени сили установиха пълен контрол над стратегическата магистрала М5 Дамаск-Хама-Алепо и прочистиха крайградските райони на Западно Алепо от екстремисти. Чрез операция „Идлибско зазоряване“ в Северозападна Сирия е създадена нова стратегическа ситуация, която е изключително неизгодна за Турция. В резултат президентът Ердоган отново стовари обвинения срещу Дамаск, случаите на директен огън между турската и сирийската армия зачестиха, а телефонното обаждане на Ердооган до Москва стана апотеоз.

Основната цел на първата фаза на операция „Идлибско зазоряване“ беше превземането на село Саракиб и околностите му, където се сближават магистралите М5 и М4 (Дамаск-Хама -Алепо и Латакия-Алепо). В неделя тази цел беше постигната. Сирийските правителствени сили продължиха напредването си срещу вече сринатия джихадистки фронт и поставиха под контрол целия участък от стратегическата магистрала, която бандитите държаха в продължение на осем години. В момента той е под пълен контрол. Охрана все още не е поставена навсякъде и на редица участъци трасето остава фронтова линия, но движението по него вече е възможно за военна техника.

Беше необходимо да се окупират западните покрайнини на Алепо, предимно “Рашидин-4”, тъй като там магистралата М5 навлиза в границите на града и след това води до историческия център, вече като централен булевард. Трябваше да се премести линията на фронта от пътя към Алепо, за която трябваше да се заеме селището Хан Асал на северозапад от магистралата.

През предходната седмица джихадистите се бяха укрепили в “Рашидин 4” и Хан Асал, като за Мека. Никой не живее там от много години, тези квартали са декор за филмите от серията на “Лудия Макс”. Нещо повече, отбраната на руините на някога престижния район на Алепо “Рашидин-4” става безсмислена, всяка изминала седмица кварталът е обграден от три страни и въпросът е само за загубите, които САА можеше да понесе по време на фронталното нападение срещу руините.

За джихадистите защитата на “Рашидин-4” и Хан Асал не беше толкова военна, колкото политическа. Същото важи и за района на Саракиб.

Факт е, че в началото на миналата седмица фронтът на джихадистите се разпадна, в него се образуваха огромни дупки, но те продължиха да се придържат към три ключови позиции, очевидно очаквайки нещо. Можем да предположим, че те са се надявали, че Турция ще окаже натиск върху Дамаск, за да не пропусне стратегическото предимство, което даде владение на участъци от стратегическите магистрали.

Възстановяването на контрола на правителството над магистрала М5 и в дългосрочен план над М4 коренно променя дори не военните, а политическото разпределение на силите в Идлиб.

Проблемът е не само във възстановяването на пряката комуникация, а оттам и съобщенията за Алепо от централните райони на страната, но и връщането към държавния контрол върху стратегическото положение в западната част на провинция Алепо и в южната част на Идлиб. Около 10-12 километра остават до град Идлиб. Над 600 населени места попаднаха под контрола на правителството в резултат на настъплението, основната група джихадисти в тази област на практика е унищожена - и подобна победа рязко засилва преговорната позиция на Дамаск относно бъдещата структура на Сирия.

Факт е, че такъв успешен напредък на правителствената армия проваля плановете на Турция за консолидиране на позициите си в Идлиб. И оставайки в Идлиб за неопределено време, Анкара би могла директно да се намеси в делата на Сирия като „заинтересована страна“, да участва в процеса на преговори и дори да поиска физически контрол в бъдеще над част от територията на Сирия. Това обяснява и натрупването на турското военно присъствие в зоната на непосредствени бойни действия.

Сега, само на фронтовата зона, турците са установили четири наблюдателни  пункта и две военни позиции. Общо в провинция Идлиб има 12 такива точки за разполагане и те се умножават. В района на Саракиб турските наблюдателни пунктове са се превърнали в своеобразен прикритие за екстремистите, които се групират около тях и привличат сирийски огън, което води до загуби сред турските войски и ответен огън от турците.

През последните два дни бойците направиха отчаян опит да завземат позициите на Саракиб от сирийците. Протурската групировка „Хаят Уатания лил Тахрир” атакува селището Ан Нейраб, прикриващо кръстовището на стратегическите пътища от запад. В продължение на няколко часа те дори успяха да влязат в Ал Нейраб, но след това бяха изгонени с големи загуби. Сирийските източници показват снимки на поне 40 трупа на екстремисти.

Има данни, че в битките при Ал Нейраб и Хан Асал са участвали и руските ВКС. В същия район, само малко по-близо до град Идлиб, е свален хеликоптер на сирийските правителствени сили, на който уж беше убит бригаден генерал от САА, чието тяло джихадистите са завързали с мотоциклет и дълго са карали около Идлиб.

С други думи, турската страна направи всичко по силите си, за да попречи на правителствените сили да решат важната политическа и стратегическа задача за възстановяване на контрола над магистрала М5. След като това не успя, а екстремистите напуснаха всички стратегически позиции, които бяха заемали в продължение на осем години, започват призиви към Москва и ултиматуми към Дамаск.

Президентът Ердоган моли Владимир Путин да окаже натиск върху Асад да спре настъплението в Идлиб. Турският президент традиционно се позовава на възможна хуманитарна катастрофа и тълпите бежанци, които бягат точно на север. Независимо от това, от Дамаск идват контразаплахи за възстановяване на контрола над магистрала М4 (Латакия-Алепо), което всъщност означава окупиране на град Джиср ал Шугур (вторият по големина в региона) и разчистване на южната част на провинция Идлиб.

И при тези нови условия турското влияние в Идлиб наистина ще се сведе до написаното в споразуменията от Сочи, което до този момент Анкара тълкува по свой начин. По-конкретно Турция дори не се опита да разоръжи или помири някого там, а само засили военното и политическото си влияние в отделни точки. Сега в района на град Идлиб вече има до 100 турски танкове и множество ракетни системи. В същото време интензивността на огъня между турците и сирийските правителствени сили само нарастват.

“Ал Джазира” дори съобщава, че турската артилерия е стреляла по Саракиб, въпреки че други източници не потвърждават това. От своя страна турците непрекъснато отчитат увеличаване на загубите сред сирийците, довеждайки ги до 150 войници, признавайки от своя страна няколко десетки убити от сирийския ответен огън.

Явно Дамаск наистина е решен да довърши екстремистите, ако не в целия „резерват“, то поне в достъпната му част, след като се приближи до град Идлиб. В същото време никой не възнамерява да се съобразява със загубите на турците. Ситуацията е наистина опасна, но Рубиконът е пресечен, защото стратегически ситуацията коренно се промени в полза на Дамаск само за седмица от настъплението. Очевидно това не се очакваше в Анкара или, напротив, очакваше се повече от джихадистите и контролираните от Турция групи. Най-вероятно позициите в Идлиб, които са били заемани от джихадистите в продължение на осем години, се считат за непреодолими.

Според последните доклади сирийските части започват да оказват натиск върху друг, западен сектор на фронта близо до град Кафр Сайна в посока на Джиср ал Шугур, което може да се разглежда като стремеж наистина да се осъществи заплахата да се заемат Джиср ал Шугер и пътя М4 с всичките произтичащи от това последствия.

Превод: В. Сергеев