/Поглед.инфо/ За повечето съюзници на Съединените щати в Близкия изток войната срещу Ислямска държава (ИД) никога не е била основна грижа. Дори когато западните държави определиха тази борба за универсален приоритет, тези държави до голяма степен угаждаха на Вашингтон, повтаряха тревогата му, присъединиха се към международната коалиция - и видяха нещата по друг начин. Почти от самото начало погледът им бе концентриран върху войните след войната срещу ИД.
За Турция това, което имаше значение, беше борбата срещу кюрдите, а за кюрдите - борбата за самоопределение; За Саудитска Арабия и Иран предимство имаше тяхното регионално съперничество; В сунитския арабски свят конкуренцията между по-ислямистките (Катар и Турция) и по-малко ислямистките (Египет и Обединените арабски емирства) се възприема като екзистенциална; Сред иракчаните една сектантска и етническа надпревара за плячката след конфликта имаше достойно място. Кампанията срещу ИД винаги е била несъвършено прикриване за регионални конфликти и противоречия. С ИД, отиваща все повече към огледалото за обратно виждане, тези конфликти ще бъдат оголени.
Когато прахът улегне, Вашингтон ще се изправи срещу Близък изток, борещ се с познати демони. Той също така ще се изправи пред собствената си позната дилема: Колко дълбоко трябва да се намеси? Съюзниците ще пледират за това, за да се намесят в крамолите. Те познават сегашните предпочитания на Вашингтон и ще се погрижат за тях, обличайки суровата игра в по-привлекателна дреха. Администрацията на президента Доналд Тръмп е загрижена за борбата с тероризма, борбата с Иран и - не по-малко важно – да прави онова, каквото не е било направено от бившия президент Барак Обама.
По този начин американските съюзници ще оформят съответните си цели.
Вече има доказателства за това. Саудитска Арабия и ОАЕ представиха войната си в Йемен като офанзива срещу Техеран и опита им да подчинят Катар в един антиирански и антитерористичен гамбит. Сирийските кюрди, страхуващи се да бъдат отхвърлени от Вашингтон, след като ползата от тях в борбата срещу ИД бъде изчерпана, се борят за ролята в дългосрочен план на защитници срещу иранското влияние и ислямизацията, вдъхновена от турците - докато Анкара рисува същите тези кюрди с голяма терористична четка. Египет маскира безразборната си нетърпимост към всички ислямисти като свята битка срещу тероризма.
Всички твърдят, че конкретната марка на американския активност, пожелана от тях, контрастира с предполагаемата пасивност на Обама, от която се оплакват. Те познават целевата си аудитория. Те играят за нея.
Администрацията на Тръмп ще се изкуши да се оттегли и да се потопи, но това ще бъде губещ залог. Оптималният начин да се осигурят интересите на САЩ в света след ИД е да не се присъединяват или да ескалират конфликтите, в които нямат последната дума, което би отприщило самия хаос и сектантство, от които се е родила терористичната група и от което тя процъфтява. Трябва да се деескалират войни, водени с марионетки, да се сключи сделка между Саудитска Арабия и Катар, да се прекрати войната в Йемен, да се придържат към премерена позиция към политическия ислям и да се намали напрежението между Саудитска Арабия и Иран - всъщност, между Съединените щати и Иран.
Това е нещото, което не искат американските регионални съюзници. Но ако те наистина копнеят за лидерство, по-добре е да бъдат водени там, където Съединените щати вярват, че трябва да отидат, отколкото там, накъдето те упорито и безразсъдно вече са се насочили.
..................
Коментарът във „Форин полиси“ е на Робърт Малей е вицепрезидент в Международната кризисна група и е служил в администрацията на бившия президент Барак Обама като специален асистент на президента и координатор на Белия дом за Близкия изток, Северна Африка и региона на Персийския залив.
Вашингтон / САЩ