/Поглед.инфо/ Както казва старата мъдрост, събитията от геополитическо значение рядко са невинни съвпадения. Нека да разгледаме няколко скорошни политически катаклизми. Първо, можем да наблюдаваме засиления натиск върху Германия и Европа да бъдат принудени да се откажат от завършването на газопровода „Северен поток-2“, а странният случай относно предполагаемото отравяне на Навални се превърна в удобно оправдание за прикриване на стъпки, които иначе биха били безпрецедентни отстъпление в стратегическата енергийна търговия.

И сега  конфликтът между Армения и Азербайджан заради спорния анклав Нагорни Карабах се възобнови.

Освен всичко друго, ключов фактор във всичко това е желанието на НАТО, под ръководството на САЩ, да осъществи дългогодишните си планове за разширяване на военния съюз в страните от Кавказ и Централна Азия, разположени по южната периферия на Русия.

Политологът Рик Розоф коментира, че изострянето на конфликта в Нагорни Карабах напълно се вписва в дългосрочната програма на Турция за вкарване на Азербайджан в НАТО. Той казва, че Анкара се опитва да постигне решение на конфликта в Нагорни Карабах в полза на Азербайджан, с което последният отвоюва своите родови територии от арменците.

За да може НАТО да продължи напред в разрешаването на въпроса за присъединяването на Азербайджан към Алианса, е необходимо да се реши дългогодишният замразен конфликт между Азербайджан и Армения. Последният път, когато двете страни воюваха, беше през 1988-1994 г. и оттогава между тях има редовни гранични сблъсъци. В края на миналия месец конфликтът пламна с нова сила поради неотдавнашния прилив на войнствена реторика сред азербайджанското ръководство и техните турски покровители относно връщането на суверенните земи.

Розоф смята, че тук може да се направи аналогия с други замразени конфликти в постсъветското пространство - в Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието. За да включат Грузия и Молдова в НАТО, което този военно-политически блок възнамерява да направи, е необходимо тези държави да поемат контрола над своите отцепнически настроени региони. Кратката война от 2008 г. между Грузия и Южна Осетия - когато първата атакува последната, но беше отблъсната от руските сили - беше предизвикана от желанието на НАТО да вкара Грузия в своите редици.

Настоящата аналогия с Азербайджан е, че тази държава се опитва да реши проблема с Нагорни Карабах, подтиквана от члена на НАТО Турция, която се стреми да отвори вратите за присъединяването ѝ към северноатлантическия блок. Турция отдавна подкрепя Азербайджан, считайки го за "следващата членка на НАТО". Значителното увеличение на военните доставки от Анкара за Азербайджан е част от процеса на привеждане на страната кандидатка към стандартите на НАТО.

Но разширяването на НАТО не е просто милитаризъм в името на милитаризма. Да, разбира се, разполагането на американски ракети в тила на Русия е желана стъпка за Запада в съперничеството между великите сили.

Междувременно има много специфична и също толкова важна стратегическа цел - да се заменят руските (и иранските) енергийни доставки за Европа с алтернативен маршрут от юг. Петролните и газовите находища на Каспийско море отдавна не дават покой някому. Завладяването им е една от основните цели на хитлеристкия Вермахт по време на военните действия на територията на СССР.

Предлага се Транскаспийският газопровод да доставя природен газ от Туркменистан и Казахстан през Баку до Турция, откъдето той ще се разпространява през съществуващите тръбопроводни мрежи до страните от Централна Европа. С планирано годишно снабдяване от 30 милиарда кубически метра газ Транскаспийският тръбопровод може да се превърне до голяма степен в заместител на проекта „Северен поток-2“ (55 милиарда кубически метра газ годишно). Използвано като удобно оправдание, предполагаемото отравяне на руския блогър Алексей Навални, за когото много европейски лидери пеят похвали, изглежда проправя пътя за краха на проекта "Северен поток 2".

Вашингтон и неговите трансатлантически съюзници в Европа несъмнено биха приветствали завършването на Транскаспийския газопровод като средство за отслабване на ролята на Русия като доставчик на газ за Европа. За да гарантира безопасността на този алтернативен маршрут и да уреди всички политически проблеми по пътя към неговото прилагане, НАТО спешно трябва да укрепи отношенията си с ключови държави - Азербайджан, Туркменистан и Казахстан. Поради тази причина Северноатлантическият алианс започна да ухажва тези държави като потенциални кандидати за членство.

Основното, което Турция възнамерява да получи от това, е да засили своето геополитическо влияние в Кавказ и извън него, като поеме ролята на връзка между Европа и Азия. Това ще ѝ предостави възможност за получаване на големи такси за транзит на енергийни ресурси до континентална Европа. Анкара вече се възползва от позицията си на връзка за доставките на руски газ за Европа през коридора „Турски поток“. Но за Ердоган, който се отличава с вероломството на Макиавели, ударът по руския „Северен поток 2“ прави Анкара основният бенефициент на увеличения общ капацитет на Южния енергиен коридор.

Турция едва ли ще иска да се включи в мащабна война в Кавказ, особено с участието на Русия. Следователно неотдавнашните опити на Русия да посредничи при сключването на мирно споразумение между Армения и Азербайджан относно Нагорни Карабах получиха условна подкрепа от Анкара.

Въпреки това, всичко това - широките стратегически цели на по-нататъшното разширяване на НАТО в Кавказ и Централна Азия и желанието да се заменят руските енергийни доставки в Европа с каспийска алтернатива - означава, че възобновеният конфликт в Нагорни Карабах може да ескалира в продължителна опосредствана война с нисък интензитет.

Всъщност политическият анализатор Рик Розоф прогнозира, че настоящата война ще доведе до подновяване на конфликти в Грузия и Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието. И там в пълна степен се проявяват геополитическите стремежи на НАТО, което се стреми да спечели предимство пред Русия, като я изтласкат от пазара за стратегически енергийни ресурси на Европа.

Държавите трябва да се пазят да не станат пионки в ръцете на НАТО. Това ще им струва солено.

Превод: В. Сергеев