/Поглед.инфо/ Защо Южна Корея да е по-добра от Германия? Ако САЩ превръщат своя европейски съюзник в икономическа руина, защо да не направят същото с азиатския си съюзник? И те го правят.
Говорим за неотдавнашното посещение на президента на Южна Корея Юн Сок-йол във Вашингтон, която не беше забелязана от всички - там става дума не само за ядрени оръжия, но и за икономика.
По-голямата част от коментарите по света все пак са за оръжия. Твърди се, че президентът Юн е поставил президента Байдън в непоносимо положение, като е заплашил да създаде своя собствена ядрена бомба, за да противодейства на севернокорейския ядрен арсенал. И Байдън разубедил Юн - в замяна на обещанието за "ядрен чадър" над южната част на полуострова. Тържественото обещание на САЩ да използват ядрени оръжия срещу Северна Корея, ако тя първа ги използва срещу Южна Корея, действа като чадър. И днес се говори за предстоящото навлизане в корейски води на атомна подводница от САЩ, а след това и други подобни кораби.
На територията на полуострова уж не трябва да има такива оръжия. Въпреки че, ако погледнете списъка на американските военни бази там (отнема страница и половина), тогава има кой да ги контролира и проверява. Сега беше решено да се създаде съвместна комисия по ядрено планиране, тоест формално южнокорейците ще участват в тази история почти по същия начин, както правят европейците.
Основното тук е, че всички разбират, че Китай е истинската цел на ядрени и други оръжия. Приказките на ужасите за непокорната Северна Корея за последно разтревожиха някого през 2018 г., в навечерието на срещата между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун. Между другото, заключителният документ от тази среща, за забавление, говори за освобождаване на целия полуостров от ядрени оръжия. По един или друг начин днес, след посещението на Юн Сок-йол в САЩ, стана ясно, че след като Северът защити правото си на ядрен арсенал, едва ли ще продължи да играе ролята на фалшив претекст за американските военни движения в Източна Азия. Истинската цел е Китай, просто днес за тези теми вече се говорят открито.
И същият Китай в публикации и официални изявления обърна внимание на особеността на отношенията между САЩ и Южна Корея. Това е, че в допълнение към "ядрения чадър" тази страна си навлича много икономически проблеми.
По-специално, в Белия дом Юн беше убеден (да се чете: принуден) да попречи на южнокорейските производители на полупроводници да запълнят празнините на китайския пазар, когато доставчици на подобни продукти от САЩ се оттеглиха от там. И като цяло, Америка трябва да промени ситуацията, в която основният търговски партньор на Южна Корея е Китай, а далечните САЩ се върнаха на второ място. Подобна беше ситуацията през 2016 г., когато САЩ разположиха там противоракетната система ТХААД, уж насочена срещу „ужасна“ Северна Корея, а Сеул веднага получи болезнени китайски санкции.
Насилственото принуждаване на Южна Корея към по-малко печеливша търговия и скъсване с Китай е същата система, която САЩ се опитват да прилагат с Индия и като цяло с всички по света. Включително и друг азиатски партньор - Тайван. В резултат на това през първото тримесечие на годината търговията му с Китай е намаляла с 26,5 на сто, което означава спад на целия износ с 19,2%. От 90-те години на миналия век Тайван - подобно на Южна Корея - просперира, главно благодарение на бизнеса с континенталната част на Китай, с който Тайпе търгува с излишък от до 100 милиарда долара годишно. И сега външнотърговският баланс на острова е най-лошият за последните четиринадесет години. Партньорството със САЩ задължава: въоръжени, но гладни.
Като цяло ядрените чадъри и други аспекти на подобно партньорство днес не са това, което бяха. Спомнете си, че в началото на Студената война към тях беше прикрепена не само икономическа помощ. САЩ участваха в създаването на западногерманското икономическо чудо, което самите те днес разрушават. Така беше и с Южна Корея, някога бедната и изостанала част от Корейския полуостров. Южнокорейското чудо нямаше да се случи, ако не бяха САЩ.
Възниква въпросът защо днес е обратното? Защо да си съюзник на САЩ, без значение в кой регион, означава да подкопаваш икономическите възможности на този съюзник, тласкайки го към бедност? Има много отговори, но във всеки случай конструкцията се оказва нестабилен и крехък.
И още нещо: американската музика е слабо позната в Китай. Иначе щяха да забележат, че президентът Юн е бил убеден да изпее песен на вечеря в Белия дом. И той избрал Американски пай. Факт е, че песента е за бедствие, за самолетна катастрофа и припевът ѝ звучи така: „Сбогом, американски пай“. Много символично.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?