/Поглед.инфо/ Банката и правителството трескаво, но безуспешно, търсят изход от финансовата задънена улица

Известно е, че в разгара на световната финансова криза от 2008-2009 г. Централните банки на водещите страни в света започнаха да провеждат парична политика, която беше наречена „количествено облекчаване“. За смекчаване на кризата и преодоляване на нейните последици.

Същността на този процес на „количествено облекчаване“ беше да се увеличи паричното предлагане и да се намали основният процент на централната банка. Тези мерки трябваше да направят парите по-достъпни и по-евтини за икономиката.

Увеличението на паричното предлагане се постига чрез закупуването на държавни дългови ценни книжа (предимно съкровищни облигации) от централните банки, което води до увеличаване на техните активи. Водещите централни банки в света (Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка, Bank of England, Bank of Japan) увеличиха активите си няколко пъти за няколко години.

Що се отнася до основния лихвен процент, някои централни банки не само го намалиха, но го направиха и отрицателен (което никога досега не се е случвало). Централните банки на Дания, Швеция и Швейцария определиха отрицателна основна лихва за известно време.

Няколко години след края на глобалната финансова криза централните банки започнаха да свиват своите политики за „количествени облекчения“. Освен това в някои страни има заплаха от ускоряване на инфлацията. И за борба с нея беше необходимо „количественото затягане“ - компресиране на паричното предлагане и повишаване на основния процент.

Вярно е, че „количественото затягане“ беше прекъснато през 2020 г. поради така наречената „пандемия на Covid“, която предизвика икономическа рецесия в повечето страни по света. Но през 2022 г. в глобалната икономика се появи нова вълна на инфлация (тя беше свързана с началото на антируските санкции) и почти всички водещи централни банки се върнаха към „количествено затягане“.

През юли 2022 г. Датската централна банка премести ключовата валута от отрицателната зона в положителната. Банката на Швеция направи това още по-рано - на 1 януари 2020 г. Швейцарската национална банка излезе от отрицателна зона в положителна едва през септември 2022 г. ЕЦБ повиши основния си лихвен процент от нула на 0,50% през юли 2022 г. и т.н.

Всички водещи централни банки действаха доста синхронно. С изключение на една единствена. Говорим за Bank of Japan. За справка: тази централна банка е една от четирите водещи централни банки в света. В началото на лятото на тази година стойността на активите на централната банка, включени в топ 4, беше както следва (трилиона долара): Федералният резерв на САЩ - 7,2; ЕЦБ – 7,1; PBOC (Китайската народна банка) – 6.0; Bank of Japan – 4.9.

Ако сравним стойността на активите на Централната банка с размера на БВП на страната, тогава Банката на Япония е единствената, чиито активи са по-големи от БВП (стойността на последния по паритет на покупателната способност на йената към щатския долар през 2023 г. беше 4,2 трилиона долара). А в Съединените щати, например, активите на Фед възлизат на по-малко от 28%. В Китай съотношението е още по-скромно.

Но в Япония – повече от 100%! Това означава, че централната банка е особено важна за икономиката на Страната на изгряващото слънце. Особеното значение на Централната банка за японската икономика се проявява дори във факта, че най-висшият ръководен орган в Японската централна банка се нарича Политически съвет (състои се от 9 души, ръководени от председателя и двамата му заместници).

И така, централната банка на Япония от много години следва политика на „количествено смекчаване“. И до съвсем наскоро нямаше никакви признаци, че Банката на Япония се готви да премине към количествено затягане.

Въпреки че икономистите пишат и казват, че „количественото облекчаване“ е ново явление в политиката на централните банки, което е генерирано от световната финансова криза от 2008-2009 г., обаче, както се оказва, централната банка на Япония започва да се ангажира с такива „смекчаване“ много преди тази криза.

Преди повече от четвърт век, през февруари 1999 г., Централната банка на Япония без много шум понижи основния процент от 0,50% на нула. Изглежда, че до този момент не е имало подобни прецеденти в дейността на централните банки. Нулевата основна ставка изглеждаше като някакъв абсурд, противоречащ на учебниците по икономика от онова време.

Но централната банка на Япония отново изненада целия свят, когато през август 2016 г. понижи нулевата основна лихва до минус 0,10%. А Централната банка на Япония се оказа рекордьор сред централните банки за времето, през което поддържаше основната лихва в отрицателната зона. Тя беше изтеглена оттам едва през март тази година. Това се оказва след почти осем години. Централната банка на Япония свикна икономиката на страната да живее в условия на пълно парично „отпускане“.

Това „отпускане“ имаше силно негативно въздействие върху японската икономика. Страната на изгряващото слънце някога демонстрира „икономическото си чудо“ на целия свят. Икономиката на Япония, разрушена от Втората световна война, се издигна от пепелта.

През 70-те години тя става втората икономика в капиталистическия свят след САЩ. До края на миналия век тя е сочена като пример за страна с висока динамика на икономическо развитие. По данни на МВФ, делът на Япония в световния БВП през 1980 г. е бил 7,95%. През 1991 г. достига 9,08%. Това беше пиковата стойност.

И тогава започна подхлъзване. Темпът на икономическото развитие на Япония започна бързо да спада и вече беше дори по-нисък от средния за света. Ето и данните за дела на Япония в световния БВП (%): 2000 г. - 6,84; 2010 г. – 5.02; 2020 г. – 3,98; 2023 г. – 3.70. Според прогнозата на МВФ делът на Япония ще падне до 3,21% през 2029 г.

Тези цифри показват икономическия упадък на Страната на изгряващото слънце. И за да спре или поне да забави този спад, Банката на Япония още през 90-те години на миналия век започна тихо да прилага парична политика, която по-късно беше наречена „количествено смекчаване“.

Централната банка на Япония бави до последния момент, без да иска да прекъсва периода на „монетарна релаксация“, продължил 25-30 години. Това беше смъртоносно за Япония. „Монетарната релаксация“ на Япония беше придружена от бързо нарастване на държавния дълг на Страната на изгряващото слънце. Растежът на държавния дълг е обратната страна на процеса на увеличаване на активите и паричното предлагане на Bank of Japan.

В резултат на това страната на „икономическото чудо“ стана известна и с рекордно високо ниво на дълг. Стойността на публичния дълг на Япония спрямо нейния БВП е (%): 1990 г. - 63,0; 2000 г. – 135,6; 2010 г. – 205,9; 2020 г. – 258,7; 2022 г. – 261.3. За сравнение отбелязвам, че в САЩ през 2022 г. публичният дълг възлиза на 121,4% от БВП. А в Европа Гърция има най-високото относително ниво на публичен дълг, през 2022 г. той се равняваше на 177,4% от БВП. И Италия, следваща след нея, има 144,4% от БВП.

Водещите централни банки (Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ, Bank of England и др.) заявиха, че ще намалят паричното предлагане и своите активи чрез продажба на съкровищни ценни книжа в своите баланси. Нещо се прави. Но много бавно.

Но Банката на Япония (за разлика от други централни банки) все още не е направила сериозни и конкретни изявления за „разтоварване“ на баланса си от съкровищни ценни книжа. Досега Централната банка на Япония не продава такива ценни книжа, но продължава да ги купува (нетните покупки на ценни книжа остават на ниво от $38 милиарда на месец).

Японските държавни ценни книжа в момента представляват 78% от активите на Bank of Japan. Тяхната чисто символична доходност не би позволила на тази централна банка да се задържи; тя би била хронично нерентабилна. Затова тя се спасява от американските съкровищни ценни книжа в баланса си, които позволяват на Bank of Japan, образно казано, да „си върже гащите“.

Ясно е, че държавният дълг трябва да се обслужва, тоест върху него трябва да се плащат лихви на притежателите на съкровищни ценни книжа. Разходите на държавния бюджет на Япония за 2024 г. са планирани на 112,57 трилиона йени (763,2 милиарда долара).

В същото време разходите за отбрана (които са основната част от бюджетните разходи в бюджетите на много страни) трябва да възлизат на 7,94 трилиона йени (53,8 милиарда долара). Но основното перо в японския бюджет не е отбраната, а обслужването на държавния дълг.

За тези цели са планирани разходи от 27,1 трилиона йени (190 милиарда долара), което ще бъде най-високата цифра в историята. Разходите за лихви (т.е. разходите за обслужване на държавния дълг) представляват една четвърт (24,9%) от разходите на японския държавен бюджет. Разходите за лихви са над 3,5 пъти по-високи от разходите за отбрана!

За сравнение отбелязвам, че разходите за лихви растат в бюджетите на много други страни. Например в САЩ през текущата фискална година, както отбелязват експертите, за първи път те ще се изравнят с разходите за отбрана и дори леко ще ги надвишат. Но лихвените проценти по ценните книжа на Министерството на финансите на САЩ са обвързани с основния процент на Федералния резерв на САЩ и днес той е 5,5%.

А в Япония, както отбелязах по-горе, само преди три месеца (през март 2024 г.) основната лихва беше повишена за първи път от минус 0,10% до плюс 0,10%. Между другото, това е първото увеличение на основната лихва от 2007 г. Никоя друга централна банка в света не е познавала такова продължително парично „смекчаване“ (17 години).

Лихвите по японските съкровищни ценни книжа са чисто символични, те не надвишават един процент (по десетгодишни ценни книжа - 0,9%). Това е в контраст с държавните облигации на САЩ, чиято доходност в момента е в диапазона от 4,5-5,0 процента. Почувствайте разликата, както се казва.

Но не е трудно да се изчисли, че ако доходността на японските държавни ценни книжа беше на нивото на американските, тогава на Страната на изгряващото слънце нямаше да й стигне целия бюджет, за да обслужва държавния си дълг.

Ето защо Банката на Япония толкова упорито не желаеше да се съобразява с другите водещи централни банки, които преминаваха от „мека“ („гълъбова“) парична политика към „строга“ („ястребова“). Но Централната банка на Япония не може да продължи своята „мека“ политика за още неопределено дълго време.

Докато другите централни банки следваха „мека“ политика, японската йена се справяше доста добре: нейният обменен курс спрямо другите валути остава доста удобен за икономиката на Страната на изгряващото слънце. Но когато Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ и Банката на Англия започнаха да затягат политиките си, това доведе до обезценяване на йената.

По-високият основен лихвен процент в дадена държава в сравнение с ключовите лихвени проценти в други страни привлича капитал в такава държава и повишава обменния курс на такава държава. И обратно, по-нисък основен лихвен процент в сравнение с други страни има низходящ ефект върху обменния курс на такава държава.

Още през 2021 г. японската йена имаше обменен курс спрямо долара: 105 йени за щатски долар. Ала в момента курсът вече е 158 йени за щатски долар. За три години японската йена е отслабнала спрямо американския долар с около един път и половина!

Или може би Токио се стреми към това, като умишлено отслабва йената, за да стимулира износа си? Тази версия също не работи. Първо, отслабването вече е твърде значително („прекомерно“), ако се разглежда като начин за стимулиране на износа. Например, Китай рутинно намалява обменния курс на своя юан (предимно спрямо щатския долар), но на много „малки порции“.

Второ, Япония има сериозен търговски дефицит, т.е. вносът значително надвишава износа. И в този случай загубите от обезценяването на националната валута са по-големи от евентуалните печалби.

Трябва да припомним, че японската йена е резервна валута. Първо, това е нейният международен правен статут. Включена е от Международния валутен фонд в така наречената „кошница със СПТ“ (други валути, включени в „кошницата“ и имащи официален статут на „резервни“ са щатския долар, еврото, британският паунд и китайският юан).

Второ, много страни доброволно трупаха йени в международните си резерви. Доброволно, стига йената да има нарастващ или стабилен обменен курс. Но сега той започна да пада (не само спрямо щатския долар, но и спрямо еврото и дори юана). Няма смисъл да трупате такава „падаща“ валута.

Йената ще загуби своята привлекателност като международна валута с всички произтичащи от това последствия за Страната на изгряващото слънце. Освен всичко друго, „падащата“ йена оскъпява вноса за японските компании, допринасяйки за нарастването на търговския дефицит на Япония.

Ситуацията, в която се намира Япония и която очертах, е задънена улица както за Bank of Japan, така и за цялата Страна на изгряващото слънце. Банката на Япония и правителството на страната трескаво търсят изход от тази безизходица. Но изход не се вижда. Япония може да се нарече без претенциозност страна на „избледняваща йена“ и „залязващата икономика“.

Превод: ЕС