/Поглед.инфо/ Официално Токио подаде иск пред международния съд в Хага във връзка с действията на руската армия в Украйна. Преди това Япония вече си позволи няколко безпрецедентни стъпки, които сриват отношенията ѝ с Русия в пропастта. Защо на японците им е нужен конфликт, за който рискуват да съжаляват по-късно? В крайна сметка, съвсем доскоро отношенията между лидерите на двете страни бяха едва ли не приятелски.

Ако наричате нещата с имената им, Япония написа донос срещу Русия – подобен на тези, които обикновените простосмъртни пишат срещу своите омразни съседи. Причината е спецоперация на въоръжените сили на РФ на територията на Украйна. Инстанцията е Международният наказателен съд в Хага, който често се бърка с т. нар. Хагски трибунал (МНТБЮ, но той се занимаваше само със случаите на бивша Югославия).

„Действията на Русия са опит да се промени статуквото в региона със сила, те разклащат основите на световния ред. Подобни действия са абсолютно неприемливо нарушение на международното право“, заяви японското външно министерство, приветствайки започването на разследване на МНС.

Само по себе си това разследване изобщо не е тема за обсъждане по простата причина, че Япония е член на МНС, а Русия и Украйна не са. Първата подписа Римския статут, но след това оттегли подписа (между другото, САЩ направиха същото) и въпреки че Украйна го подписа, тя не го ратифицира - този въпрос се обсъжда активно в Киев от 2014 г., но го остави, защото се страхува че може да я връхлети нещо за действията на въоръжените сили на Украйна в Донбас.

В същото време този призив от Токио към Хага е важен знак. Знак, че Япония е готова за радикална кавга с Русия - и сега се опитва да изпревари западния локомотив на санкциите. Има много такива признаци - и всички са забележими. Например, за първи път в историята си Япония ще помогне на украинската армия – ще ѝ даде ако не оръжие, а защитно оборудване и боеприпаси.

В същото време Токио подчерта, че искат да се оттеглят от всички петролни и газови проекти на Сахалин и нарече Курилските острови „изконна територия“ (което противоречи на исторически факти), до които „се простира японският суверенитет“. Въпреки сложността на Курилския въпрос, японците се опитаха да избегнат подобни нагли формулировки при премиера Шиндзо Абе.

Примери могат да се дават дълго - до скандала около марката „Уникло“, която произвежда модни ежедневни дрехи на ниски цени. Ръководителят на компанията Тадаши Янай първо обяви отказа си да напусне руския пазар с аргумента, че облеклото е основна необходимост, която не може да бъде отказана на никого, включително на руснаците, но след няколко дни внезапно промени решението си. Едва ли „Уникло“ да е бил подложен на натиск от Държавния департамент на САЩ, където си имат твърде много работа, но от Токио – защо не. Изглежда, че вече са готови да разбият всички тенджери с Москва.

Междувременно доскоро при гореспоменатия Абе отношенията между Русия и Япония бяха постоянно добри и дори топли в сравнение с отношенията между Русия и Запада. Например, през 2014 г. Токио наложи изключително минималистичен пакет от санкции срещу Руската федерация - те често бяха наричани „учтиви“ в пресата. Защо сега такава агресия?

Когато една или друга страна внезапно се нахвърли на Русия, като куче от верига, традиционно се обвиняват американците за това. Тук и сега – невъзможно е да се отрече, че Япония е критично зависима от САЩ като основен съюзник. С ръка на сърцето, тя дори не може да се нарече напълно независима държава.

Въпреки това, по някаква причина, нейната зависимост не попречи много на премиера Абе - изключителен политик, при това вече почти официално легендарен, въпреки че той подаде оставка само преди година и половина. И това въпреки, че Абе извърши колосален проект за модернизиране на японската армия (всъщност благодарение на него Япония изобщо имаше армия, преди Абе тя се наричаше „сили за самоотбрана“), което би било невъзможно без активното участие на САЩ в този процес. По някаква причина американците, ядосани на нас, прощаваха на Абе „специалните отношения“ с Русия.

Второто популярно обяснение са изборите. Видите ли "ястребите" работят за пред обществото. Но изборите в Япония вече преминаха и партията на Абе е с нов лидер - настоящият министър-председател Фумио Кишида. Той напълно победи всички конкуренти. Сега няма смисъл Кишида да „работи за обществото“, но той все пак изостря отношения, обещавайки на Япония и света „най-голямата криза след Втората световна война“ поради конфронтацията с Русия.

Но става дума за самия Кишида, който при Абе оглавяваше японското външно министерство почти пет години и всъщност беше съавтор на умерено приятелската политика, водена от бившия премиер в отношенията с Русия.

За да разберете какво се случва, трябва да знаете за две обстоятелства. Първото е, че редовната работа и личните контакти между Абе и Владимир Путин действаха като предпазна мярка срещу плъзгането на Япония в русофобия под натиска на Вашингтон и собствените му десни радикали, които са готови да се бият за Курилските острови веднага.

През годините на съвместна работа между двамата лидери се изградиха взаимно уважителни и доверчиви отношения, дори се обръщаха един към друг приятели. В случая с Кишида изобщо няма „лична химия“ - няма откъде да дойде. Обявявайки кръстоносен поход срещу Русия, той не губи нищо, което би могъл да цени.

Второто обстоятелство е още по-важно: Абе оценяваше взаимното разбирателство с Путин, защото вярваше, че то може да осигури баланс на силите в района на Южнокитайско море, където основният противник и потенциално смъртен враг на японците, тоест Китай, пълзи от години.

Кишида гледа на тези проблеми по различен начин, според мнението на японски политически коментатори. При сегашното ниво на войната на санкциите, сравнимо само с времето на възхода на болшевиките на власт и руската гражданска война, подкрепата на Пекин е от решаващо значение за Москва. Но всъщност Русия направи своя избор още по-рано – до октомври 2021 г., когато ВМС на Русия и ВМС на Китай проведоха съвместни учения и преминаха през протока Цугару между японските острови Хокайдо и Хоншу като обща ескадра. Политическата класа на Япония кипи от възмущение след това.

Така от гледна точка на Токио времето за сложна многовекторна политика приключи. Светът е разделен, Русия и Китай очевидно са от едната страна, а Япония и САЩ са от другата. Като е на своя страна, Япония вижда в Русия и нейните специални операции в Украйна Китай с неговите заплахи за по-нататъшно разширяване.

В Южнокитайско море са разпръснати много спорни острови, за които КНР претендира от Япония, Корея, Виетнам, Индонезия и други съседи. Най-важният от тях за Пекин е, разбира се, Тайван, но дори контролът върху безлюдни скали му позволява да разшири изключителната си икономическа зона и да диктува условия на съседите си относно риболова, търговските пътища и местоположението на флота.

Безспорният контрол на Китай над Южнокитайско море е кошмарът на Токио. И те се надяват, че сегашното „демонстративно бичуване“ на Русия ще накара Пекин да се замисли и да се откаже от плановете за решаване на всички териториални спорове със сила, ако такива планове съществуват.

Очевидно именно този геополитически съображение е довело до толкова активно участие на Токио в икономическата и информационната война с Русия. Колкото по-големи са нашите разходи, толкова по-уплашен ще бъде Китай, което от своя страна ще засили сигурността на Япония.

Проблемът с тази логика е, че тя работи само в случай на поражение на Русия – военно или геополитическо, когато тя ще бъде принудена да отстъпи, без да постигне целите си. Но Русия няма да достави такова удоволствие на никого, особено на японците, чиято роля в настоящата криза Москва ще вземе предвид в бъдеще. Включително и в контекста на отношенията с Китай.

Вместо да изплаши единия си страшен съсед, Токио рискува смъртно да обиди другия – Москва, докато Пекин единствено ще засили амбициите си за хегемония в Южнокитайско море.

Превод: В. Сергеев

* ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО: За да не бъдете изненадани и да нямате възможност да следите събитията в сайта Поглед.инфо и ПогледТВ, запаметете си на видно място на екрана на компютъра или на друго подходящо място иконката на сайта, защото не е изключено Фейсбук да НИ и да ВИ поднесе сюрприз : https://pogled.info/