/Поглед.инфо/ Ялтенската (Кримска) конференция на 4–11 февруари 1945 г. е втората (след Техеранската през 1943) поредна среща на лидерите на Голямата тройка, но именно там, в Ялта, Сталин, Рузвелт и Чърчил се споразумяват за следвоенния световен ред във вида, който светът придобива след края на Втората световна война.

Очевидните и дълбоки противоречия, произтичащи от различията в политическата система и геополитическите цели на Съветския съюз, от една страна и на САЩ и Великобритания, от друга, не замъгляват погледа на съюзниците от антихитлеристката коалиция по основната мисия на техния съюз - унищожаването на немския милитаризъм и нацизма. Те съгласуват, детайлно планират времето, размера и координацията на новите и още по-мощни удари за нанасяне „в сърцето на Германия“, за да се изпълнят принудително условията за безусловна капитулация, които, както е посочено в комюникето на конференцията, „съвместно ще предпишем с нацистка Германия след като германската въоръжена съпротива бъде окончателно смазана. "

На конференцията в Ялта Голямата тройка успява да постигне споразумение по редица принципно важни проблеми.

Германският въпрос. За да създадат гаранции, че „Германия никога повече няма да може да наруши мира на целия свят“, съюзниците решават да „обезоръжат и разпуснат всички германски въоръжени сили и трайно да унищожат германския генерален щаб“, да „премахнат или унищожат цялото немско военно оборудване, премахват или да поемат контрола над цялата немска промишленост, която може да се използва за военно производство, да подложат всички военнопрестъпници на справедливи и бързи наказания, да изтрият нацистката партия, нацистките закони, организации и институции, да премахнат цялото нацистко и милитаристично влияние от публичните институции, от културния и икономическия живот на германския народ”.

Предвид уроците от междувоенния период, когато Германия, победена в Първата световна война и унижена от Версайския договор, създава плодородна почва за настроения за реванш, съюзниците потвърждават, че след изкореняването на нацизма и милитаризма, страната може да заеме своето законно място в общността на нациите. Те подчертават, че целта им „не включва унищожаването на германския народ“.

В същото време съюзниците признават за справедливо да задължат Германия да компенсира щетите, причинени в резултат на нейната агресия срещу силите на антихитлеристката коалиция.

Взето е и основно решение за разделяне на Германия на окупационни зони. Предложението на Чърчил за отделянето на Прусия от нея и образуването на южногерманска държава със столица Виена не преминава. Няма разногласия по отношение на създаването на окупационни зони, тъй като въпросът е решен по същество още на 12 септември 1944 г. от „Протокола на споразумението между правителствата на СССР, САЩ и Великобритания за зоните на немската окупация и за управлението на Голям Берлин“. Освен това се съгласяват да въведат отделна зона на Франция.

Полша и полските граници. Страните не се връщат към границите, начертани във Версай през 1919 година. Това се отнася предимно за Полша. Източната ѝ (със Съветския съюз) граница преминава по така наречената линия Кързън. Всъщност границата се връща към маркировката, която е установена в резултат на освободителната кампания на Червената армия през септември 1939 г. и завръщането на Западна Украйна и Западна Беларус в СССР. Единствената съществена разлика e отстъпването на Полша на значителна част от района на Беласток в Съветска Беларус.

Съюзниците не спорят с очертаването на съветско-полската граница по линията на Кързън. Както пише Чърчил, подобно решение “не се основава на сила, а на закон, предвид страданието, претърпяно от Русия при защита на територията ѝ от германците и големите ѝ дела при прогонването на германците и освобождението на Полша".

Но съветските предложения относно западната граница на Полша срещнат големи възражения. Сталин предлага значително да увеличи територията на тази страна за сметка германски земи. Чърчил не е съгласен: “Полша ще получи твърде много.” Той е подкрепен от Рузвелт. Съединените щати и Великобритания не са склонни да правят големи отстъпки, макар и само защото в този момент цялата полска земя е освободена от Червената армия и там се утвърждават комунистите. В крайна сметка окончателното решение е отложено до следващата конференция, като се договарят, че „Полша трябва да получи значителни увеличения на своята територия на север и на запад“. Гледайки напред, отбелязваме, че по време на конференцията в Потсдам на Голямата тройка през юли - август 1945 г. западната граница на Полша преминава благодарение на твърдата позиция на съветската делегация по реките Одер и Западно Нейсе.

Балканският въпрос. Без да оспорва британско-американския контрол над Италия и без да се потвърждава отново споразумението, постигнато на среща с Чърчил през октомври 1944 г. в Москва, Гърция се разглежда като чисто британска сфера на влияние. Сталин изразява твърдото си намерение да остави Балканите в областта на съветските интереси. На първо място, това се отнася за Югославия, с която в лицето на Тито само два месеца по-късно е подписано споразумение за приятелство, взаимопомощ и сътрудничество след войната. По отношение на Румъния и България, заети по време на боевете от Червената армия, американската и британската страна се оплакват, че СССР не се е консултирал с тях относно следвоенната структура на тези страни. Съветската страна успява да убеди партньорите да решат тези проблеми по обичайните дипломатически начини, което, както показват последващи събития, е от полза за Москва.

Всъщност в Ялта е постигнат компромис между страните: Западна Европа и Средиземноморието остават в сферата на влияние на западните съюзници, а Източна Европа се пада в зоната на политическо влияние на СССР.

Войната с Япония и териториалният въпрос в Далечния Изток. Разбирайки колко важно, особено за САЩ, участието на Съветския съюз в победния край на войната в Далечния Изток,Сталин успява да се възползва за разрешаване на въпроса за връщането на Южен Сахалин и Курилските острови, загубени от Русия в Руско-японската война от 1904-1905 г. Рузвелт и Чърчил дават съгласието си за това, като чуват от съветския лидер потвърждение за готовността на Червената армия в рамките на договореното време да започне военни операции срещу японската Квантунска групировка.

Създаването на ООН. В Ялта идеологията най-накрая се оформя и започва практическото осъществяване на идеята за нова международна организация - ООН. На разговорите в Ливадийския дворец е обявена нейната рожден ден - 25 април 1945 г.

За разлика от официално съществуващото Общество на народите (отменено през 1946 г.), ООН трябва да стане наистина способно и авторитетно, тъй като трябва да предотврати опитите на всякакви агресивни сили да нарушат системата на световния ред и международната правна система. Дейностите на организацията по решаване на големите въпроси се основава на принципа на единодушието на великите сили - постоянни членове на Съвета за сигурност с право на вето.

И именно към партньорите на Русия по Голямата петорка постоянни членове на Съвета за сигурност - САЩ, Китай, Великобритания и Франция - Путин се обърна на Мемориалния форум на Холокоста в Йерусалим на 23 януари с предложение за провеждане на съвместна среща на високо равнище. Ялто-Потсдамската система на световен ред се оказа доста стабилна, като издържа няколко десетилетия и не позволи на човечеството да се плъзне в ново световно клане. Сега тази система се деформира, атакувана е на всички фронтове - от демонтиране на стратегически системи за стабилност и преначертаването на граници в Европа до "историческите войни".

Държавите, чието подчинено положение в отношенията на патрон-клиент с големите държави, както и политическата незрялост на техните управници, допълнително подкопават международната правна система, се присъединяват към „атаките срещу Ялта”. Това ясно показаха събития, свързани с 80-годишнината от избухването на Втората световна война и 75-годишнината от освобождението на Аушвиц.

Москва изпрати недвусмислен сигнал до Вашингтон, Пекин, Лондон, Париж: те, политическите наследници на Техеран, Ялта и Потсдам, разчитайки на традициите на Голямата тройка, трябва да поемат отговорност за света днес, обсъждайки и в бъдеще решавайки най-важните въпроси на света дневния ред.

Ако Ялта е остаряла, е необходимо да се постигне съгласие за нова система за световна координация, а не да се разрушава световният ред, който човечеството е получило на много висока цена.

Превод: В. Сергеев