/Поглед.инфо/ Ако днес Европейският съюз преживява криза, която е най-голямата след Втората световна война, то повече от очевидно е, че трябва да организира целия свой набор от ресурси за разрешаването й и осигуряване на перспективва за своето развитие и на всяка европейска страна в частност. Кризата е на такова ниво, че много лесно може да премине на следващото, което ще има разрушителен ефект.
Черноморският регион е пряко засегнат от конфликта, развиващ се в периода 2014 – 2022 година. Ако до скоро говорехме и все още продължаваме да говорим за синя икономика и син растеж, перспективата от тук нататък никак не е блестяща за черноморските страни. Бреговете на две от тях са конфликтни зони, вероятно не е далеч времето, в което и останалите крайбрежия ще бъдат засегнати. Нито една интервенция в Черно море не остава на мястото, на което е проведена. Това предопределя изключителната роля на всяко решение, което касае едно или друго действие по бреговете на Черно море. Това, което се случва на източния бряг на морето лесно ще се пренесе до западния бряг, където сме ние. И днес, когато отбелязваме Международния ден на Черно море, не можем да говорим само за чисто море, за екологични и климатични промени. Трябва да говорим за проблема, който е възможно да преодолее всички останали и да ни остави без право на глас и решения за бъдеще. Трябва да говорим за мирно море, за бъдещето на морето и на хората около него. Някои казват, че било наивно да се мисли, че има механизми за невоенни решения. Възможно е. Но само разглеждането на възможността не дава алтернатива. Алтернатива дават ясни решения, свързани с прилагане на други механизми и инструменти. Санкционните режими не работят. Не работят ограниченията за потребление на количества и цени на енергоресурси. Решението е в стратегическата визия за бъдещето на Европа. Европейският съюз е структурирал своите политики в много направления и това му дава възможност да разработи стратегия, основана на кризисния мениджмънт, която да избегне ескалацията и да даде шанс на мира. За съжаление Черноморският регион, макар и не идентифициран като конкретен регион с определени граници, има разработени документи, които все още го държат далеч от единна стратегия. Разбираемо. За да се изработи стратегия са необходими изключителни усилия, които да осигурят синхрон и консенсус не само между шестте литорални държави във всяка една област на обществено икономическо развитие, но и да обхванат широкия Черноморски регион , а освен това и Европейския съюз. Подобни усилия до този момент не бяха употребени, независимо от основопагащата роля на черноморската синергия. Две от страните в Черноморския регион са членове на ЕС, а от широкия черноморски регион те са три. Няколко страни са кандидат – членки на ЕС. Това прави задачата достатъчно сложна в много разнородните по социален, политически и икономически статус страни от Черноморския регион, но в същото време и достатъчно възможна от гледна точка съхранението на мира. И все пак, за избягване на разрушителните последици, перспективата за изработване на стратегия и механизъм за сътрудничество в региона с участието на ЕС няма алтернатива. Не е достатъчен Черноморският Механизмът за взаимодействие, не са достатъчни усилията, които се полагат от европейските институции за финансиране на различни дейности в Черноморския регион. Те не изградиха до този момент устойчиви партньорства. Фокусирането върху източното измерение, което беше една от перспективите за страни от региона, разработена във време, определено от съвсем различни фактори, вече е отесняла рамка за сложността на отношенията. Както е непродуктивен и моделът да се оставим на вълната, която помита икономиките на страните не само от Черноморския регион, но преди всичко от Европейския съюз. Отдавна много експерти и политици призоваваха за промяна на принципите и приоритетите на Източното измерение, а днес имаме и становища на водещи европейски политици за новите шансове, бъдещето и перспективите на ЕС. Но това не бива да се възприема само като необходимост от организационни промени и промени по вземането на решения. Далновидността изисква промяна на стратегическата визия за развитието на ЕС – икономически, социални и политически приоритети, а те включват неизменно Черноморския регион, който като територия е неотменна част от Европа. Въпрос на политическо оцеляване, но преди всичко съхраняване на европейските ценности и принципи, заложени с основаването на Европейския съюз. Всяка страна – член на ЕС, всяка страна от Черноморския регион има както правото, така и задължението да осигури мирно развитие за своята територия и да включи за него целия арсенал ресурси , за да се случи това. Далеч не всички механизми са изчерпани. Дори не мисля, че дипломатическият ресурс е пуснат в действие. Без да се забравя принципът, че „моите права се простират до там, докъдето не нарушават правата на другия“. Сложен пъзел. В този пъзел си мисля, че България може да има по-ясна стратегическа роля като член на ЕС и черноморска страна. Интересът ни не включва по никакъв начин разширяаването на конфликта и ескалация на военно напрежение по черноморското крайбрежие. За нас това крайбрежие е не само уникална екосистема, то е сериозен икономически ресурс. Пропуснатото през годините на прехода ни задължава поне днес да се съсредоточим и да направим този ресурс сигурен. И да изработим предложения за стратегически стъпки пред ЕС, за да го съхраним и да дадем шанс на бъдещето. Който може да включи стратегически преговори на наша територия. Това е шанс, който можем и да пропуснем, защото самите ние във вътрешен политически план стоим доста разнопосочно. Но нека си припомним, че морето не е до колене...
Маруся Любчева
Член на Европейския парламент
Мандат 2007-2009, 2013 – 2014