/Поглед.инфо/ Съвместните белоруско-руски военни учения „Съюзническа решимост – 2022“, които се проведоха в Беларус на 10-22 февруари, предизвикаха сериозен резонанс още преди да започнат. Около маневрите се появиха много спекулации. Твърди се, че ученията ще бъдат използвани от Русия за "агресия" срещу Украйна.

Започна да се разпространява дезинформация за датите на „нашествието“ на руските войски, за участието на белоруската армия в него. В ескалацията на ситуацията се включиха и представители на белоруската опозиция, установили се в чужбина. В същото време пропагандата на опонентите на Александър Лукашенко имаше черти, които я отличаваха от общата западна пропаганда.

От една страна, забегналите белоруски опозиционери напълно подкрепят основния наратив на Запада, че ученията са един от етапите в подготовката на руската „агресия” срещу Украйна. Акцентът обаче не е толкова върху датите на „инвазията“ и броя на руските военни, пристигнали в Беларус, а върху позицията на Лукашенко и особеностите на сценария „Съюзническа решимост – 2022“. Така в скорошно интервю с руския журналист Владимир Соловьов, белоруският лидер каза, че в случай на влошаване на ситуацията в Донбас, белоруската армия ще се държи „точно като руската“, че ако „червените линии“ са били нарушени, Украйна може да бъде ударена от всеки.. Лукашенко отбеляза още, че в случай на война с Украйна тя ще продължи „максимум три-четири дни“, защото „няма да има кой да се бие срещу нас“. Вярно е, че по-късно Лукашенко каза, че никой няма да се бие с Украйна, поне докато самият Киев не започне военни действия.

Като доказателство за предстоящата руска "агресия" белоруската опозиция изобрази сценария на ученията и местата им. Според концепцията на „Съюзническа решимост – 2022“ войските практикуват отблъскване на агресия от коалицията „от запад“, която след провала на държавния преврат в Република Полесие (аналог на Беларус) решава да организира намеса от Република Днепър (аналог на Украйна). В отговор белоруско-руските части трябва да сдържат агресията и да преминат в контранастъпление. Като дата на руската "атака" срещу Украйна е посочен 16 февруари - средата на втората фаза на ученията.

Опозиционерите отбелязаха, че ученията се провеждат в южна и югозападна посока, което досега не се е случвало. Три полигона се намират в Брестска област, един в Могильовска и още един в Гродненска област. Бяха разпространени слухове, че руски войски са забелязани далеч от обявените от тях места за маневри, по-специално в Гомелска област, която граничи с Украйна. Твърди се, че това е потвърдено от сателитни снимки и "репортажи на очевидци". Основната задача беше да се създаде образа на Русия и Беларус като агресори.

От друга страна, белоруската опозиция реши да използва ситуацията около ученията за свои цели, само косвено свързани с интересите на западните „господари на играта“. Противниците на Лукашенко заявиха, че военните учения са окупация на Беларус от Русия, а белоруските власти използват ученията, за да създадат благоприятна среда за референдума за конституцията на 27 февруари. Това заяви по-специално Зенон Позняк, основателят на русофобската партия "Беларуски народен фронт". По-късно думите му бяха подхванати от други противници на Лукашенко, както и от западни медии. В основата на изявленията им беше твърдението, че белоруският президент превръща страната в "крепост на Путин" и стълб на руския свят. Русия беше наречена „жандарм“, призована да подкрепи Лукашенко в случай на влошаване на ситуацията в Беларус по време на конституционната реформа и след нея. Имаше многократно твърдения, че референдумът на 27 февруари ще се проведе „на щикове“ на руската армия, след което Москва ще „удуши белоруската независимост“ и ще принуди Лукашенко да „изпълни всички обещания за интеграция и след това да премине властта в полза на проруска фигура, напълно контролирана от Москва”.

Светлана Тихановская, например, заяви, че „видеозаписи и снимки на военна техника, появяващи се в цялата страна“ се използват от властите на републиката, за да „привикнат белорусите към идеята за война, да отклонят вниманието от кризата, беззаконие, съкращенията, от хилядите хора в затворите по политически мотиви."

Подобни изказвания на опозиционерите се чуват почти всеки ден и всички имат една и съща цел - да създадат негативен образ на Лукашенко, срещу който "западните миротворци" и подкрепяните от тях опоненти на белоруския лидер се представят като единствени гаранти на мира и независимостта на Беларус.

Белорусите обаче са спокойни за ученията, които се провеждат на територията на републиката. Освен това, снизхождението на американската версия на украинската криза доведе до там, че белоруската опозиция е изпаднала в неудобно положение: украинските граничари започнаха да отказват влизане в страната на много от тях, което предизвика сериозна вълна от възмущение на на което Киев не отговори. Ако към това добавим и липсата на положителна динамика по отношение на белорусите спрямо избягалите от републиката противници на Лукашенко, тогава виждаме, че нито една от целите, поставени от опозиционерите, не е постигната.

Накратко, опитите на опозиционната част на белоруското общество да повиши статута си сред местните чрез засилване на русофобската разгара се провалиха. Единственото, с което могат да се похвалят опонентите на Александър Лукашенко, е продължаващия интерес към тях на Запад (например Тихановская беше поканена на Мюнхенската конференция по сигурността), което означава продължаващо финансиране от Вашингтон и Брюксел.

След като руските войски напуснат Беларус (изтеглянето им започна на 15 февруари), всички политически авантюристи ще трябва да търсят обяснение за казаното преди. Най-вероятно те ще кажат, че именно техните действия и „твърдата позиция“ на Запада са попречили на Русия да нахлуе в Украйна и да анексира Беларус. Абсурдността на тези обяснения няма да излъже никого.

Превод: В. Сергеев