/Поглед.инфо/ Съперническите политически групи в САЩ имат за какво да се притесняват. Глобалните либерали са заети с „изолационизма“ на Доналд Тръмп. Неоконсерваторите носталгично си спомнят дните на Джордж Буш и интервенцията в Близкия изток. Звучат предупреждения за нарастващата сила на Русия и Китай, за предстоящата анархия в международните отношения, за зараждащата се многополюсност, която замества "единствената глобална суперсила" .

Но най-сериозните са може би притесненията на американските политици относно намаляването на нивото на трансатлантическото сътрудничество и сравнително по-независимата роля на Европейския съюз при вземане на решения. Достатъчно е да си припомним изявленията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на Парижкия мирен форум на 12 ноември за необходимостта от създаване на „геополитическа комисия“ и изявлението на френския президент Еманюел Макрон за „мозъчната смърт на НАТО“. Това не са само думи. От години насам в Париж и Берлин витае идеята за стратегическа автономия.

Стюард Патрик от Съвета по международни отношения в неотдавнашна статия написа, че "стратегическата автономия очевидно се харесва на европейците по време на разпадането на трансатлантическите връзки и засилването на конкуренцията между великите сили". Патрик се позовава на Стивън Блокманц от Центъра за европейски политически изследвания, като твърди, че „Европейската комисия предприема поетапни, технически и практически стъпки за напредък на интеграцията с крайната цел за създаване на Европейски съюз за отбрана“.

Какво следва от това?

В последните основополагащи документи на ЕС, като Глобалната стратегия на ЕС за 2016, 2017, 2018 и 2019 г., се споменава концепцията за „стратегическа автономия“, която се занимава с основни въпроси в европейската външна политика. През 2017 г. в структурата на ЕС бяха създадени Европейски фонд за отбрана (ЕФР), Постоянно структурирано сътрудничество (ПЕСКО), появи се Координираният ежегоден преглед на отбраната (КЕПО). Смята се, че „логиката на стратегическата автономия има далечни последици за Европейския съюз и неговите отношения със света“.

В специален доклад за връзката на военните способности на ЕС със стратегическата автономия се казва, че „стратегическата автономия на ЕС може да бъде реализирана, само ако въоръжените сили осигурят надеждна подкрепа за политически, дипломатически и икономически действия и ако е необходимо, ще бъдат използвани за подкрепа на такива действия ... Укрепването на европейската военна сила е ключът към стратегическата автономия. "

В този контекст припомняме далечната френско-британска среща на върха през 1998 г. в Сен Мало, където беше постигнато съгласие, че ЕС „трябва да бъде способен на автономни действия, основани на въоръжени сили и средства за тяхното използване или желание да се използват в отговор на международни кризи".

Всичко това показва постепенното узряване в Европа на идеята, че Европейският съюз не трябва да се ръководи от Съединените щати, а може и трябва да действа като друг „Запад“, като относително независима сила.

Специално проучване по тази тема, подготвено от Германския институт за сигурност и международни въпроси, казва: „Ние разбираме стратегическата автономия като способност да определяме собствените си приоритети и да вземаме собствени решения във външната политика и политиката на сигурност. Силната стратегическа автономия означава способност да се установяват, променят и прилагат международните правила, за разлика от подчиняването на правилата, установени от другите против нашата воля. "

В същото време споровете между Берлин и Вашингтон относно газопровода “Северен поток-2” дават на германците допълнителен стимул за въвеждане на принципа на стратегическата автономия в реалната политика.

Сега въпросите за трансформацията на ЕС и органите, отговорни за провеждане на външната политика, се обсъждат на ниво дискусии, но нежеланието на ЕС да остане сателит на САЩ става все по-ясно видимо. В рамките на ПЕСКО и финансирането на европейските отбранителни дейности чрез отбранителния фонд на ЕС са очертани възможните линии за преструктуриране на отношенията, които са се развили в НАТО, където командват Съединените щати.

Франция, която за разлика от Германия е ядрена сила, също е склонна към стратегическа автономия, и то не само в рамките на ЕС, но и като независим субект. Така Франция стартира отделна “Европейска инициатива за интервенция”, която освен нея включва Великобритания, Германия, Холандия, Белгия, Испания, Португалия, Дания, Естония, Норвегия, Швеция, Италия и Финландия.

А в структурата на Европейската комисия беше създадена Генерална дирекция за отбранителна и космическа индустрия. През юни 2019 г. Европейската комисия предложи да отпусне 13 милиарда евро във Фонда за отбрана на ЕС за 2021-27 г. При това НАТО просто беше посочено като „друга регионална и международна организация“.

Срещата на НАТО на 3-4 декември в Лондон, ще покаже по-подробно стремежа на политиците в Западна и Северна Европа за стратегическа автономия от Съединените щати кое е игра на въображението и книжно творчество и кое е политическа реалност.

Превод: В.Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели