/Поглед.инфо/ Трагичната смърт на лидера на ДНР Александър Захарченко още в първите часове породи в Украйна маса версии: от традиционни (украинските специални служби, вътрешни спорове, смяна на властта от Кремъл) до екзотични (специалните части на НАТО, „сирийски следи“). Политологът Юрий Романенко, вдъхновен от историята с Бабченко, дори предположи, че смъртта на лидера на ДНР може би е била инсценирана, а самият той може да се окаже „на вила във Венецуела цял и невредим“.

Едно може да се каже със сигурност: убийството на лидера на ДНР, което води до дестабилизиране на републиката, е крайно неизгодно за Москва. Порошенко готви провал на Големия договор, без да прекратява провокациите в Азовско море и най-важното – Киев за себе си вече окончателно е денонсирал Минските споразумения. В Кремъл разбират това. За Москва Минск е възможност да се водят преговори със Запада, сдържайки Киев.- Необяснимата засега гибел на последния символ на „руската пролет“ напомня на загадъчните предишни смъртни случаи, ясни отговори за причините за които така и не са дадени. За това от Москва и от Киев звучат обвиненията на всякакви експерти от Губарев до Стрелков, който порошенкоидите и СБУ наричат „полезен глупчо“.

Що се отнася до „вътрешните спорове“, то, разбира се Захарченко открито е „недолюбван“ от военните авторитети като Ходаковски или Безлер, негативна роля играе махновщината на батальоните на Прилепин, Чечен и „Пятнашки“, съпротивяващи се срещу влизането в единната армейска корпусна система на републиката. На всички в Донецк е известен конфликтът между ръководството на ДНР и хората на олигарха Курченко. Последните две години от вътрешния живот на републиката трудно можеха да се нарекат стабилни, дори и като се изключат войната и блокадата. Хората очакваха промени, а такива нямаше . Но всякакви вътрешни размествания с такъв изход трябва да имат очевидна цел, убиването само за отмъщение с неизвестен изход е битовизъм, а не политикат.

Смъртта на Захарченко е най-изгодна за Киев. Животинският възторг на украинските граждани и политици, станал реакция за убийството потвърждава това. По принцип бъбривите бандеровци сами биха си признали, нали на фона на неуспехите е грехота да не блеснат с успех. Народният депутат от фракцията „Батковщина“ Алексей Рябчин (впрочем от Донецк) си го каза пряко: „Проверих информацията по своите източници… браво на нашите специални служби, че са се научили да провеждат добри специални операции“.

Съветникът и приятел на Порошенко Юрий Бирюков на своята страница във „Фейсбук“ публикува снимка на командващия на ССО Игор Лунев с коментар: „Обожавам тази снимчица…“ Съратниците на Аваков Владимир Мартиненко и Иля Кива признаха, че ликвидацията на Захарченко е началото на осъществяването на плана по деокупацията на Донбас, който е разработен от шефа им. „Работим в най-добрите традиции“, написа Мартиненко във „Фейсбук“.

Разбира се, ръководителят на апарата на ръководителя на СБУ Игор Гусков отхвърли участието на „отдела“ към терористичната атака: „Имаме основания да смятаме, че смъртта на Захарченко може да е в резултат на вътрешни криминални конфликти… Но ние не изключваме и опити на руските специални служби да отстранят известната фигура“.Но нали все още никой не обвиняваше СБУ, по –всяка вероятност са работили ССО, може би с хора на  самия Грицак.

Така че защо киевският режим уби лидера на Донецка народна република?

1.      Захарченко, както вече казах, бе „последният символ“, а главното, срещу което майданна Украйна воюва пред последните почти пет години са именно символите. Символите на Съветския съюз, Победата от 1945 г., Руската империя, руската цивилизация, православната вяра. Ликвидацията на Захарченко се вписва тук напълно.

2.      Ликвидацията на ръководителя на ДНР донесе на украинските власти очаквания информационен ефект с привкус на победа, който значително облекчава информационното натоварване върху режима във връзка с „годишнината от иловайския позор“ и изводите на специалните докладчици на ООН.

3.      Предвид унилото предизборно положение Порошенко и неговият екип трескаво търсят поводи и начини за вдигане на рейтинга. Защото никой от вероятните кандидати за поста президент на Украйна няма отношение към силовите структури, може да не се съмняваме, че скоро ръководството на ликвидацията на „врага на Украйна“ ще се припише на Порошенко и това ще бъде в негова полза. Дори Тимошенко одобри убийството на лидера на ДНР, обявявайки „неизбежността на наказанията за тези, които са посегнали на независимостта на Украйна.

4.      Сериозна причина за убийството на Захарченко е политическата съставна. Той е един от подписалите Минските споразумения. Формално Киев вече ги е разкъсал, смъртта на подписалия също е в полза на Киев. Срокът на действие на закона на Украйна за особения статут на Донбас изтича след два месеца и едва ли ще го продължат с готова програма за „реинтеграция“ и „деокупация“. Ще продължат да искат извеждане на миротворците, а Захарченко бе важен противник на въвеждането на такива мисии.

5.      Убийството на Александър Владимирович Захарченко (1976-2017 г.) стана фактор за дестабилизирането на ДНР на различни равнища. След толкова убийства обществото е възмутено от безнаказаността на Киев и несъстоятелността на републиканската държавна сигурност, която не е способна да защити дори първите си  лица. Гибелта на харизматичните военни лидери свидетелства за сериозно украинско агентурно проникване в структурите на ДНР. Отдавна е известно, че Донецк кипи от бандеровска агентура. Гръмките заявления за „отговори“ остават празен шум, поредното заявление на Пушилин вече бе осмяно. Трябва или да се отговаря, или да се мълчи, когато те бият.

6.      Киев е създал за себе си ситуация, удобна за преход към сценарий на война. Но дори в условията на настоящата криза в Донецк загубите на ВСУ ще бъдат огромни, а така не може преди избори. По-скоро ще има припламвания на определени участъци, които след това ще бъдат записани в предизборния багаж на кандидатите за президент на Украйна.

Могат да се изброят много причини за убийството на лидера на ДНР. При всеки случай киевският режим преминава към държавен терор като система и това трябва да се пресече с необходимата сила. Но ако  не се отдаде запазването на минските договорености, може би е дошло време в отговор на Бандеровския терор републиките от Донбас да бъдат признати?

Превод: Поглед.инфо