/Поглед.инфо/ Така наречената зелена програма помрачи умовете на западните политици и граждани. Въпреки това, политическият елит на Съединените щати напълно разбира същността на екологичната тема. Целта ѝ изобщо не е свързана с околната среда.

Човечеството отделя твърде малко парникови газове, за да повлияе значително на изменението на климата. Температурните скокове са измъчвали нашата планета през цялата история. Например, през XVII век е имало застудяване, в резултат на което е имало огромен глад и т.н.

Същото се случва и сега. Световния океан изпуска стотици пъти повече въглероден диоксид от цялото човечество.

Целта на глобалистичния Запад обаче е да разработи нова консолидираща програма, която е предназначена да запази еднополюсната система на световния ред. На първо място, зелената програма ще бъде насочена към Китай, който вече се превърна в независим център на силата.

Под предлог за опазване на околната среда Западът ще може да наложи санкции срещу китайските предприятия, като така задържа развитието на Поднебесната

В този контекст глобалистите разглеждат Русия като апетитна хапка. Страната ни има огромно количество въглеводороди и, което е по-важно, 20% от горите в света, които абсорбират огромно количество въглероден диоксид. Може би в близко бъдеще руската тайга ще стане още по-интересна за глобалистите, отколкото нашите петролни и газови ресурси. Максималната задача е да контролират тайгата, минималната е да ѝ въздействат.

Западът дори е готов да направи отстъпки по редица важни за нас въпроси. Например по отношение на интеграцията с Беларус, на която Вашингтон не пречи особено, което вбесява Лукашенко.

Владимир Путин е изправен пред най-важната задача, която може да се нарече Голямата игра или Голямата сделка. От една страна, е необходимо да се постигнат отстъпки от Запада в редица области, което ще даде възможност за изпълнение на определен брой проекти, изразходвайки много по-малко ресурси. Например това се отнася до деполитизацията на Арктика, достъпа до морски производствени технологии и т.н.

От друга страна, е необходимо да се създаде впечатлението, че Русия участва в прокарването на Западната зелена програма. Неслучайно днес президентът спомена въглеродните квоти, които Русия може да изнася. Това е нашата тайга. Путин оценява този ресурс на 50 милиарда долара годишно. Сега въпросът е кой ще контролира тези финансови потоци:

Западни структури или вътрешните?

Вторият важен момент е необходимостта да се използва зелената програма за реално подобряване на екологичната ситуация. Глобално затопляне и други подобни в по-голямата си част са преувеличен проблем.

Вредните емисии обаче в индустриалните градове, в сметищата и т.н. - тук проблемът е реален. Нашите граждани страдат от това, което води до намаляване на продължителността на живота.

Съответно е необходимо да се въведат зелени технологии, официално подкрепящи западния дневен ред, за да се намали нивото на опасност за околната среда за нашите граждани. Въпросът е дали Западът ще приеме тези стъпки.

И още една важна подробност. Преди почти пет години Сергей Иванов стана президентски съветник по екология. Всъщност Иванов е този, който определя цялата зелена програма в Русия. Това е един от най-близките сътрудници на президента, бивш министър на отбраната и служител на КГБ.

След това преди пет години те написаха, че Иванов, след като е получил тази длъжност, всъщност се пенсионира. Зелената тенденция обаче беше очевидна за Путин и тогава. И нашият президент започна голямата игра отрано.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели