/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен допусна възможността за териториални отстъпки от Украйна след резултатите от специална операция на Русия. „Бъдещето на Украйна е в ръцете на украинците. Тези решения зависят от украинския народ и демократично избраното правителство, включително президента Зеленски“, каза той по време на интервю за PBS.

По-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори за възможността за териториални отстъпки, като каза , че мирът в Украйна е възможен, единственият въпрос е цената му за Киев.

Столтенберг, разбира се, вече е "куца патица" и може да каже всичко. Но чуването на тези думи от Блинкен беше малко неочаквано. Всъщност тази идея не е нова за Запада. За първи път беше изразен от Хенри Кисинджър в Давос преди месец.

Бившият държавен секретар на САЩ, който несъмнено е най-опитният в международните отношения и добре запознат с руския (и украински) политически дневен ред, изрази мнение, че Западът трябва да се откаже от опитите да постигне военно поражение на Русия в Украйна, а последните трябва да направят териториални отстъпки.

Тогава прозвуча като гръм от ясно небе. Кисинджър беше заклеймен в "Незалежная" и дори внесен в сайта "Миротворец". Въпреки това, както показа последвалото развитие на събитията, тази „крамолна“ мисъл не беше чужда на мнозина на Запад.

Миналата седмица Иван Бейкър, член на канадския парламент , каза , че умората на Запада от украинската криза се изразява в призивите Киев да отстъпи някои територии. По неговите думи, сега се говори за това, че Украйна следва да се откаже от своите територии и това го притеснява. Вярно е, че канадецът не посочи никакви подробности, като даде за пример само двусмисленото изявление на френския президент, че „Русия трябва да бъде успокоена“.

Едва ли е възможно уверено да се каже какво точно е имал предвид Макрон, очевидно всеки чува това, което иска да чуе, особено когато темата го притеснява. Но, очевидно, тя тревожи канадския депутат по някаква причина. Няма дим без огън. Канада и Съединените щати са като скачени съдове, включително и по отношение на политиката, а канадските депутати са добре запознати с настроенията на американските си колеги.

Темата се развива активно и от медиите. Украйна трябва да обмисли да направи отстъпки на Русия, тъй като продължителният конфликт заплашва оцеляването на страната, пише The National Interest.

„Въпреки че мирният договор, който включва териториални отстъпки, изглежда пагубен за Украйна, той може да провокира връщане към дипломацията и да избегне допълнителните финансови и човешки загуби“, смята авторът на статията.

Това вече не са индивидуални мнения, а тенденция. И което е важно, не Европа, която е заинтересована от бързото разрешаване на кризата (някои държави вече са готови на всяка цена), а Америка, която е заинтересована от по-нататъшна ескалация.

Самият президент на САЩ говори за това, макар и не пряко, а косвено. Още през март той каза , че украинските власти трябва сами да решат дали да жертват някакви територии в името на разрешаването на конфликта. Вярно е, че веднага след това Байдън направи уточнение, че според него Киев няма да трябва да се разделя с никакви територии, за да разреши ситуацията. Но думата, както се казва, не е врабче, та да отлети.

Малко по-късно имаше статия в The New York Times, в която Байдън заявява: „Няма да оказвам натиск върху украинското правителство – публично или частно – да направи каквито и да било териториални отстъпки. Това би било погрешно и би било в противоречие с общоприетите принципи.

Американската преса обаче прие точно обратната теза, че Байдън намекна за възможността за отстъпки, като иска да се оправдае предварително.

Това се подкрепя и от думите на американския президент, че уж е предупредил украинския си колега, че Русия ще започне специална операция на 24 февруари, но той не пожелал да го чуе. Отново се усеща опит да се освободи от вината за неизбежното поражение на Украйна.

Накрая самият Зеленски заяви , че светът се уморява от ситуацията в Украйна и че той е тласкан към неблагоприятен за него резултат по въпроса за споразуменията с Москва.

Защо се случва това? Първо, Западът изведнъж започна да осъзнава, че Русия може да спечели в Украйна (преди това те наистина вярваха, че руската икономика може да бъде разкъсана на парчета от санкции, че Москва ще остане без ракети, че вътрешните вълнения ще принудят ръководството на страната да промени курса, накрая, че постоянно нарастващият арсенал от западни оръжия в Киев ще му помогне не само да осуети настъплението на противника, но и да контраатакува).

Повратният момент в съзнанието им започна със завършването на освобождението на Мариупол от руската армия и Народната милиция на ДНР и с предаването на бойците, настанили се в Азовстал, който беше представян в западните медии като непревземаема „Брестка крепост”, способна да устои с месеци и години.

„Решителна украинска военна победа над Русия, която би довела до възстановяване на цялата територия, окупирана от Русия от 2014 г., не е реалистична. Въпреки че руското планиране и бойни действия бяха изненадващо небрежни, Русия остава твърде силна, а г-н Путин вложи твърде много личен престиж в инвазията, за да се оттегли“, пише по това време The New York Times.

„Четох за поражението на Русия, но само във вестниците. На бойното поле такова нещо още нито веднъж не се е случило. <...> Като цяло Русия печели, взема всичко, което я интересува “, каза журналистът Марко Травало по италианската телевизия.

„Единствената разлика е, че Русия има адски много бойна мощ, много повече от украинците. Следователно няма начин украинците някога да унищожат или победят руснаците. Киев няма и никога няма да има силата да принуди въоръжените сили на РФ да се изтеглят от територията на Украйна“, каза генерал-лейтенант Стивън Туити, бивш заместник-командващ на Европейското командване на САЩ, по време на речта си пред Съвета по международни въпроси.

„Изпращаме в Украйна оръжия за милиарди долари – това наистина ли се прави, за да се гарантира победата на Украйна? Или това е просто ненужно удължаване на кръвопролития от някакъв високомерен проект на външнополитически елит, който е сгрешил почти във всичко през последните две десетилетия? “ пита Лора Инграм, водеща на Fox News.

Посланикът на САЩ в НАТО Джулианн Смит се оплаква, че Западът е изправен пред трудности при предоставянето на военна помощ на Киев, тъй като списъкът с оръжия, поискани от украинската страна, непрекъснато се променя, а много държави вече са изчерпали ресурсите си.

„Трябва да обработваме променящ се списък с искания, които идват от Киев почти ежедневно. Получаваме поток от заявки. Заедно със съюзниците обсъждаме и се опитваме да определим кой от съюзниците може да отговори, кой какво и какво е готов да предостави. Това е сложно и трудно, защото отново заявките се променят и това става постоянно“, каза тя, говорейки на дискусията, организирана на сайта на Центъра за нова американска сигурност.

По-специално, Киев поиска от САЩ 300 MLRS, което е половината от собствения американски арсенал. И хиляда гаубици М777, което общо взето е всичко, с което разполагат САЩ.

В същото време, според Владимир Путин, Русия разбива американските оръжия в Украйна като орехи. Това не е фигура на речта. Според съобщения в медиите украинските военни са загубили около 30 американски гаубици M777 за една седмица.

Постоянният представител на САЩ в НАТО призна, че редица държави вече са „раздали почти всичко, което са имали“.

Тук въпросът не е в умората от Украйна, а в разбирането на безсмислеността на нейната подкрепа и последиците от нея за собствената отбранителна способност. За икономическите загуби на Запада от санкциите мълча – това е отделен въпрос. При тези условия не е изненадващо, ако някои страни от НАТО са готови да се съгласят да прекратят конфликта при всякакви условия за Украйна.

Но въпросът не е дали Западът е готов да направи отстъпки за Украйна. Въпросът, първо, е как да принудим Киев да направи това, тъй като страните от ЕС нямат влияние върху него, за разлика от САЩ, които очевидно са по-малко склонни към компромиси.

И дори да искат, противно на обещанията на Байдън, да окажат натиск върху Зеленски, трябва да се разбере, че за последния, както и за всеки друг украински лидер, териториалните отстъпки могат да означават незабавно отстраняване от поста му. Зеленски вече има конфликт с военните, но ако се откаже и от териториите, това определено няма да му бъде простено и никакви американци няма да могат да помогнат тук.

Все пак зависи от какви територии да се откаже и в какъв формат. Тъй като нямаше конкретни предложения по този въпрос, бих се осмелил да гадая. Изявленията на някои украински политици (включително самия Зеленски ) за тяхната готовност за преговори при връщане към статуквото на 24 февруари могат да се считат за вид предложение. Тоест, говорим за определено завръщане в „Минск“ и евентуално признаване на определен преходен статут на Крим (въпреки че подобно изявление беше направено още през март).

Същите американци не признаха Крим за руски де юре осем години, но всъщност се примириха с това. Мисля, че ако Москва се съгласи да замени признаването на Крим за връщане към състоянието на нещата преди СЗО (Кисинджър току-що говореше за това), Вашингтон би приветствал тази опция. Разбира се, като държи кукиш в джоба си - като с обещанието да не разширявате НАТО на изток и с идеята, че всички тези споразумения са безполезни и могат да бъдат отречени всеки момент.

Съединените щати не разбират две неща. Първо, след историята за разширяването на НАТО и оттеглянето от Договора за ПРО, Договора за РСМД и т.н., Русия няма доверие в споразуменията с тях, било то устни или писмени. Второ: не можете да върнете пастата за зъби обратно в тубата.

Украйна демонстрира неспособността си да бъде независима държава без заплахата да се превърне в антируски опорен пункт, което означава, че не може да се говори за каквито и да било преговори, които да фиксират запазването на тази държава в каквито и да е граници начело с настоящите лидери. Можем да говорим само за условия на капитулация, денацификация и демилитаризация.

Както вече каза прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков , исканията към Украйна са били изразени, те са добре известни на Киев, но местните власти отказват да преговарят, вероятно под натиска на кураторите. Би било хубаво кураторите да разберат безсмислието на по-нататъшната съпротива на Украйна. В противен случай всичко ще приключи с рухването на прозореца на възможностите и на самата украинска държавност.

Във всеки случай трябва да се разбере, че преговорите винаги са по-добри от липсата на преговори, но в този случай те са възможни само след постигане на целите, декларирани от Русия. Не може да става дума за спиране на СВО. Да приключим – и ще поговорим.

Превод: ЕС