/Поглед.инфо/ „Това е нашата земя с вас, това е нашата биография с вас“: Бразилия, Казахстан, Нигерия и Чили. Ръководството на Европейския съюз иска да "купи" тези страни от Русия, да изтласка нашето влияние оттам и да го замени със свое.

Изданието “Политико” разпространи информация за намеренията, позовавайки се на данни от закрит брифинг на европейските лидери. Често може да се вярва на източниците на “Политико”, но списъкът с нашите съюзници, на които европейците ревнуват, е донякъде изненадващ. С Казахстан - член на ОДКБ и ЕАИС - всичко е ясно, с Бразилия (член на БРИКС) - като цяло също. Но Сантяго и Абуджа знаят ли, че са омъжени за нас?

С други думи, Нигерия и Чили не се възприемат в Русия като зони на руско влияние. Но европейците, ще помислим, знаят по-добре в кои други страни се страхуват от нас.

Те предлагат да се действа не с тояга, а с морков: търговски споразумения, програми за развитие и друго сътрудничество. Да си признаем, това е една от по-умните мисли, хрумнали на брюкселските геополитически мъдреци в последно време. Най-малкото финансирането на военна конфронтация с Русия и изнудването на нейните партньори са примери за политика, която очевидно е по-глупава. По-добре „програми за сътрудничество“ с панделки, цветя и кафе паузи.

Но има две обстоятелства, които все още правят европейската инициатива нежизнеспособна. Първото е умишлено погрешното поставяне на цели. Не можете да изградите силно приятелство върху нагласата „не бъди приятел с него, бъди приятел с мен“. А в голямата политика предложенията, в които има по-малко интерес към вас, отколкото желание да дразнят врага, сега са проява на лош вкус - чисто колониални маниери.

Второто обстоятелство е времево: разбраха го твърде късно. В смисъл, когато заплахите, шантажът и другите бандитски методи вече не вършеха работа. Ето защо задачата, която ЕС си поставя, изглежда принципно непосилна за него.

Да вземем за пример Сърбия, която е заобиколена от всички страни от исторически врагове. Половината от нейната икономика зависи от Европейския съюз. Но повече от година Белград успешно се съпротивлява на опитите да бъде скаран с Русия, с която Сърбия дори не граничи. Казахстан има много повече причини (икономически, политически, всякакви) да окаже също толкова яростна съпротива. Ако сърбите са твърде корави за европейците, то казахстанците са още повече, да не говорим за бразилците.

В края на краищата, не само в Бразилия, но и в цяла Южна и дори по-широко - Латинска Америка, има срив във влиянието на западния хегемон САЩ, за които този регион сравнително доскоро беше "заден двор" под въоръжена охрана. Конфликтът между Запада и Русия и демонстративният отказ да го подкрепят от почти всички американци на юг от Тексас ясно показаха това.

Оттогава Бразилия премина от принципния неутралитет на президента Болсонаро към пълноценния бунт на президента Лула. Сега той едновременно се бунтува срещу идеята за сдържане на Китай, долара като световна резервна валута, военната подкрепа за Украйна от Запада (според него това е като гасене на пожар с керосин) и дори експанзията на НАТО.

Очевидно процеси, които са също толкова катастрофални за западното влияние, протичат и в Чили, някогашната крепост на това влияние в Латинска Америка. Когато просъветският президент Алиенде дойде на власт там, ЦРУ инвестира в държавен преврат и бруталната прозападна диктатура на Пиночет, чието наследство Чили сега усърдно доизживява. Другата страна на това наследство е най-високият стандарт на живот в Латинска Америка. Формално - като в Унгария, но това не отменя чудовищното социално разслоение в Чили, което отдавна липсва в Европа. В крайна сметка това доведе до поредния преход на Сантяго към левия лагер.

Преди малко повече от година там президент стана "новият Алиенде" Габриел Борич , потомък на хърватски имигранти, който се опитва да говори на един език с местните индианци. Непрогледната им бедност и конфликтите с белите фермери са втората причина за "червения реванш" в Чили.

Нигерия е друг пример за страна, доминирана от англосаксонци, където „нещо се обърка“. Заедно с Южна Африка, това е основната икономика на Черна Африка, най-влиятелната държава в Западна Африка, шестата по население страна в света и важен член на ОПЕК. Именно чрез ОПЕК Русия и Нигерия си сътрудничат доста успешно: последните решения на картела бяха взети при активна съпротива от страна на САЩ и ЕС, но в наша полза (в т.нар. формат ОПЕК+).

Основният проблем на Нигерия е сложният характер на нейното общество, обременено от множество религиозни, етнически и племенни конфликти. В продължение на десетилетия Западът е въвлечен в тези конфликти, които са се превърнали за него в инструмент за влияние в страна с огромни запаси от въглеводороди и други минерали. През новото време се утвърждава мнението, че това влияние е разрушително. Редица други африкански страни - Мали, Буркина Фасо, Демократична република Конго - вече изоставиха западните военни посредници и сега търсят други, включително Русия. Ако Нигерия следва същия път, това ще бъде болезнен удар за “Пакс Американа” и ЕС като част от него.

С други думи, ако Казахстан и Бразилия са традиционни партньори на Русия, то Чили и Нигерия са места, където Западът се е изложил, опозорил и банкрутирал, и затова се страхува от руското и китайското влияние засега малко, но искрено - според принципа "природата не обича търпи пространство".

Трябва да приемем, че решението на закрития брифинг на европейските ни опоненти наистина ще бъде последвано от някакви укази, програми и бюджети. Студената война по принцип е скъпо удоволствие, когато трябва да плащат за неочевидни преди неща.

Но е съвсем очевидно как Русия (не руската дипломация, а Русия като цяло) трябва да реагира на тази подривна дейност. Ключът към техния дипломатически провал са нашите военни успехи, преди всичко по отношение на т.нар.“пролетно контранастъпление” на ВСУ, най-важният залог на Запада за поражението на Русия.

Независимо дали в Астана или Лагос, победите имат много съюзници, а поражението винаги е самотно.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?