/Поглед.инфо/ „Руската империя e създадена от французи, германци и украинци и сега трябва да решим какво да правим с нея по-нататък“, каза украинският външен министър Дмитрий Кулеба. В същото време най-големият американски музей провъзгласява Айвазовски, Репин и Куинджи за украински художници. Пред нас е координирана кампания за фалшифициране на руската история и култура. Как става това?
Украинската култура най-накрая се сдоби с артисти от световна класа. И не, не става въпрос за „модерния художник“ от Одеса Александър Ройтбурд с неговите тоалетни и други противоречиви творби – говорим за истински творци. Вярно, Украйна не ги е отгледала (тук нейният максимум са Верка Сердючка и победителите на Евровизия 2022 „Калуш“), а просто открадна от Русия. По-точно откраднаха за Украйна.
И така, в известния музей Метрополитън в Ню Йорк руските художници Иван Айвазовски, Иля Репин и Архип Куинджи вече се наричат украински. Точно както преди тях Николай Гогол и Михаил Булгаков станаха „украински писатели“.
Смешно е, защото Иля Репин - руснак по националност - е роден в град Чугуев (сега Харковска област все още е Украйна), но е живял и работил в Санкт Петербург и Москва. Същата съдба има и роденият в Мариупол грък Архип Куинджи. Арменецът Иван (по рождение на Ованес) Айвазовски е роден в Крим, който по това време нито етнически, нито географски принадлежи към украинска територия. И всички те – руснаци, гърци, арменци – са били руски художници, част са от руската култура. Като Николай Гогол и Михаил Булгаков са част от нея. И сега тези художници, писатели, както и композитори ( Пьотър Илич Чайковски също внезапно стана „украинец“) биват превърнати в част от украинската култура. И това се прави по няколко причини.
Така създават културна субективност на Украйна. Не е тайна, че доскоро всички жители на територията на Велика Русия (тоест исторически руското културно пространство, приблизително съвпадащо с границите на СССР) се възприемаха на Запад като руснаци. Руски народ, руски артисти, руски политици, руски мигранти - в крайна сметка дори "руската мафия", много от чиито представители са родени именно в Украйна или Грузия.
„Украинщината“ в западното информационно пространство започна да се появява всъщност едва след Майдана - и дори тогава се появи само по специфичен начин. Войната, бежанците, корупцията - това са ключовите теми, свързани с Украйна. И никоя от тях не носи никаква културна субективност - тоест, с други думи, не подчертава ролята на Украйна в глобалната цивилизация. Това не доказва от историческа и културна гледна точка правилността на тезата на Зеленски, че страната му е преден пост на Европа, който я защитава от източния „Мордор“. Същият, където Репин, Айвазовски, Булгаков просто са живели и работили. Затова те бяха откраднати за Киев.
„В резултат на това украинската култура и история се извеждат на световно ниво чрез такива култови емблематични имена като Куинджи, Айвазовски, Репин, известни на целия свят, което днес е бяло петно за западния лаик“, обяснява доцентът от Факултета по световна политика на Московския държавен университет, членът на Съюза на писателите на Русия Анна Ревякина. „Западният лаик вече няма представа какво е Украйна и къде се намира тя, но ще тръгне да подкрепя великата Украйна, която е дала на света толкова много изключителни културни фигури“, допълва той.
Но такива мисли вече ги няма. Проучванията на общественото мнение в САЩ показват, че броят на противниците на оказването на помощ на Киев нараства не само сред републиканците, но и сред демократите.
Чрез кражбата на руски писатели и художници украинската култура не само се извежда на световно ниво – те се опитват да я вдигнат до нивото на руската култура. Припомняме, че украинската държава съществува от около 30 години, след разпадането на Съветския съюз. В най-добрия случай за нея можете да ѝ хвърлите още няколко години - в периода след разпадането на Руската империя едно от отцепилите се парчета започва да се нарича Украйна.
Уж в това няма нищо срамно - има редица млади държави, които въпреки това успяха да постигнат сериозни успехи в икономическото и социалното развитие. Пред украинските елити обаче беше поставена друга цел - създаването на анти-Русия на тази територия. Това означава, че Украйна трябва най-малко да съответства на Русия по историческо и културно значение. А Западът и режимът в Киев се опитват да постигнат това по два начина.
Първо, с отричането на руския принос в световната и руската история. „Руската империя е създадена от французи, германци и украинци и сега трябва да решим какво да правим с нея по-нататък“, каза украинският външен министър Дмитрий Кулеба. Очевидно, забравяйки, че Петър Велики кани французи и германци да помогнат за изграждането на империята. И тогава няма украинци - има Малорусия, предпочитана от дъщерята на Петър Елисавета заради нейния спътник Алексей Разумовски.
Второ, Западът се опитва да повиши статута на украинската култура чрез кражба на руски имперски културни ценности. „Чрез обедняването на руската култура и история в очите на западния потребител, читател, зрител, ролята на Русия във формирането на световната култура намалява и руската мека сила се свива. Има опит за потискане на огромната велика руска култура, нейната кастрация и замяната ѝ с украинци“, казва Анна Ревякина.
Стигна се дори дотам, че Националната галерия в Лондон преименува картината на френския художник импресионист Едгар Дега „Руски танцьори” на „Украински танцьори”. Както казаха от галерията, "за да разберем по-добре контекста на изображението", което вероятно е нарисувано от танцьори "от Източна Европа", посетили френския Мулен Руж в края на XIX век. А Анна Руска, кралица на Франция и дъщеря на Ярослав Мъдри, изведнъж става „Ана Киевска“ и „първата представителка на Украйна, записана в европейската история“.
Паралелно с това "Мордор" се изчиства от всичко привлекателно. От руската култура, нейната история и съответно приноса ѝ към световната цивилизация. „Западът се опитва да покаже Русия като страна, която през целия ХХ век уж е отнела от други нации и националности, които са били част от СССР, тяхната култура, история, постижения и ги е превърнала в свои собствени. За човек, който не е много информиран, всичко това изглежда като възстановяване на историческата справедливост “, казва Анна Ревякина.
Смешно е, че това го правят европейците – точно тези, които през последните няколкостотин години ограбваха култура, пари и постижения на други нации и народности, превръщайки ги в свои. Достатъчно е просто да влезете в Берлинския или Британския музей, да разгледате експонатите и да попитате как са попаднали там.
Самият мащаб на проекта „Замяна на руската култура с украинска“ показва, че зад него не стоят някакви украински активисти в Европа – става въпрос за колективната работа на редица заинтересовани групи.
Западни политици, които рисуват историята на украинските власти, стремейки се да „отменят“ и демонизират Русия – тоест всички онези, които са заинтересовани от продължаването на конфликта между Руската федерация и колективния Запад.
Москва не е в състояние да отмени този проект с дипломатически или публични инструменти. Не можем да принудим Музея на изкуствата Метрополитън да смени подписите под картините на Репин и Айвазовски и никой няма да позволи нито на посолствата, нито на „Россотрудничество“ да провеждат мащабни руски културни събития на Запад.
Следователно на Русия остава само един инструмент, за да спаси руската култура от нейното премахване и украинизация – премахването на „Антирусия“, в каквато сега се превърна Украйна. Това правят сега руските войски в рамките на СВО.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?