/Поглед.инфо/ Незадоволени от замразяването на руските активи на Запад в размер на около 300 милиарда долара, тамошните политици възнамеряват да отидат по-далеч, преминавайки към пълна конфискация. Сумата на обезщетението може да бъде изразходвана за възстановяване на Украйна, тоест за репарации или може би за нещо друго. Например, за възстановяване на военни и други разходи, направени от западните страни в този конфликт.

Най-решителен от всички (без да броим, разбира се, Зеленски) беше полският премиер Моравецки: „Има огромна златна мина, която може да бъде взета и насочена към възстановяването на Украйна - руските активи, активите на Руската федерация и руските олигарси . Замразяването не играе толкова важна роля - трябва да бъдат конфискувани."

Американските демократи са на подобно мнение, докато републиканците са по-предпазливи. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също иска да изпрати руски активи за репарации, но иска идеално правно оформяне: „Искаме не само да замразим тези активи, но и да ги конфискуваме. Това не е тривиално от гледна точка от гледна точка на законодателството. Ние работим върху това. Имаме специално звено. Целта е да създадем правна основа, така че тези активи да могат да бъдат използвани за възстановяване на Украйна."

Демократичният и правен Запад, разбира се, ще бъде по-доволен, ако заземането на "огромната златна мина" не е обикновен грабеж (както вярват в Русия - включително вчерашните либерални монетаристи, които преди това вярваха, че така не може да бъде по определение), а законно проверен акт, който не може да бъде оспорен.

Трудността е, че не може да възникне убедителна правна конструкция.

Общ правен принцип е, че законът няма обратна сила, а целта на всичко е именно да легитимират грабежа със задна дата. Следващата трудност е, че нито САЩ, нито ЕС формално са във война с Русия, докато изземването на активи и използването им, както се намери за добре, е военна репресия.

Отново, дори и да има състояние на война с Русия - въпреки че по принцип се предполага, че се обявява война - човек трябва да реши. Или военната нужда не познава закона, но тогава защо са нужни юридически трикове, генералите от миналото са грабили без тях. Или свободните и демократични страни на Запада възнамеряват да приложат тук принципа на галския вожд Брен (390 г. пр. н. е.) "Горко на победените!”. С тези думи Брен излиза, когато претегля дължимите му хиляда ливри злато. През 1797 г. Бонапарт повтаря този аргумент, когато подписва споразумение с папата, а през 1919 г. френският премиер Клемансо подкрепя националната традиция, като заявява: „Немецът ще плати за всичко“.

Но принципът "Горко на победените" приема присъствието на победени. Дали Западът вярва, че вече е спечелил и следователно може да диктува условията си, налагайки обезщетение, както намери за добре? Дали напълно победена Русия е принудена да приеме диктата на победителя. Може би Моравецки и Урсула мислят така, но това мнение едва ли може да се нарече повсеместно.

Разбира се, при пълен преход към юмручното право изобщо не е необходимо да се занимавате с правни конструкции. Просто крадецът слага ръка върху имуществото, което е в рамките на неговия физически обсег. В случаяя 300 млрд долара.

Но тогава всички останали ще започнат да изхождат от факта, че това е възможно. Когато се съхраняват валутни резерви в банките на страните-грабители, трябва да се има предвид, че това не е безопасно. Или съхранявайте на свой риск и глава при тях или разчитайте на собствените си хранилища. Което означава силна промяна в цялата система за международни разплащания.

Но какво ще стане, ако е възможно не само да се замразят, но и да се присвоят средствата на държава, с която присвоителят формално дори не е във война? Отново, въвеждането на принципите на юмручното право в международните икономически отношения води до това, че не само страните, които са се обявили за демократични, но и всички останали, ще се възползват от възможността за грабеж веднага щом се появи такава възможност. Ще има „ред, основан на правила“ (за какъвто Държавният департамент на САЩ толкова горещо призовава), само че правила ще са от Х век, когато необузданият грабеж е бил неразделна част от политиката.

Ето защо политиците на западния свят - с изключение на британските лордове и демократите-конгресмени на САЩ, които са напълно сковани от слабоумие - все още квичат. Остатъците разум предполагат, че това няма да свърши с нищо хубаво.

Засега от контрибуциите ни дели голямо разстояние. Но не защото е лошо, а защото е страшно. Международният икономически ред вече се пука по шевовете, но тук може да се пропука с десетократна сила.

Освен ако силните на света най-накрая не се пропият с безразсъдството на Зеленски-Моравецки: „Къщата ми да гори, стига да изгори на съседа обора“.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com