/Поглед.инфо/ Инцидентът с ракетната атака срещу Полша показа ясно как Западът вижда спешен изход от украинската криза, ако Русия не може да бъде победена на бойното поле. Но всичко по реда си.

Във вторник вечерта властите в Киев и техните съюзници започнаха да правят равносметка за най-мощния, според тях, ракетен удар от началото на специалната операция. Те стигнаха до извода, че руските войски са успели не само да доведат енергийната система на втората по големина европейска държава до ръба на унищожението, но и, събрали смелост, са ударили стратегическа цел извън нея - полски трактор близо до село Пржеводув, при което загинаха двама души.

Този инцидент - или по-скоро реакцията, която последва - дава много храна за размисъл.

За инцидента първи съобщиха местните медии. След това полските власти обявиха, че водят консултации със съюзниците от НАТО относно възможността за прилагане на четвъртия член от Устава на Алианса, който предвижда (кой би си помислил!) консултации, ако една от страните, участващи в блока сметне, че е в опасност.

В същото време Варшава се опита да избегне директните обвинения срещу Москва, ограничавайки се до хлъзгави формулировки, според които ударът е нанесен от „ракета руско производство“. Но въпреки това руският посланик Сергей Андреев беше извикан във външното министерство на страната.

Но в Киев и балтийските държави виновникът беше незабавно назначен: това, разбира се, беше Русия.

Към сутринта обаче стана ясно, че полският трактор няма да предизвика трета световна война. Президентът на САЩ Джо Байдън нарече малко вероятно изстрелването от Русия на ракета срещу Полша. Неговият турски колега Реджеп Тайип Ердоган също заяви, че Москва не е замесена, а полският лидер Анджей Дуда отбеляза: няма причина да се смята, че обстрелът ще се повтори.

Освен това от Варшава побързаха да заявят, че не виждат необходимост от прилагането на четвъртия член.

Киев обаче продължи да упорства през цялото това време, но от призивите „да се постави терориста на мястото му“, изречени вечерта, Зеленски премина към други, по-предпазливи формулировки.

„Нямам съмнение, че ракетата, която предизвика експлозията в Полша, не е украинска“, отрече той.

Но и това не му се стори достатъчно, затова реши да посочи пред кого да се отговаря за "попадението в НАТО".

"Дори не се съмнявам във вечерния доклад лично до мен от командващия ВВС и главнокомандващия Залужни, че това не са наши ракета или ракетно попадение. Нямам причина да не му вярвам", предпазливо Зеленски прехвърли отговорността.

В тази ситуация си струва да се отбележи също, че Полша не пропусна да посочи мястото на Украйна: Дуда, говорейки за разследването на инцидента, до който властите в Киев поискаха достъп, каза, че това е съвместна процедура, проведена от Варшава и Вашингтон.

„Ако някой трябва да бъде допуснат до това производство, това изисква двустранно споразумение“, каза той.

Бързам обаче да разочаровам тези, които се надяваха, че този инцидент ще послужи като претекст за прекратяване на западната подкрепа за Украйна. Макара и адекватен човек, виждайки как работи украинската армия - или трактор ще бъде взривен, или ракета ще бъде пусната върху къща в Киев - ще вземе да се замисли дали си струва да доставя на Зеленски нови оръжия, но не в този случай.

Това, което се случи, е непланиран спирачен кран, на който САЩ и техните сателити разчитат, ако нещата в Украйна станат наистина зле - не за Киев, разбира се, а за Вашингтон и неговите другари.

Да, този път, очевидно, събитията се развиха случайно, но организирането на подобна провокация и без да се опитат незабавно да спрат ескалацията, както се случва сега, е безполезно. И в този случай САЩ изкуствено ще се окажат в положение, от което на пръв поглед и двата изхода са по-лоши: или да действат в рамките не на четвъртия, а на петия член от договора за НАТО, или да преразгледат самите принципи на съюза. С други думи, изборът ще бъде между влизането в пряк конфликт с ядрена сила и унищожаването на крайъгълния камък на цялата система за сигурност, която е поддържала Америка жива толкова много години.

Все пак ще има и трети вариант: намиране на дипломатическо решение на конфликта почти преди да е започнал, веднага щом възникне “касус бели”. Всъщност на Запад смятат, че заплахата от конфронтация с армиите на западните страни ще принуди Русия да седне на масата за преговори.

Подобен формат, когато Кремъл ще решава проблеми с Белия дом, несъмнено е по-смислен от дипломатическите игри с Киев. Но няма да се получи, ако Вашингтон не е готов да търси компромиси.

Но на мястото на украинците трябва да се зададе въпросът какво ще стане със самата Украйна до този момент? Какво ще остане от нея? Западните партньори вече побързаха да отбележат, че въпреки че не Русия е изстреляла ракетите, тя все пак носи отговорността. И колкото по-дълго Вашингтон и Брюксел подходят от тези позиции, толкова по-дълго Украйна ще остане полигон за военни разработки на оръжейниците от НАТО.

В този план има още едно слабо място: при наличие на необходимия резерв от политическа воля американските сателити могат да организират подобна провокация дори без съгласието на Вашингтон. И когато опашката размахва кучето, любимият "контролиран хаос" на Вашингтон става все по-труден за контролиране.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com