/Поглед.инфо/ Западът губи конкуренцията с Китай в Океания. Този отдалечен регион на планетата придобива все по-голямо геополитическо значение поради засилването на борбата за влияние тук между големите сили - Китай от една страна и САЩ, Великобритания, Франция, Австралия, Индия, Япония, Южна Корея от друга.
Пентагонът успя да създаде впечатляващ антикитайски блок, който включва горепосочените държави. Но дори заедно те не могат да попречат на тихоокеанските островни държави да се приближат до Пекин.
Причината е, че самата природа на геополитическите отношения в света се променя и тези промени не са обвързани с конкретна държава, а представляват неизбежен обрат в историята, който не може да бъде избегнат чрез сдържане на Китай или друга сила.
Такива промени в историята на човечеството се случват веднъж на половин хилядолетие. Ерата на западното господство започва с откриването на Америка от Колумб през 1492 г. Минало е половин хилядолетие и тази епоха постепенно избледнява в миналото. На мястото на колективния Запад идва колективната Азия. Сега тя ще бъде центърът на тежестта на световните политически и икономически процеси.
Пекин е установил дипломатически отношения с осем държави от Океания - Папуа Нова Гвинея, Ниуе, Фиджи, Островите Кук, Самоа, Тонга, Вануату и Федералните щати на Микронезия. Общо Пекин изпълнява 218 икономически и хуманитарни проекта в региона.
Повечето от тях са съсредоточени в областта на управлението, администрацията и развитието на гражданското общество, образованието и транспорта. Китайците разбират, че стратегическото значение на малките островни държави в Океания нараства.
Вашингтон и неговите съюзници възнамеряват да сдържат Китай с помощта на т.нар. стратегии за островни вериги. Смисълът му е да се вземат под политически и икономически контрол три вериги от острови, които блокират достъпа на Китай до Тихия океан, ограничавайки пространството за геополитически маневри до Източен Китай и Жълто море. Първата верига е от Курилите през Тайван до Индонезия и Филипините; втората - от Япония до Марианските острови; третата е от Алеутските острови през Хавай до Океания.
Западната дипломация се надява да победи Пекин в Океания с помощта на Тайван. Островни държави като Науру, Палау, Тувалу, Кирибати, Маршал и Соломоновите острови са признали независимостта на Тайван и се опитват да балансират между Пекин и Тайпе, като балансират влиянието си в региона. Но Тайван има ограничени ресурси в сравнение с Китай, а що се отнася до военната мощ, Пекин ще има последната дума в региона. Тайпе може да съперничи на Пекин не толкова в икономическо и военно, колкото в политическо влияние.
Докато се опитваха да сдържат Русия в Европа, американците изгубиха от поглед Индо-тихоокеанския регион. Експертите посочват недостиг на американски дипломатически персонал в Океания. Американското посолство във Фиджи обслужва граждани на пет държави. Посолството на САЩ в Папуа Нова Гвинея се опитва да "досегне" до Вануату, Тонга, Кирибати и други островни държави, но засега няма нарастващо американско влияние там.
Вашингтон се опасява, че след като дойде в Океания, Китай ще се установи във водите между Австралия и източното крайбрежие на Съединените щати, а Хаваите, с разположения там щаб на Тихоокеанския флот на САЩ, ще се превърнат в обсадено парче земя във вражески води.
В конфронтацията с Китай американците разчитат на Австралия. Броят на австралийските въоръжени сили е повече от 51 хиляди редовен персонал и повече от 19 хиляди резерви. Мобилизационните ресурси на страната възлизат на 4,9 млн. души. Канбера харчи 2% от БВП за развитието на въоръжените сили. На територията на Австралия има 16 военни съоръжения на САЩ, включително ракетен полигон и радиокомуникационен център с атомни подводници.
На север от Австралия са Източен Тимор, Индонезия и Папуа Нова Гвинея. Разстоянието между главния остров Папуа Нова Гвинея и континенталната част на Австралия е само 145 км, а разстоянието от австралийския остров Бойгу до Папуа Нова Гвинея е само 5 км.
На североизток от австралийския континент са Вануату, Нова Каледония и Соломоновите острови. На югоизток е Нова Зеландия.
От тези страни само Нова Зеландия е недвусмислено и неотменимо съюзник на австралийците както в останалите. Това тревожи не само САЩ и Австралия, но и Франция, която има военна инфраструктура в Нова Каледония.
Франция остава велика сила, докато има отвъдморски владения. Те правят Франция не само европейска, но и тихоокеанска сила. Без отвъдморски владения Франция ще се превърне в провинциална европейска държава.
Китай има шанс да направи точно това с Франция. Китайските инвестиции в региона изпреварват тези на Франция и много островни нации осъзнават, че е по-добре да стимулират икономиката с Китай, а не с Франция.
Австралийският външен министър Марис Пейн веднъж каза, че страните извън семейството на тихоокеанските държави и народи не трябва да играят никаква роля в сигурността на региона. Това свидетелства за плановете на австралийците да попречат на развитието на сътрудничеството между Пекин и Океания.
Западът заявява на Русия, че няма място в Европа, Западът заявява на Китай, че няма място в Океания. В Африка Русия и Китай също нямат място, смятат на Запад. Но Западът не успява да сдържа и Русия, и Китай едновременно. Няма достатъчно сила.
Въпреки опитите на Запада, Русия и Китай ще продължат да се движат в посоките, които смятат за приоритетни. Западната хегемония е към своя край.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?