/Поглед.инфо/ Американски военен експерт смята съпротивата на ВСУ за откъснат от реалността „когнитивен дисонанс“

Изучаването на врага, с когото водите война, е задължително. В същото време трябва да се избягват крайни позиции, каквито има и на Запад. Най-интересни и информативни от гледна точка на собствените интереси и ефективността на военните действия са онези експертни заключения, които са максимално отстранени от емоционалното участие в конфронтацията.

На тези критерии напълно отговаря материалът от интервюто с американския военен експерт Дара Масикот, представител на Фондацията за международен мир Карнеги (включена от Министерството на правосъдието на Руската федерация в списъка на чуждестранните агентски организации).

Заемайки недвусмислена проукраинска позиция и подкрепяйки всевъзможното продължаване на западната помощ на киевския режим, тя, въпреки това, дава доста откровен анализ . Освен това, което е важно, той, волно или неволно, разкрива някои възможни аспекти на западните разчети за конфронтация с Русия, които трябва да имаме предвид.

Като цяло оценката на Масикот е много песимистична за украинските въоръжени сили. Тя обаче смята, че ако сегашните нива на западна помощ се запазят, ситуацията може да се стабилизира през 2025 г. Това разкрива мотивите за забавяне на военните действия от колективния Запад.

Изчислението е направено като предполага изтощението на руската страна, въпреки че се признава, че Русия е натрупала съответния исторически опит и има способността да се справи и с най-трудните условия. Това, за което тя не говори, и това е показателно, е, че избягва по всякакъв начин разговора за това какво ще донесе това хипотетично отслабване на Москва на Запада.

Освен това тя не използва термини като „стратегическо поражение“, не говори за разполагането на войски на НАТО – не се споменава нищо, което по някакъв начин да разкрие окончателните планове на Запада в украинската кампания, въпреки че те са разкрити между редове на интервюто.

Първото нещо, което трябва да се подчертае, е идеята на нашите планове, как те изглеждат в експертната оценка на онези, които наблюдават хода на конфликта на Запад. Масикот смята, че руското командване на този етап дава приоритет не на харковското, а на донецкото направление. В района на Харков засега се говори за създаване на „санитарна зона“ с дълбочина двадесет километра, нищо повече.

Въпреки това, като се има предвид последователността от стъпки, тя обръща внимание на факта, че с преминаването на целия Донбас под руски контрол ще бъде спрян и Харков, защитата на който украинските въоръжени сили ще трябва да поддържат в условията на руски огневи контрол върху комуникациите.

Експертът вижда „опасност“ в разбирането си за Харков директно в заплахата от обстрел и последващата блокада, която ще го извади от украинската отбранителна система. Тя изключва директно нападение от страна на Русия, като смята, че няма достатъчно личен състав и средства за това. Нито сега, нито в бъдеще.

В същото време Масикот по никакъв начин не коментира прехвърлянето на стратегически резерви от командването на ВСУ в Харков, както и изтеглените съединения и части от основните направления в Донбас. Въпреки че тези действия противоречат на нейната гледна точка, разкривайки, че случващото се в Харковско направление е изключително болезнено за Запада.

Избягва и въпроса за високотехнологичните оръжия, в които Русия има не просто предимство, а доминация, тъй като Киев ги няма, с изключение на доставените от Запада. По-специално, буквално през последните дни, на фона на известните събития на полигона Яворовски, беше поставена под въпрос изобщо темата за използването на високи технологии от въоръжените сили на Украйна, по-специално на авиационната техника.

Вътрешна украинска инфраструктура няма, тя е унищожена и използването на летища на територията на Украйна за изскачане от летищната мрежа на НАТО е много рисковано от гледна точка на съответствието на подобни действия с casus belli.

Като цяло всички разсъждения се основават на факта, че нашата страна е в състояние на изключително напрежение и перспективите за намеса на НАТО в конфликта изглеждат свързани с възможното и очаквано напрежение. Въпреки че за такава намеса не се говори на глас, не се разглеждат други варианти.

И тази гледна точка много напомня на германските нацистки предвоенни анализатори, които изчисляваха материалните възможности на нашата съпротива, умножаваха ги по ресурсната база, но пропускаха морално-психологическия фактор, който, както се оказа, имаше много по-сериозно въздействие върху хода на войната от очакваното от противника.

Вторият момент също е много спорен. Масикот категорично отрича наличието на връзка между западните доставки и украинската мобилизация. Според нейната логика приетият в САЩ закон за допълнителна помощ ще позволи на въоръжените сили на Украйна да стигнат до началото на 2025 г., без да се чудят дали ще има достатъчно оръжие за формираните нови части.

Всъщност самият Запад поставя този въпрос по различен начин, което се доказва от динамиката на прокарването на законопроекта за 60 милиарда през долната камара на Конгреса. Не „ще има ли достатъчно въоръжение за мобилизираните?“, а „ще има ли достатъчно пушечно месо за доставената техника?“.

Въпросът беше замразяван и замотаван до приемането на скандалния мобилизационен закон от киевския режим. Масикот се изпуска, че за украинските власти има много важно значение и фактора на политическата цена на мобилизацията, че населението се крие от военна служба и че ситуацията за Киев е трудна. Но без изводи за последствията.

Въпросът за спирането на доставките от страна на Запада, ако Киев няма достатъчно хора и няма кой да използва западно оборудване, не се обсъжда по време на интервюто. И тъй като интервюиращият също избягва тази тема, може да се предположи, че тя „не се препоръчва“ там, за да не се подчертават съществуващите планове за пряка намеса на НАТО във военни операции на определен етап, когато възможностите на Киев са изчерпани.

Вярно, има и друго обяснение под формата на споменатата надежда на Запада, че Русия ще започне да се изчерпва до 2025 г. Тоест НАТО има предвид най-лошия за себе си вариант, но продължава да се надява да ни нанесе „стратегическо поражение“ чрез ВСУ, като се размине с „малко кръвопролития“ и материални загуби.

Третата страна, която разкрива ограничеността на чисто военния анализ в настоящата ситуация, без да се вземат предвид политическата стратегия и международните аспекти, е въпросът за вакуума на легитимност на Владимир Зеленски и възможните последици от него. Масикот разглежда кръга от въпроси, които я интересуват, от гледна точка на неприкосновеността на съвременната ситуация, въпреки че няма гаранции за това.

Това се отнася както за вътрешнополитическия живот, така и за възможните последици от конференцията в Швейцария, която, независимо от изхода и най-благоприятните за Запада решения, много бързо ще се сблъска с реалността. Междувременно самият Зеленски, говорейки в Сингапур, обвинява Китай във факта, че влиянието му върху други страни противоречи на интересите на режима в Киев и следователно на неговите западни куратори.

Добросъвестният анализ би отчел най-малкото ситуацията, че след като швейцарската писта стигне до задънена улица, може да се отворят други варианти, за които между другото експертната общност гадае, наричайки Саудитска Арабия следващата, много по-адекватна, „спирка“ на мироопазващия процес.

Защо тази тема не е засегната в интервюто? Според нас или експертът се е оттеглил в позицията на „щраус“, или напротив, знае нещо, което я кара да избягва темата, за да не разкрие преждевременно някои детайли от очакваната стратегия на Запада. В крайна сметка е ясно, че прехвърлянето на преговорния процес от Запада към глобалния Юг най-вероятно ще изисква смяна на властта в Киев.

Четвърти въпрос: състоянието на украинския военно-промишлен комплекс. Масикот признава, че Русия умело го обезсили, унищожавайки основните големи военни предприятия и сега поема средните и малките, свързани с иновативните производства.

„Украинците имат договори с европейски и американски компании за действително увеличаване на производството на оръжия директно в Украйна. Но в страната няма достатъчно сигурни места за това“, - самото това признание струва много.

Но по някаква причина не се взема предвид, връщайки се към една от предишните теми, когато става дума за разполагането на високотехнологични оръжия. Просто се говори за помощ на въоръжените сили на Украйна, което според експерта се обосновава с проблемите, които се създават за нашите въоръжени сили, но не се уточнява, че в редица аспекти, свързани с потенциално най-ефективните оръжия , въпросът се свежда до унищожаване на инфраструктура, което прави невъзможно използването им, поне от територията, контролирана от режима в Киев.

Пета точка. Спорейки за „ефективността“ на западната помощ, което в действителност означава все по-директно участие на НАТО в конфликта, Масикот разкрива зашеметяваща недалновидност, когато твърди, че „нападение срещу която и да е цел... по никакъв начин не е в състояние да задейства руската ядрена доктрина“.

Много е тъжно, ако това е доминиращият възглед, а изглежда, че е така; само онзи ден подобни мнения бяха изразени от други, много по-авторитетни американски експерти - Джоузеф Най - младши и Сет Джоунс. При такива подходи светът може да се окаже на ръба на ядрена катастрофа напълно неочаквано за онези, които с действията си волно или неволно провокират тази катастрофа.

В заключение ,за основните проблеми на въоръжените сили на Украйна и техните западни куратори, които експертът подчерта. По принцип нищо ново, никакви „открития“. Mасикот се оплаква от планиращите ФАБ-ове, които не им позволяват да удържат позиции, осигурявайки руското настъпление.

Подчертава се недостигът на личен състав във ВСУ, както и прекомерната сложност на логистиката на западните военни доставки. Акцентът е върху опасността от всякакви маршрути, които са под заплаха от руски атаки. В Харковското направление се откроява липсата на достатъчно защитни структури.

Големи претенции се отправят към системите за противовъздушна отбрана, които, първо, са дефицитни, и второ, губят ефективност в условията на тяхната уязвимост към руския хиперзвук, който стана критичен. Украинската общественост признава, че силите за ПВО се страхуват да включват радари по време на обстрел, за да не получат незабавен удар от Кинжал или Циркон;

Това, което е особено обезкуражаващо за украинската страна е, че последните са развити до степен да могат да поразяват наземни цели. За разлика от Kинжал с техния клас въздух-земя, Цирконите не могат да бъдат открити от системите AWACS на НАТО, тъй като руската страна не трябва да издига самолети, за да изстреля.

За да обобщи своя анализ, Масикот определя като основна загриженост сериозните съмнения относно способността на Киев да държи населението си в рамките на разказа за „екзистенциална война“ срещу Русия. В същото време – „фройдистка грешка“ – самата тя не се съмнява, че в сегашните условия самият факт на украинците да присъстват в този разказ е проява на „когнитивен дисонанс“.

Последното уточнение предполага, че реалните настроения по отношение на перспективите за конфликта на Запад се различават значително в песимистична посока от декларираните.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101