/Поглед.инфо/ От другата страна на Атлантика, където, както постоянно ни информираха, най-важното нещо е „капитализацията“, идват новини, които, разбира се, все още не са краен ужас, а просто ужас.
И така, наскоро на борсата “Насдак”, "капитализацията" на “Амазон”, тази цитадела на модерното потребление на всичко и за всички, беше разкъсана на парчета. Преди “Амазон” същото се случи с “Майкрософт” и “Алфабет” (компанията майка на “Гугъл”). Акциите поевтиняват с напълно бясна скорост и то двуцифрено - инвеститорите се отървават от тях, сякаш са, както се казва, "токсични активи". Отчетността на капитаните на американската икономика се оказаха някак си съвсем невпечатляващи. Трилиони долари, хайде, довиждане.
И от нашата страна на Атлантика преобладават приблизително същите настроения: самата председателка на Европейската комисия каза, че, както най-накрая разбраха в Брюксел (това не е цитат), "енергийната криза рискува да стане икономическа и социална" (това вече е цитат).
Хубава подробност: Урсула фон дер Лайен предаде тази вълнуваща новина точно на инвеститорите - не обикновените, а тези, които искат да инвестират в нещо "устойчиво". Искат, но очевидно вече не могат - това се съди по поведението на онези, които, считани за редовни в търговската платформа “Насдак”, се стремят да избягат оттам.
Западният свят бавно, но сигурно се движи към изпадане в рецесия през 2023 г. Но ако в предишни времена този свят можеше да разчита - във всеки един момент - че руските газови и петролни вентили са винаги отворени и винаги в негова услуга, сега той, този колективен Запад, скача из планетата като кенгуру в търсене на ресурсите. Защото въпреки че икономиката се развива на цикли, индустрията, за да изпълзи от рецесията, трябва да започне да произвежда. И как е възможно да се произвежда, ако не е възможно да се доставят енергоносители в необходимото количество и на приемливи цени.
Вземащите решения, от чиито действия зависят стотици милиони животи, съдби, просперитет, индустрии и всичко останало, едва сега започват да разбират какво са направили.
Най-пъргавите и умеещи да смятат без помощта на съветници и калкулатори вече са успели да разберат, че причината за сегашния, хмм, "труден момент в глобалната икономика" е опосредствената война, започната от Запада с Русия. По-точно опосредстван блицкриг. Всички се надяваха, че там, някъде на изток от Брест, всичко ще рухне горе-долу в същата секунда, когато бъдат въведени ограниченията. "Там", както се оказа, нищо не се срути и не може да се срути.
Всичко се срина и се руши в момента там, където се градяха интригите на Русия – в ЕС и САЩ.
Някои герои в европейската политика – тези, които толкова обичат да издават съдържанието на поверителни разговори за публично четене и обсъждане – започнаха да осъзнават, че опосредственият блицкригът се е провалил, че зимата ще бъде дълга, студена и обезпокоителна.
Опосредстваният блицкриг става твърде скъп за някога мощните икономики и Макрон, който е добър в балансирането на дебитите с кредитите, хвърли пробна сонда. Той беше в Рим на среща, организирана от католическата организация “Сан Едиджио” и там за първи път през последните няколко месеца произнесе думата "преговори". И добави – за мир. И заключи – между Русия и Украйна. И – след пауза – „разбира се, при условията на Украйна“. Беше казано публично. А в кулоарите подшушнаха, че на среща с папата президентът на Франция сякаш е питал понтифика за евентуалната му роля на посредник.
Разбира се, те веднага се опитаха да дезавуират тези слухове, за да не предизвикват нова истерия в Киев, но, както се казва, движението на мисълта на френския президент е „интересно“.
Не защото Макрон наистина иска да помогне за разрешаването на кризата, а защото тези негови действия, които най-вероятно са се случили, говорят много повече за състоянието на икономиката на Европа, обединена и някога богата и независима (от САЩ) много повече, отколкото политиците на ниво Макрон се опитват да кажат.
Европейската централна банка също предприема безпрецедентни стъпки: Мадам Лагард повиши кредитната лихва до 2% - това не се е случвало от 15 години, ако не и повече.
Ясно е, че дори сегашните запаси от гориво да са достатъчни, за да оцелеят при студа, то хранилищата ще трябва да бъдат презаредени с американски газ. И цената му - изненада - е четири пъти по-висока от тази, която работи в Съединените щати.
„Позор и незачитане на съюзниците“, казва Париж на Вашингтон.
„Бейби, това е просто пазар, ако не ти харесва, не купувай“, се чува от бреговете на Потомак до бреговете на Сена.
Обединена Европа днес е отслабена (по-точно поставена на колене) не само икономически. Тя е отслабена политически, тъй като сега всяка страна - член на общността ще защитава изключително собствените си национални интереси. И колкото по-често и по-силно в Брюксел се повтаря като мантра думата „солидарност“, толкова повече това ще означава атрофията на вътрешноевропейските връзки, както и липсата на желание за принципна подкрепа. Вече видяхме всичко това по време на пандемията - и няма причина да вярваме, че поведението ще се промени.
И така, какво получават пан-европейците в резултат на опосредствания блицкриг, който започнаха?
Умираща икономика. Първо.
Огорченото общество или по-скоро озлобено. Второ. Поредица от току-що започнали вътрешнополитически кризи. Трето.
Пълната зависимост от Вашингтон – във външната политика. Четвърто.
И пълна липса дори на искрица надежда, че ситуацията за тях, за европейците ще се промени към по-добро.
Да се забъркат в авантюра, за да положиш в резултат на това десетки хиляди човешки животи, не е нова политическа стъпка за Европа, а повторение на миналото.
Но в сегашния контекст най-накрая започна да им просветва, че те ще бъдат вторите, които ще бъдат заколени. Никой няма да ги пощади в тази игра, както и да подскачата. Нито заслугите, нито молитвите, нито молбите за помощ няма да помогнат.
Френският политически елит първи разбра това. И го каза на глас, открито и ясно. Никола Саркози, който е известен, че не мени позицията си като ветропоказател, отбелязва: „Искаме или не, държавите не променят своите география: Европа и Русия са обречени на по някакъв начин да поддържат отношения на мир и добросъседство. След като успяхме да постигнем френско-германско помирение през ХХ век, тогава ще можем да помирим Европа и Русия в бъдеще. И Франция трябва да покаже лидерство в разрешаването на тази криза."
Знаейки, че Макрон много обича да се консултира със Саркози, е почти гарантирано, че настоящият собственик на Елисейския дворец е чул от бившия собственик същата оценка на ситуацията.
И тогава излиза следното: след като е загубил опосредственият блицкриг, Макрон сега ще се бори да се напъха в костюма на миротворец.
Но тъй като френският лидер загуби доверието на Кремъл (почти или напълно - подробностите нямат значение), а в Киев ще му се разсърдят за подобни сладки приказки, както и Вашингтон няма да пропусне да го цъкне по носа за инициативата, не е много ясно как Макрон - и зад него политическият елит на ЕС - ще се измъкнат от създадената от тях каша.
Но едно е ясно - времето работи за Русия. Неволята на времето не заплашва страната ни, но тези, които са забравили, че правилата на доминото и шаха са различни, в крайна сметка ще си получат заслуженото.
Радващо е обаче, че това се случва: в Брюксел/Париж/Рим/Берлин тепърва започват да разбират, да си припомнят леко перифразираните думи на Владимир Путин, “Какво надробихте”.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com