Успешната космическа мисия означава упорита работа и самостоятелност на Китай в космическите технологии. Усиленото пътуване по пътя към постигането на този успех е подобно на пътуването на Китай за осъществяването на първата си „Столетна цел“ - изграждане на умерено проспериращо общество във всички отношения.
Но фокусът ни не трябва да се ограничава само до тримата астронавти, но също така трябва да възхваляваме упоритата работа и всеотдайността на множеството резервни астронавти и голямата група учени и инженери, които направиха тази мисия голям успех.
Но, както се очакваше, изследването на космоса от страна на Китай предизвика загриженост сред някои западни медии, които твърдят, че Китай може да представлява заплаха за сигурността на други страни, тъй като научните му постижения могат да бъдат използвани за военни цели.
"Ню Йорк Таймс" например публикува репортаж, акцентиращ върху космическото сътрудничество между Пекин и Москва, казвайки: "Преди шестдесет и три години Съветският съюз пусна първия сателит в космоса. Почти четири години по-късно той изпрати първия човек в орбита , Юрий Гагарин ... Сега бъдещето на руската космическа програма зависи от новата космическа сила в света, Китай ". В очите на NYT Русия и Китай въвеждат нова ера на космическа конкуренция със САЩ и техните съюзници.
Такива доклади обаче не са нищо друго освен привличащи вниманието трикове. Освен това те си затварят очите за факта, че Китай се е ангажирал с мирни космически изследвания.
Ако такива медии твърдят, че Шенжоу XII, изстрелян от сателитния център Jiquan в провинция Гансу, би предизвикал космическа надпревара, тогава какво направи лунната мисия на САЩ преди повече от пет десетилетия? И когато Нийл Армстронг се спусна по стълбите на Аполон 11 на повърхността на Луната на 20 юли 1969 г. и възкликна „това е малка стъпка за човека, един гигантски скок за човечеството“, той всъщност имаше предвид „гигантска стъпка за САЩ“?
Почти десетилетие по-късно Китай започна реформа и отваряне, което ускори икономическото му развитие. И само години след това Китай стартира своята програма за изследване на космоса. И бяха необходими още много години, за да се постигне успех в изследването на космоса, не на последно място, защото беше изключен от проекта за Международната космическа станция и все още ни предстои дълъг път.
Следователно е неоснователно да обвиняваме Китай, че е предизвикал надпревара във въоръжаването в космоса, особено когато той преследва мирна космическа програма, просто за да бъде в позицията на САЩ преди десетилетия.
Жалко, че американските медии обвиняват Китай за предизвикване на космическа надпревара, когато САЩ я предизвикаха по време на Студената война. САЩ и Съветският съюз бяха включени в дълга и скъпа надпревара във въоръжаването, включително и в космическа надпревара. Китай обаче няма да попадне в капана на САЩ или да повтори същата грешка, която Съветският съюз направи, участвайки в "Междузвездни войни", които струваха много скъпо на икономиката на последните.
Загрижеността относно възможното сътрудничество между Китай и Русия в космическо пространство отново е плод на въображението на ръководения от САЩ Запад. Факт е, че стратегията на САЩ сближава Пекин и Москва. Защо САЩ не променят мисленето си и не приемат сътрудничеството? От съществено значение е да се изостави манталитетът на Студената война, за да се засилят научните изследвания и мирното развитие на космоса.
Международната космическа станция е към своя естествен край. Планирано е да бъде изведена от експлоатация след 2024 г., като мястото ще остане за Лунния шлюз, планираната космическа станция в лунна орбита. И Китай обяви, че Tiangong, неговата космическа станция, разположена в ниска земна орбита, ще бъде домакин и на некитайски екипажи и научни проекти.
Китай показа своята добра воля. Сега е време воденият от САЩ Запад да направи същото и да установи научно сътрудничество, за да гарантира, че човечеството прави гигантски скок в космоса.
Превод: ЕС
