/Поглед.инфо/ Известно е, че Casus belli (на руски - казус белли) е термин от римското право, обозначаващ повод (причина) за започване (обявяване) на война.

Наскоро нашият външен министър Сергей Лавров каза за това, което все още е малко или много скрито: „Рисковету от ядрена война сега са много значителни, тази опасност не бива да се подценява“ (интервю за Канал 1, 25 април 2022 г.).

Той очерта и параметрите на "червената линия" - изпращане на войски на западната коалиция в Украйна. Според него лидерите на страните от НАТО изключват участието на алианса в пряк сблъсък с Русия, с изключение на ръководството на Полша.

От своя страна министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин нарече изявленията му опасни и каза, че не вярва във възможността за ядрен конфликт заради ситуацията около Украйна (интервю на Fox News, 26 март 2022 г.). Както виждате, нашата реакция се следи много внимателно от другата страна. И се страхуват от нещо.

Какво всъщност имаме по този факт?

На 26 април 2022 г. в американската авиобаза Рамщайн (окръг Рамщайн, федерална провинция (щат) Райнланд-Пфалц, Германия) се проведе среща на министрите на отбраната на НАТО и техните съюзници в алианса. Общо за срещата бяха събрани представители от 40 държави. Освен представители на алианса присъстваха министрите на отбраната на Япония, Австралия, Финландия, Швеция и Украйна. Там беше и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Събитието беше водено, разбира се, от американеца Остин. Той, по-специално, увери публиката, че Съединените щати ще „преместят небето и земята“, за да дадат на Украйна това, от което се нуждае за самозащита (германският обществен телевизионен канал Das Erste).

Той веднага потвърди: повече от 30 съюзници и партньори вече са доставили на Украйна военно оборудване на стойност над пет милиарда долара.

Сред взетите решения: беше одобрена основната цел - максимално отслабване на Русия; беше постигнато споразумение за разширяване на доставките на "тежки" оръжия за Украйна; Създадена е контактна група за координиране на действията за оказване на военна помощ на Украйна.

За "тежките" оръжия. Това са танкове, далечна артилерия, системи за противовъздушна отбрана с различен обхват. Планира се координация на действията в рамките на контактната група да се извършва ежемесечно.

На срещата например „отличникът“ на алианса, министърът на отбраната на Германия Кристина Ламбрехт, обяви предстоящото предаване на 50 самоходни зенитни оръдия Gepard в Украйна. Това решение на германското ръководство дори беше заверено писмено от правителството на ФРГ. Великобритания обеща да засили противовъздушната отбрана, а Канада - да доставя бронирана техника.

От "течовете" в медиите (германският телевизионен канал Die Welt, американска телевизионна компания CNN) става ясно, че контактната група ще работи под ръководството на Европейското командване на САЩ. Самото изброяване на "регалията" на тази група заема половин страница.

Европейското командване на Съединените щати (USEUCOM, EUCOM, предградие на Щутгарт, Германия) се ръководи от командващия USEUCOM, генерал от ВВС на САЩ Тод Уолтърс.

Европейското командване включва: командването на армията на САЩ в Европа и Африка (Армия на САЩ Европа и Африка, USAREUR-AF, Висбаден, Германия), включва 5-ти армейски корпус на армията на САЩ (предният щаб се намира в района на Познан, Полша, също така трябва да се намира и в Краков); командване на ВВС на САЩ в Европа и Африка (ВВС на САЩ в Европа-ВВС Африка, USAFE-AFAFRICA, US Air Force Base Ramstein, Германия), включва 3-та въздушна армия на ВВС на САЩ (Ramstein Air Base ); командване на ВМС на САЩ в Европа и Африка (ВМС на САЩ Европа-Африка, CNE-CNA, Неапол, Италия) с 6-ти флот на ВМС на САЩ (Неапол); сили и средства на морската пехота на САЩ в Европа (Силите на морската пехота на САЩ, Европа; MARFOREUR, Бьоблинген, Германия); Европейско командване на силите за специални операции на въоръжените сили на САЩ (Special Operations Command, Europe; SOCEUR, на същото място в Бьоблинген).

Общо в USEUCOM през 2020 г. имаше около 75 хиляди американски военни. Сега - около (повече от) 100 хиляди.

Как беше възможно без предварително „изпомпване“ на нервите на представителите на ръководството на съюзническите страни и като цяло на западния обикновен човек? В навечерието на срещата британският заместник-секретар на отбраната Джеймс Хипи каза в интервю за Times Radio:

„Абсолютно законно е Украйна да нанася удари дълбоко в Русия“.

На въпроса за възможността за ескалация на конфликта с помощта на британски оръжия, той отговори:

„Има много страни по света, които използват системи, внесени от други страни. И когато се използват тези системи, обикновено обвинявате не страната на произход, а страната, която го е използвала. Както винаги се посочва - няма нищо лично, само бизнес."

Няколко години по-рано британският премиер Борис Джонсън обяви доставката на "първокласна военна техника" на режима в Киев в размер на 100 милиона британски лири. Това са 120 бойни бронирани машини. Изглежда, че те ще включват SAM Stormer с ракети Starstreak, противокорабни ракети, баражиращи се боеприпаси.

Британците се съгласяват да доставят друго модерно оборудване в замяна на танковете Т-72, предадени от Полша на режима в Киев. Разглежда се и въпросът за прехвърлянето на някои артилерийски системи, тъй като британското ръководство все още не желае да прехвърля самоходните оръдия AS90. Може да вярвате, а можете и да проверите.

Фактите говорят сами за себе си – обявен е лов за Русия, ролята на бияч е дадена на киевския режим, ще има изобилие от патрони и храна за слугите. Но кой ще вземе печелившия удар? Изглежда, че все още никой не се е решил по този въпрос. Разбираемо е – страшно, защото неведнъж предупреждавахме за последствията.

Какво ще направи Западът?

Досега много усилия са насочени към изграждане на ситуацията, както винаги, чрез пълномощник. Оказа се, че ОССЕ дава разузнавателни данни на неонацистите. В ДНР работата й е прекратена.

Един "мисионер" е арестуван и вероятно ще даде съответните показания. Престъплението се разследва от властите на ДНР. Въпросът вече беше зададен и преди – ОССЕ не вижда нищо ли? Оказва се, че тя вижда всичко. Просто не стои на наша страна.

Около нацистите, настанили се на Азовстал в Мариупол, започна неистова кампания за "спасяване на невинните". На 26 април 2022 г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш пристигна в Москва. Първо беше приет от руския президент Владимир Путин, а след това и от външния министър Сергей Лавров.

Изглежда, че членът на ООН се интересува само от този въпрос. Отвън изглеждаше, сякаш нашият президент разговаря с малко дете. Той му обясни ситуацията и т.н. Съществува ли свобода на избор? Да. Имаше ли прецедент? Имаше. Забележете, че не го направихме. Има ли геноцид? Да. Споразуменията не са ли спазени? Не се съобразяваха с тях [украинците, б.р.], не им пукаше.

Мирни граждани? Боевете са прекратени. Нека да излязат и да отидат където си искат. Обявени са и направени коридори. На нацистите също е показан пътят. Ако искаш - откажи се, ако не искаш - недей.

Остана впечатлението, че Гутериш нищо не разбира. Или са разработили предварително зададена програма? Ако всички са такива, тогава се оказва, че с тях изобщо няма какво да се говори. Някаква непробиваемост. Дори не ми се побира в главата. Нормалният човек не може да се държи така. Но, както показва практиката, може.

Ето какво каза той:

„...основната задача е да се подобри хуманитарната ситуация в Украйна... ООН е готова след два-три дни, съвместно с Международния комитет на Червения кръст, да оцени ситуацията в Азовстал за евакуацията на цивилни...“

Първата част от цитирания фрагмент не поражда въпроси. Трябва да подобрим ситуацията. Невъзможно е да се спори. Но продължението просто убива. Оказа се, че не е разбрал.

В резултат на тази среща обаче беше обявено, че специалисти на ООН и Международния комитет на Червения кръст ще участват в „евакуацията на хора от предприятието в Мариупол“. По-нататъшното решаване на въпроса е поверено на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси и на руското министерство на отбраната.

Изглежда, че всичко мина добре. Но тук е проблемът. Отново и отново възниква въпросът – къде е гледала ООН преди? Защо не видяха геноцида? Защо не видяха хилядите хора, убити от нацистите? Защо лидерът й реши да дойде в Москва едва сега? Къде беше преди и какво правеше?

До каква степен ООН изобщо може да бъде безпристрастна и адекватна? Защо ООН не вижда как режимът в Киев отново и отново предотвратява евакуацията на цивилни от опасни зони? Да вземем същия случай в Краматорск, когато нацистите удариха събралите се хора с ракета от комплекса Точка-У. Какво представляват касетъчните боеприпаси? ООН няма нищо общо с това.

Или престъплението в Мариупол, когато на 23 април 2022 г. укронацисти от територията на Азовстал откриха минометен огън по мястото на струпване на хора.

Но евакуацията беше организирана по искане на "украинския вицепремиер" Ирина Верещук. С нея беше уговорено мястото и времето за събиране на хората. Руските военни успяха да приютят цивилни от обстрел. Един войник беше ранен. ООН, както винаги, не забеляза този случай. Атентат срещу руски журналисти? Не видях, не знам. Нов въпрос - докога може да се търпи такова отношение?

В игра с дългосрочно нарастваща обща печалба за едната страна, а за другата, съответно, симетрично нарастваща загуба, някой може да изгуби нервите си. Някой може да реши да фалира. Или някой, който иска да играе нечестно, организира силна провокация, която в крайна сметка ще се превърне в „casus belli“. Какво ще стане тогава?

Превод: СМ

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?