/Поглед.инфо/ Западът все повече е разтърсван от вълна от стачки и протести. Това движение очевидно набира скорост и все повече тревожи естаблишмънта. За това свидетелства рязкото увеличаване на и без това суровите мерки срещу стачките, до които прибягват различните правителства. Фактът, че това явление става повсеместно, подчертава универсалността на нарастващия проблем за глобалния Запад.
Новинарските емисии са залети със съобщения за стачки по целия свят. Впечатлението е, че стачките са навсякъде и на всички - от държавните служители до гробарите. Всъщност това не е преувеличение: от началото на ноември в Шотландия служителите на единствената британска фабрика за ковчези стачкуват с прекъсвания, което създава сериозни проблеми за погребалната индустрия в страната.
Постоянните стачки на транспортните работници, както в пътническия, така и в товарния транспорт, причиниха особени проблеми на обикновените граждани. В навечерието на коледните празници това води до неудобство за мнозина. Списъкът на западните страни, в които транспортните работници стачкуват в момента, е дълъг. Ето само няколко примера.
В литовската столица Вилнюс от миналата седмица се провежда безсрочна стачка на шофьорите на автобуси. Местните власти не се сетиха за нищо по-добро от това да призоват жителите да работят от вкъщи по време на протеста. Те се опитват да забранят стачката по съдебен път.
Във Франция стачкуват почти десет хиляди железопътни кондуктори, което вече парализира пътническия транспорт. Преди седмица бяха отменени към 60% от международните и междуградските влакове. Стачкуващите обещаха да не спират протестите в навечерието на коледните празници, когато натоварването е особено голямо. Следващата стачка е насрочена за тази сряда. А ако към тях се присъединят и екипажите на френските авиокомпании, както заплашват (от 22 декември до 2 януари), това ще бъде катастрофа за пътниците.
А през уикенда екипажите на португалската авиокомпания ТАП проведоха двудневна стачка, в резултат на което бяха отменени 360 полета. Те предупредиха, че това е само началото, като обявиха намерението си да стачкуват пет дни по време на празниците.
Борбата на служителите на испанската авиокомпания “Райънеър” продължава от месеци. Тя вече доведе до смущения на 22 летища в страната, а организаторите обещават още действия по време на празниците - до януари включително. Въпреки това испанското правителство (въпреки че е съставено от социалистите и блока "Подемос", който се представя за ляво движение в защита на правата на работниците) се намесва активно в стачката, опитвайки се да я забрани или ограничи. Освен това активно възпрепятства провеждането на масовите стачни действия на шофьорите на камиони и железопътните работници. Неотдавна Мадрид изпрати до 50 000 полицаи срещу стачкуващите шофьори. Властите оправдават действията си с осигуряването на "минимално обслужване" на критичните отрасли.
На същото основание президентът на САЩ Джо Байдън наскоро подписа закон за забрана на общонационална стачка на железопътните работници. Тя трябваше да започне на 4 декември, като легитимността на исканията на работниците беше призната дори от техните противници. Железопътните работници искаха само елементарното право да получават обезщетение за болест за поне една седмица боледуване. Сега те нямат гарантирано право на болнични дори за един ден. Въпреки тези тежки обстоятелства, Конгресът по удивителен начин бързо прие закон, който да блокира стачката. Байдън го подписа незабавно, въпреки че винаги се е описвал като "най-профсъюзно ориентирания президент в историята на САЩ" и лично е обещавал да въведе закон за болничните за всички граждани.
Вероятно всички си спомнят по колко “либерален” начин канадското либерално правителство се справи с протестите на шофьорите на камиони по-рано тази година - с арести, водни оръдия, газ и дори със запор на банковите сметки на протестиращите. Но борбата на канадските власти с активистите не свършва дотук, а се пренася на регионално ниво. Така например законодателите в провинция Ню Брунсуик в момента въвеждат регламент, който дава право на властите да изпращат стачници в "жизненоважни" предприятия, да ограничават броя на протестите и да усложняват процеса на вземане на решения за стачки в синдикатите.
Но властите в Онтарио стигнаха най-далеч, като през ноември въведоха глоби за стачкуващите служителите от обществения сектор. Глобите бяха драконовски: служител трябваше да плати 4000 канадски долара (почти 3000 щатски) или средната месечна заплата за всеки ден, в който стачкува. Отново: тази глоба се налага на служителя за всеки ден! А профсъюзите, които организират подобни стачки, трябва да бъдат глобени с 500 000 долара на ден. Тоест с едно движение на перото премиерът на Онтарио Дъг Форд не само де факто забрани стачното движение - той превърна всеки член на профсъюза и стачник във вечен длъжник, лишен от собственост.
Под обществения и личен натиск на канадския министър-председател Форд оттегли законопроекта си. Но най-забележителното е, че той е действал в рамките на конституционните си правомощия, като е предписал такава мярка (и всички страни признаха това). По принцип след извънредното положение, въведено от Джъстин Трюдо по-рано тази година, за да разпръсне действията на шофьорите, в Канада може да се очаква всичко.
Абсолютен лидер по брой стачки обаче е Великобритания. На различни интервали от време и в различни дни стачкуват медицински сестри и лекари от бърза помощ, учители и университетски преподаватели, шофьори на автобуси, служители на метрото и железниците, служители на летищата, пътни строители, митничари и дори автоинструктори. Пощенските служители се присъединиха към стачките миналия петък, което беше особено болезнено за британците, опитващи се да изпратят подаръци и картички на своите роднини и приятели. Някои от тях вече са предупредени, че пратките, изпратени сега, в навечерието на Коледа, могат да стигнат до местоназначението си чак през февруари.
Толкова много стачки във Великобритания не е имало от началото на 90-те години на миналия век. Правителството на Риши Сунак реагира по съответния начин, като спешно подготвя строго законодателство за борба със стачките. Вярно е, че адвокатите твърдят пред правителството, че законите, ограничаващи правата на стачкуващите, и без това вече са много строги във Великобритания. От друга страна, профсъюзите твърдят, че страната вече е абсолютен лидер в потискането на стачките. Те изразяват готовността си да се борят решително срещу всеки опит за затягане на законодателството.
Но сега, без да чака законови промени, британското правителство вече изготвя планове за включване на армията като колективни стачкоизменници. Подготвят се войници, които да заместят служителите на граничния паспортен контрол, шофьорите на линейки и други категории стачкуващ персонал в разгара на стачките. Войниците обаче не са много доволни от перспективата да загубят коледните празници, които са планирали да прекарат със семействата си.
Правителството на Сунак дори се опитва да превърне дори полицаите в стачкоизменници, като ги призовава да заместват шофьорите на линейки по време на стачките. Но полицаите учтиво отказват, като напомнят на властите, че имат други важни задължения, като например да залавят престъпници.
Фактът, че правителствата на развитите западни страни едно след друго затягат съществуващите закони и наказания за стачките, е ясен показател за страха от разрастващото се стачно движение. През първата половина на тази година списание “Економист” състави формула за предстоящите гладни бунтове, като прогнозира такива в развиващите се страни от Азия, Африка и Латинска Америка. Тенденциите през последните месеци обаче показват, че общественият гняв от рязкото влошаване на качеството на живот в развитите западни страни нараства бързо.
Разбира се, от гражданите се иска да затегнат коланите си. Разбира се цялата вина за проблемите се хвърля върху Русия и "войната в Украйна". Разбира се, има и призиви към съвестта и необходимостта да се откажат от исканията за увеличаване на заплатите в името на "борбата с Путин", както направи онзи ден ръководителят на британската Консервативна партия Надим Захауи. Но подобни тромави опити на властите само предизвикват още по-голям гняв у стачкуващите.
С ескалацията на протестните движения мерките на властите на Запад срещу стачките неизменно ще се затягат. Но това ще предизвика още по-ожесточена конфронтация, ще повиши градуса на напрежението в обществата на различните страни, които и без това са разгорещени от вътрешното недоволство. Очевидно през последните десетилетия на относителна социална стабилност западният естаблишмънт дотолкова е забравил за тази неизбежна реакция, че е решил да поеме риска да започне открита война срещу синдикатите и работническото движение. Последствията могат да бъдат изключително неочаквани.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com