/Поглед.инфо/ След сензационното признание от Русия на народните републики на Донбас се очакваше Путин да направи обичайната си пауза, за да съпостави по-нататъшните си действия с реакцията на западните „партньори“. Този път обаче реакцията им беше превантивна, включваща евакуация на дипломати, военни, граждани и пари от цялата територия на Украйна, когато, изглежда, все още нищо не предсказваше случващото се. Или „Джеймс Бонд е докладвал точно“, или Байдън е имал пророчески сън, или съответната информация е донесена на американска страна от някой, безсмислено е да се спекулира по този въпрос. Но тук определено има мистерия.

Версията, че провеждането на специална военна операция на руските въоръжени сили в Украйна е било по някакъв начин предварително договорено с официален Вашингтон, явно противоречи на тезата, че последният е принципно неспособен да води преговори, че страните от колективния Запад през последните тридесет години постоянно мамят Русия. Ако е така, тогава е нямало смисъл да разчитаме, че този път американците ще спазят споразуменията, особено мълчаливите и недокументирани.

Да вярваме, че Кремъл е решил да „удари първи” на фона на вече демонстративната (и въз основа на изтичане на информация) медийна кампания, проведена от САЩ и техните съюзници за „неизбежното руско нахлуване в Украйна”, както и изброените по-горе демаршове и заплахи от Запад: от тотални санкции до масови терористични атаки на територията на страната – така се дава нова почва за надуване на тезата за „страна агресор” в световното обществено съзнание, става още по-безсмислено.

Информацията, че решението е взето в отговор на опит на въоръжените сили на Украйна да атакуват народните републики на Донбас след разполагането на руски мироопазващи сили там, все още не е потвърдена нито в речта на Путин, нито в надеждни открити източници на информация. Александър Лукашенко каза, че в телефонен разговор с него Владимир Путин е посочил като цел на започналата операция „спиране на геноцида на народа Донецка и Луганска област“. В речта си президентът на Русия описа случващото се по следния начин: „Това е самозащита срещу заплахите, отправени към нас и от още по-голямо бедствие от това, което се случва днес. Колкото и трудно да е, моля, разберете”.

Несъмнено и това. Но за какви „още по-големи неприятности” в случая става дума? Какво, къде и кога се е случило през последните два-три дни в света, в резултат на което се налага спешно най-пълното, открито и демонстративно унищожаване на военната инфраструктура на киевския режим, целта на действията на въоръжените сили на РФ.

Може би нещо е било пренебрегнато, но в отвореното медийно пространство няма признаци за такова форсмажорно изостряне - напротив, обявената реакция на колективния Запад на признаването от Москва на независимостта на ДНР и ЛНР може да се нарече бавна и беззъба. Ставаше дума за различни видове дипломатически демарши, въвеждането на засилен пакет от санкции срещу Русия с перспектива за по-нататъшното им затягане, както и предоставянето на допълнителна финансова и военна помощ на Украйна. Изглежда, че ударът върху Русия от колективния Запад, който се превърна в истинската причина за събитията, беше нанесен мощно, тайно, далеч от Украйна и засегна интересите не само на Руската федерация като държава, но и на цялата „Голяма Русия“, чието съществуване Владимир Путин спомена няколко пъти, включително с известната фраза „Границите на Русия не свършват никъде“.

По принцип стратегическите ядрени сили на Руската федерация са предназначени за такъв случай, чието използване би означавало началото дори не на поредната световна война, а на първата глобална война, която руският лидер може би е имал предвид като „още по-голямото бедствие”. Но, нека припомним, в самото начало на януари 2022 г. пет ядрени сили, включително нашата страна, подписаха споразумение за неизползване и неразпространение на ядрени оръжия, следователно, очевидно, в управленските структури на наднационалния конгломерат наречен колективен Запад, под чиято мелодия танцуват публичните политици на целия „развит свят“, е имало изкушение да се взриви някаква „финансова супербомба“ срещу „Голяма Русия“, без страх от мигновена опустошителна реакция.

Всички помним, че тези „центрове за вземане на решения“ на различни нива някога бяха определени от Владимир Путин като основни мишени при всяка агресия срещу страната ни. Досега от руски ракети са поразени само инфраструктурата и военното оборудване на въоръжените сили на Украйна. Може ли подобно предупреждение да спре западната мафия от грабители, изнасилвачи и убийци,, представящи се като защитници на мира, свободата и демокрацията по света? Или човечеството ще трябва да премине през Първата глобална война, както през ХХ век, поради действията на същата мафия.

Превод: В. Сергеев