/Поглед.инфо/ Обратният завой на Техеран е трудно да се нарече неочакван
Доскоро се смяташе, че поради геополитически причини, и най-вече тясното сътрудничество на Азербайджан с опонентите на Иран - Израел и Турция, Техеран е склонна да поддържа Армения в конфликта в Карабах.
В Ереван подкрепяха тези представи, убеждавайки света и
себе си, че иранската армия е на път всеки момент да се намеси в подновената война на арменската страна.
В същото време в Ереван, особено през последните две години по времето на управлението на Н. Пашинян, се отделяше малко внимание на запазването и укрепването на ситуационния съюз с Иран.
Н. Пашинян и иранският президент Х. Рухани
По-скоро, напротив, демонстрирайки по всякакъв начин готовността си да изпълнява волята на Вашингтон в региона, Пашинян умишлено отчуждаваше единствената държава, чрез която Армения запазва нормална сухопътна връзка с външния свят. Пътят през Грузия никога не е бил надежден за нея.
В същото време през годините Баку положи значителни усилия за изглаждане на различията си с Иран, включително във връзка с пребиваването на 20-25 милионната азербайджанска диаспора там, както и за забиване на клин в отношенията на Техеран с Ереван. И изглежда, че е успял. Още в самото начало на военните действия Техеран твърдо заяви своята пълна подкрепа за териториалната цялост на Азербайджан и прекъсна всички военни доставки за Армения.
И. Алиев и иранският президент Х. Рухани
Докладите, разпространени активно в някои медии, включително руски, че военната помощ от Иран все още идва в Армения, бяха обявени от иранците не само за „фейк-нюз“, но и за „акт на саботаж от тези, които се противопоставят на близките отношения между Иран и Азербайджан ”.
Иранско външно министерство
Посоката на основната атака на азербайджанската армия на юг от Карабах по иранската граница предполага, че тя не чувства заплаха за себе си от противоположната страна на граничната река Аракс. Това беше особено ясно демонстрирано от 20-километровия пробив на азербайджанските специални сили към водноелектрическия комплекс Худаферин и група мостове, направен на 17-18 октомври.
Това съоръжение, което включва голям резервоар и каскада от водноелектрически централи с мощност от 280 MW (1,4 милиарда kWh годишно), разположено на ирано-азербайджанската граница на юг от Карабах, е построено по споразумение още между СССР и Иран. През последните години, поради окупацията на тази територия от арменските сили, тя беше завършена изключително от иранците от двете страни на границата. Съоръжението е почти завършено и вече доставя електричество на Карабах и прилежащите азербайджански региони, окупирани от арменските сили. Освен това така се поддържаше пътна връзка между непокорния регион и Иран.
Исторически мост над водноелектрическата централа Аракс и Худаферин
Окончателното си юридическо съгласие за завършването и въвеждането в експлоатация на споменатия комплекс, Баку даде през май т.г. Тогава много азербайджански медии писаха за "националното предателство" на ръководството на страната, склонно към компромиси към врага. Сега същите издания пеят осанна за пророческия талант на „гения-мечтател“, главнокомандващия Илхам Алиев.
Факт е, че според споразумението иранците поеха контрола над 10-километрова зона около съоръжението от двете страни на границата и когато азербайджанците се приближиха, те незабавно прехвърлиха дължимата им част. Разбира се, това значително улесни тяхната окупация на цялата зона, която остана без арменско прикритие. Косвено това показва, че поне през май И. Алиев вече е планирал да разреши въпроса с Карабах с военни средства до края на годината, вероятно и със знанието на Техеран.
В Ереван трябваше да разберат това, но не го разбраха. Сега целият пряк достъп на Карабах до Иран е прекъснат, което неизбежно ще усложни снабдяването на непризнатата република със стоки от жизненоважно значение дори при липса на ограничения за тяхното снабдяване.
Началници на Генералните щабове на Азербайджан и Иран
Иранската артилерия и военна техника, изтеглени до границата в отговор на ракетите и снарядите, летящи в Иран и от двете страни, ще заплашат Армения много повече от Азербайджан при сегашните обстоятелства. Техеран обеща да открие огън по онези сили, чиито боеприпаси ще летят към него.
Азербайджанската армия обаче, ако не се постигне твърдо примирие, ще продължи атаката си на север от Иран в посока Зангелан и коридора Лачин, свързващ Армения с Карабах. За да нанесат удар по фланга на врага, арменските сили ще трябва да стрелят на юг към Иран. Съответно арменците ще са тези, които ще понесат „възмездието“ на повечето възможни ирански ответни удари.
Ако проследим цялата нова история на азербайджанско-иранските отношения, то сегашният развой на събитията едва ли може да се счита за неочакван. През 90-те. и двете страни започнаха с изключително враждебни отношения. Иран обмисляше да разшири ислямската революция върху традиционно шиитския Азербайджан, /който беше изключително отслабен в резултат на политически сблъсъци/, и поддържше на своята територия т. нар. Бригада на Джавадов, която заплашваше да свали със сила режима в Баку.
На свой ред Азербайджан даде подслон на някои структури на ляворадикалната Организация на моджахедите на иранския народ (OMIN), която се бори срещу духовното ръководство на Иран. Поради своите методи по това време OMIN беше признат за терористична организация. Иран също упрекна Баку за подбуждане към сепаратистки настроения сред многомилионната общност на иранските азербайджанци.
Не е изненадващо, че в първата Карабахска война Техеран всъщност подкрепи Армения. В съзнанието на някои арменски политици това е трябвало да бъде съхранено завинаги. Всичко обаче се променя. Още при при Гейдар Алиев бяха прикритивзаимно враждебните структури на територията и на Иран, и на Азербайджан.
Техеран започна да осъзнава заключението, че за да не потъне Баку в прекомерна зависимост от Турция и Израел, е необходимо да се изгради силно взаимноизгодно сътрудничество с Иран. Подобно на израелските експерти, които вярват, че краят на войната за Карабах ще събуди в Азербайджан желание за по-голяма независимост от Турция, техните ирански колеги очакват подобна еволюция да настъпи в отношението му към Израел. Иранските азербайджанци също изиграха роля в подкрепата на Техеран за позицията на Баку относно Карабах; Достатъчно е да се каже, че даже върховният аятола на Иран Али Хаменей принадлежи към тази общност.
Върховният аятола Али Хаменей
Търговският оборот между Иран и Армения наскоро възлиза на около $ 300 милиона годишно, а търговията с Азербайджан се доближава до $ 500 милиона. Техеран вече се стреми към следвоенно сътрудничество с Баку, чиято основна посока трябва да бъде транспортният коридор Север-Юг от Индийския океан през Иран, Азербайджан, Русия до Балтийския и Северния морски пътища.
Пресичането на широкообхватния Велик път на коприната с меридианния път Север-Юг през територията на Азербайджан несъмнено би го превърнало в транспортен център с континентално значение. Според иранците обаче, , за да се осъществи такъв проект, вкарващ Баку в лигата на важните световни играчи, трябва да бъдат изпълнени редица условия. В противен случай Иран ще предпочете да разработи морски път през Каспийско море, а не сухопътен през Азербайджан.
По-специално иранските експерти по външна политика се опасяват, че Азербайджан, заедно с Грузия, с помощта на Турция, може да участва в структурите на НАТО и блокът да дастигне директно до северната граница на Иран. Това само би подклаждало напрежение и би породило опасения в Иран и Русия, подкопавайки регионалното сътрудничество.
Проблемите на Турция в отношенията със Запада, според иранските експерти, са "бледи" в сравнение със стойността на членството й в алианса и произтичащите от него задължения. За самите Азербайджан и Грузия подобно напрежение едва ли би било от полза и най-добрият вариант за тях би бил мораториум върху членството в НАТО.
И Азербайджан също би сгрешил, ако счете, че сега безусловната подкрепа на Иран му е гарантирана вечно. Несъмнено Техеран няма да бъде доволен от възможното по-нататъшно движение на Баку към Турция и НАТО, Орасявайки се от това Иран е няма да забрави за Армения. Последната обаче също трябва да се замисли защо е загубила подкрепата на такава влиятелна регионална сила като Иран. Опитите да се намери подкрепа в извънрегионални фактори в дългосрочен план няма да отговорят на интересите нито на Баку, нито на Ереван.
Превод: ЕС