/Поглед.инфо/ Лукашенко поиска да измени споразумението за границата, което той и първият президент на Русия Борис Елцин подписаха преди 25 години. Батко иска туристи и камиони, които пътуват от Запад до Русия, да не се забавят близо до Смоленск на руската граница. Беларус губи „транзитната си привлекателност“ заради това. Но Русия едва ли ще се съгласи. И не само защото е уморена от потока „беларуски скариди“.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко започна поредния задочен спор с руското ръководство - този път за споразумението за съвместна защита на границите, което изтича в следващите дни. Всъщност Батко предлага да започне преговори за преразглеждане на споразумението, без да обяснява какъв ще бъде граничният режим от правна гледна точка в момент, когато старото споразумение вече ще загуби своята сила, а новото все още няма да бъде подписано.
Президентът посочи, че Минск на 100% изпълнява своите гранични задължения, по-специално борбата с незаконния трафик на наркотици и оръжия, нелегалната миграция и търсенето на откраднати автомобили. В същото време Лукашенко си позволи доста груб тон към руснаците.
„Не, че няма да изпълняваме функциите си. Искам да кажа, че не е нужно да тръбите в медиите и дори на държавно ниво, че беларусите са тежест“, заяви президентът.
Лукашенко говори за това пред телевизионните камери на среща, в която участваха началникът на Съвета за сигурност генерал-лейтенант Станислав Зас и ръководителят на граничната служба генерал-майор Анатолий Лапо. Лукашенко особено се дразни, както се оказва, от проблемите на гражданите на трети страни на белоруско-руската граница.
„Тоест, ако чужд гражданин (австрийски, немски, полски) премине през границата близо до Брест, тогава може да не му позволят да премине близо до Смоленск дори с руска виза. Те го връщат: карайте през латвийско-руската граница или през (странно!) Украинско-руската граница. Какво е това?“ възмути се Лукашенко. „Изглежда всичко е наред, но този въпрос изниква“, допълни той.
Друг проблем е опашката от камиони, които след Беларус до Русия се редят за гранична, митническа и фитосанитарна инспекция. „Как така? Общата граница, ние се съгласихме ... Под Брест тези автомобили се обръщат отвътре навън - знаем накъде отива, какво прави. Предаваме информацията на Руската федерация. Спират тези коли отново близо до Смоленск, Псков, Брянск и започват да ги обръщат назад“, недоумява Лукашенко.
Говорейки след Лукашенко, генерал Зас преведе възклицанията на президента на по-сух, легален език. „Ние като транзитна страна губим своята привлекателност“, обясни генералът и предложи Москва да преработи сегашния договор за границата. Освен това сега е удобен момент, добави генералът, защото петгодишният срок на документа изтича този месец.
В същото време Зас не обясни как трябва да действат граничните служители в периода, когато старият договор вече не е валиден и страните все още не са подписали нов. Какви изменения са необходими на споразумението, стана ясно от изявлението му: Минск иска да възстанови пълната прозрачност на руския граничен участък. Вярно е, че генералът се оплаква, че откритостта на източната граница има за Беларус не само предимства, но и недостатъци. Един от минусите е притокът на нелегални имигранти от Русия, които искат да влязат в Европейския съюз.
Дължината на общата граница е 1 239 км, от които 362,3 км минават по реки и 19 км по езера. И споразумението, което генералът споменава, е подписано от Лукашенко и неговия руски колега Борис Елцин в Минск на 21 февруари 1995 г. Нещо повече, Батко очевидно е решил да не го нарушава сега, а още в края на юни, когато без допълнителна суматоха Министерският съвет внесе в долната камара на парламента законопроекта „За прекратяване на споразумението между Република Беларус и Руската федерация за съвместни усилия за защита на държавната граница на Република Беларус“. Оттогава обаче законопроектът остава замразен и Камарата на представителите вече подаде оставка - точно в неделя се провеждат избори за новия му състав.
Изявлението за преразглеждането на споразумението и поредната рязка атака срещу Москва от Батко просто съвпадна с изборите в неделя, опитвайки се да набере повече точки от националистическата част на обществото. След началото на гласуването той побърза да намали тона на изявленията. „Тъй като имаме много неща и много въпроси, които трябваше да бъдат решени отдавна, но не ги решихме… изглежда, че имаме яростно напрежение с Русия. Но подобно напрежение е характерно само за приятелски братски страни“, заяви Лукашенко.
Трябва също да се изясни, че режимът по границата на Русия и Беларус се регулира не само от споменатия документ, но и от много други, поради което правният статус на границата като цяло е малко объркан. Например, месец преди подписването на споразумението, през януари 1995 г., Елцин и Лукашенко подписаха споразумение за Митническия съюз. По-късно, през 1996 г., те създават Съюзната държава. В резултат след 2011 г. границата на двете републики стана напълно свободна.
Граничният режим обаче е частично възстановен през февруари 2017 г. Това беше реакцията на Москва на решението на Лукашенко да въведе петдневен безвизов режим за граждани на Съединените щати, ЕС и други страни. Освен това Москва се страхуваше от появата на украински десни радикали на своята територия - в края на краищата южната граница на Беларус, тоест границата с Украйна, също остава доста прозрачна.
Оттогава само руснаци и беларуси, но не и чужденци, могат свободно да преминават през контролния пункт на границата край Смоленск и подобни контролно-пропускателни пунктове. Според заместник-директора на Института на страните от ОНД Владимир Жарихин, за да стане това възможно, първо трябва да възникнат единни правила за получаване на визи.
„Това трябва да бъдат визи на Съюзната държава. Тези 80 държави, с които Беларус е сключила визови споразумения, нямат безвизови отношения с Русия. Следователно Русия е принудена да оборудва границата с Беларус не като границата на Съюзната държава, а както с всички останали, с които Москва не иска да направи или да забрани на тези чужденци да преминават тази граница. Лукашенко знае всичко това. Водят се преговори за нормализиране на законодателството на двете държави и постигане на споразумение за признаване на визите. Лукашенко просто изостря ситуацията, за да привлече вниманието, възползвайки се от факта, че хората не разбират тънкостите, за които говорих “, подчерта Жарихин.
Що се отнася до камионите, споменати от Лукашенко, нашите митничари са принудени да ги проверяват по друга причина. „Беларус не въведе контра-санкции срещу страните, чиито продукти са забранени в Русия. И няма какво да се преструваме, че Минск не разбира това и Лукашенко е толкова наивен. Той разбира всичко перфектно. Беларуските скариди вече са влезли в националната митология“, напомни Жарихин.
В края на октомври руското външно министерство обяви, че е готово по всяко време да подпише споразумения с Беларус за взаимно признаване на визите. Дипломатите на двете страни разкриха, че текстът на документа е почти готов. Споразумението трябва да бъде една от първите стъпки към създаването на „Шенген за двама“. Но Минск отново даде пауза.
„Проблемите възникват поради непоследователна визова политика. Преди три месеца страните говориха за постигане на съгласие по почти 90% от всички спорни въпроси.“, оплака се Ярослав Романчук, ръководител на изследователския център „Мизес“.
Експертът се оплаква от взаимното недоверие на руските и беларуските служители. „Проблемът със „санкционирането“ и доставката на продукти от трети страни не е решен. Оттук и недоволството на страните “, допълни Романчук. „Въпросът със сертифицирането не е решен досега - и няма причина да мислим, че въпросите ще бъдат решени сега. И тъй като контрабандистите и на двете страни не спят, страните винаги ще се обвиняват взаимно в някои нарушения“, убеден е той.
Старши изследовател в Института по философия на Академията на науките на Беларус Алексей Дзерман смята, че Минск ще изисква чрез изменения на споразумението да възстанови свободния режим на общата граница.
„Сегашната ситуация е юридически нееднозначна, тъй като според споразумението за Съюзната държава има единно гранично и митническо пространство. Не трябва да има граница между нас. След 2014 г. Русия започна постепенно да въвежда граничен контрол по отношение на граждани на трети страни. Кой и как проверяват руските граничари, защо? Беларуската страна ще се опита да направи предложения, които да разрешат спорните въпроси“, заяви политическият анализатор.
Първият заместник-председател на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД Константин Затулин счита спора по договора само за част от по-важен спор за обединението на двете бивши съюзни републики. Източникът на настоящото изявление на Лукашенко изобщо не е в границата, а във факта, че Беларус блокира интеграцията по силата на Договора за съюз, изисквайки икономически привилегии за себе си.
„И Москва смята, че интеграцията не е бюфет, където Минск има само права и няма задължения. Например, членовете на Европейския съюз гласуват редовно във връзка с Русия, както е предписано от дисциплината, а не от личното им отношение към Москва. От своя страна, Беларус по отношение на Крим, Абхазия и така нататък никога не действа солидарно с Русия и дори счита това за свое достойнство “, обобщава руският депутат.
Превод: В.Сергеев