/Поглед.инфо/ Разследването на убийството на лидера на ДНР едва сега започва, но мнозина вече посочват най-очевидната версия на престъплението. Този терористичен акт явно е организиран в Киев, говорят специалистите и дори назовават конкретната войнска част от ВСУ, която се занимава с тези работи. Защо Украйна отказва да признае ликвидирането на „лидера на терористите от ДНР“?

Ръководителят на службата за оперативна информация и международни връзки на ФСБ Сергей Беседа в понеделник обвини украинските специални служби в гибелта на ръководителя на ДНР Александър Захарченко.

„Мислим, че това е определено така“, заяви той. При това отбеляза, че ФСБ ще помогне за разследването на престъплението, добавяйки, че специалистите от ведомството вече работят „на място“. В руското външно министерство също обещаха, че Москва ще помогне в разследването.

Ако версията за ролята на Украйна се потвърди, то под подозрение ще се окаже, най-вероятно Осми отделен полк на Силите за специални операции (ССО) на Главното управление за разузнаване на министерството на отбраната на Украйна. Той води своето „родословие” от Осма отделна бригада за специални мисии на въоръжените сили на СССР, прославила се в боевете с Афганистан. Нейната функция са диверсионно-разузнавателни операции в тила на врага, а също ликвидация на командния състав на противника.

Частта се командва от полковник Олег Нечаев. На този полк, по-точно на началника на неговото разузнаване Павло Балов, се приписва смъртта и на „Моторола” и на „Гиви”. Полкът понякога се нарича „Хмелницкият спецназ” – поради това, че е постоянно разположен в град Хмелницкий.

Но засега в министерството на отбраната на Украйна отричат всичко. Министър Степан Полторак, комуто се подчинява ССО заяви в разговор с шегаджии, представили се за Порошенко, че нищо не знае за организацията на убийството на Захарченко. „Не знам кой какво е правил в Донецк”, цитира го вестник „Взгляд”. Впрочем, не трябва да изключваме, че Полторак веднага не се е досетил, че общува с шегаджии и е решил да играе заедно с тях, укрепвайки версията за никаквата роля на своите специални части.

Ръководителят на Службата за специалност на Украйна (СБУ) Василий Грицак по-рано също отхвърли ролята на своето ведомство за взрива в Донецк. В замяна Грицак предложи други версии. Първата – виновни са самите руски специални служби, които според него, водят „прочистване” на тези, които са участвали някога в създаването на самопровъзгласените републики. Второто предположение на Грицак е, че Захарченко е отстранен от конкуренти в самия Донецк, недоволни от преразпределението на криминалния бизнес.

Членът на хуманитарния съвет при президента на Украйна, ръководител на фонда „Украинска политика” Константин Бондаренко също заяви, че ССО не е убивала Захарченко. „При цялото ми уважение към украинските специални служби, съмнявам се, че те са способни да подготвят подобна група, която да може да извърши една операция така ювелирно и виртуозно. Да бе взрив на автомобил или изстрел на снайпер, щях да повярвам. Но в такава сложна работа не мога да повярвам”, заяви киевският политолог.

Затова и Украйна би се радвала да поеме отговорността за този терористичен акт, например, по най-чисто имиджови съображения, но в такъв случай дори на Запад това решение ще се оцени като явно нарушение на Минските договорености, смята той.

„Има задължения пред американските партньори. Разбира се, без съгласуване н тях, Киев не може да провежда подобни нападения”, заяви Бондаренко пред „Взгляд”. „Представете си, че в Брюксел или във Вашингтон не знаят нищо за подготовката на тази операция и изведнъж Киев ги постави пред свършен факт. Естествено подобно поведение ще бъде оценено като самостоятелна прищявка”.

Източник, близък до ръководството на бившата Партия на регионите, предложи на в-к „Взляд” различна версия. Според него определени интереси за отстраняването на Захарченко може да има така наричаният стародонецки клан – бизнесмените и депутати, които всъщност контролират Донецка област до 2014 г.

Смята се, че те са загубили значителна част от своите бизнес активи, но не са се примирили и досега се опитват да си вземат реванш у така наричаните младодонецки представители, сред които е Захарченко. Привържениците на тази версия посочват факта, че след покушението изпълняващ длъжността ръководител става Дмитрий Трапезников, който по-рано работи като функционер на ФК „Шахтьор”, който и досега принадлежи на олигарха Ринат Ахметов.

В украинската преса като възможен поръчител на убийството фигурира и отдавнашният съратник на Захарченко – настоящият директор на телевизионен канал „Оплот ТВ” Александър Бобков. Той е единственият от настоящето ръковоство на ДНР, който до победата на евромайдана принадлежи към политическия елит – бил е депутат от Върховната Рада на Украйна от партията на регионите, а сега условно го отнасят до „младодонецките”. Именно той, както се смята и финансира някога създаването на движението „Оплот”.

Сега, след гибелта на Захарченко, Бобков се назовава сред тези, които теоретически могат да станат нов лидер на ДНР.

Именно тези версии, че Захарченко е „убит от своите” тези дни преобладават в медийното пространство на Украйна. По-скоро те изглеждат на киевските политици дори по-печеливши отколкото простото приписване на бойците на своите ССО на поредния успех в лова на „главатари”, което освен това ще предизвика раздразнение у западните ръководители.

Очевидно е, че версията с ролята на руските специални служби или съперници от други „донецки кланове” е способна да предизвика силно брожение в ръководството на републиките в Донбас, което явно ще се отрази на управляемостта на териториите и на авторитета на останалите живи лидери.

„Припомнете ми поне един случай, в който държавата би извършило терористичен акт и би си признало за това”, зададе риторичният въпрос докторът по юридически науки и професор, полковник от ФСБ в запаса и бивш заместник-началник на управлението на ФСБ в Ростов на Дон Сергей Воронцов. Той не е учуден, че Киев се дистанцира от покушението. „Както винаги, ще обвинят Русия за всичко. Но принципът от древното римско право „кому е изгодно?”, не е отменен от никого”, заяви той.

Воронцов не вижда никакви рационални основания да се подозира „ръката на Москва”. „Защо Москва сама да отслабва проруски настроените сили. А и Москва не се меси в делата на ДНР – това е друга територия”, пита той.

Единствената страна, която често, макар и не винаги, признава извършването на ликвидирания зад граница е САЩ. Така президентът Барак Обама открито заяви, че американските специални части са убили Осама бин Ладен на територията на Пакистан без санкции от властите на тази страна. А виж, Израел – напротив, принципно не поема върху себе си отговорността за подобни операции. „Моссад” се отрича от своите агенти, арестувани зад границата при убийството на палестинци. Но при това Израел прави всичко тези хора да се върнат в родината си.

По време на войната със сепаратистите руските сили винаги с гордост са съобщавали за ликвидирането на главатарите тип Джохар Дудаев или Аслан Масхадов. Но за ликвидиранията, извършени зад граница, Русия също никога не е поемала върху себе си отговорността – в това число, например, за покушението на третия лидер на сепаратистите Зелимхан Яндарбиев, което се проведе в Катар през 2004 г.

Впрочем, няма никакви правови основания ССО да ликвидира лидерите на Донбас. Въпреки това, което ежедневно звучи от устата на киевските политици, нито Захарченко, нито който и да е друг негов съратник не е осъден.

Наистина, срещу Захарченко е възбудено наказателно дело за създаването на терористична организация, каквато се смята батальонът „Оплот”, но до съд така и не се достига. А Заречният райоден съд на град Суми, например, още през април 2016 г. по време на един от процесите посочи, че ДНР и ЛНР също не се смятат за терористични организации.

Превод: Поглед.инфо