/Поглед.инфо/ Традиционно руснаците се сравняват с мечка, която се издига и започва да чупи и унищожава всичко наоколо. „Който се е бил с мечката в гората, се страхува и от палето”, „Горски болярин“, „Михаил Потапич“. В същото време се наблюдава и родната самокритика, която може да се намери в басните на дядо Крилов.
Приказният звяр, притежаващ голяма сила, обаче няма дълбок ум, поради което винаги излиза така:
„Минал през гората с гръм и трясък,
И можете да му чуете на верска гласа.
Леска, бреза и бряст
Моят мечо събори безброй,
Но не му признават майсторлъка
„Съсед, каква е причината за това?”
Мога да троша дървета
Но не и да огъна и едно в дъга.”
Голяма беше настоящата ни изненада, когато се оказа, че описаните по-горе качества принадлежат не по-малко, ако не и повече, на просветени европейци и дори просветените мореплаватели. Които с крясъци тръгнаха да разбиват руските олигарси, които бяха в обсега им. Нещо повече, те не отчитат никакви – досега обявени за свещени и неприкосновени – норми на правото.
Движимите и недвижимите имоти се отнемат от руски капиталисти извън съда и не се вземат предвид нито тяхното поведение (по правило много лоялни и предпазливи към настоящето си постоянно местожителство), нито дори текущия им статус - европейско гражданство или разрешение за пребиваване. По същия начин през 1941 г. никой не се интересува от членството на волжките германци в КПСС (б) – всички са депортирани в Казахстан, независимо от партийната принадлежност и лоялността към другаря Сталин. И точно както през 1942 г. в САЩ, никой не се интересува от американското гражданство на етнически японци. Всички са поставени в концентрационни лагери.
Въпреки че сегашната практика е по-особена.
Първо, тогава официално се води война. Къде е сега обявяването на война с всички необходими формалности?
Второ, ако ще удряте, то удряйте всички, а тук виждаме репресии по неясно дефиниран принцип. Може да изглежда, че основният критерий е съдържанието на мазнини на клиента.
Характерна тук е съдбата на Михаил Фридман. Родом от Лвов, видна фигура в еврейската общност, отдавна живее във Великобритания, много умен, предпазлив и безусловно лоялен човек към новото си постоянно местожителство, който не лично, а чрез служителите си, дава пари на руската опозиция, в лондонския хайлайф е известен като безусловен английски патриот. Изглежда, че всичко говори в негова полза - от гледна точка на западните власти. Ако го удрят, тогава кой не трябва да се удря? Въпреки това го удариха, сметките му бяха замразени и след тридесет години олигархичен просперитет той се готви лично да сменя местожителството.
Някой в Русия може да злорадства, някой може да симпатизира, но за руските му съученици едно нещо е очевидно: светлият Запад, който довчера гали и примамва олигарсите, съблазнявайки със свръхнадеждно запазване на техните активи (в края на краищата англосаксонско право!), днес е готов са стъпква с желязна пета. И нищо няма да трепне по гордото чело на западните политици.
Но това е мечешка грация. А Фридман от ума си тегли. Като много интелигентен и студено рационален човек, той предполагаше подобни свойства на просветените мореплаватели. Докато безмилостното пребиване на олигарха, който не е направил и няма да направи нищо, което най-малкото би било в противоречие с по-нататъшните възгледи и установки на правителството на Нейно Величество, е някаква пещерна глупост и пълно саморазобличаване. Освен ако просветените мореплаватели не искаха да заявят с цялата сила на убеждението, че всъщност са непросветени пирати в стила на капитан Морган, изобразен на етикета на бутилката ром.
Добре, сега е обявено и всеки, до който се отнася това, ще знае. Но каква е ползата от това?
И не на последно място. Нашите западни партньори го направиха сами, без да бъдат принуждавани от никого. Беше възможно да се навреди на Русия - което те очевидно искаха - без мечешката да се чупят дъгите, така че пукането да спре.
Не знаем дали В. В. Путин дълбоко (както се казва) е вникнал във философията на бойните изкуства, според която един тъпоглав противник сам ще се нарани, дали не е проста интуиция, дали всичко е излязло така от само себе си. Но резултатът е философски.
Между другото, не само с олигарсите. С любимите на хората медии картинката е същата. Никой пряко или косвено не е принуждавал подобните на Ургант, Галкин, Дуда, Пугачова и прочее да изпълняват в жанра allegro udirattо. След него няма как да се върнат в Русия, сякаш нищо не се е случило и отново да заемат всички вкусни места. Сега има само чужди шамари, много по-малко питателни. Вече няма да е възможно да се монополизира касовият апарат. И имайте предвид, че всеки е сам, сам по себе си. Ролята на властите в освобождаването на гражданите на Русия от народните любимци беше нулева.
Може би обаче, при необходимото умение и издръжливост, всичко, сякаш, се оказва от само себе си. И с олигарсите, и с Галкин. Времето тепърва настъпи.
Превод: В. Сергеев