/Поглед.инфо/ Въпреки че първият кръг на украинските избори и да бе спечелен от Владимир Зеленский, Петро Порошенко трябва да бъде най-радостен от резултата си. Защото самият факт на влизане на втори тур на изборите е голям успех за него - но там неговият успех ще приключи, и в Украйна ще започне нова глава от политическата драма. Какво ще бъде нейното основно значение за Русия?

Жителите на Украйна искат да видят Василий Голобородко като техен президент - обикновен учител по история на Киев. Вече три години актьорът и хумористът Владимир Зеленский играе този измислен герой. В телевизионния сериал „Слугата на народа“ Голобородко изведнъж става президент на Украйна.

На 31 март 30 на сто от гласоподавателите гласуваха за Зеленский в реалните избори за ръководител на Украйна“, а сега той има само една стъпка, за да повтори кариерния си растеж, като на 21 април спечели втория тур срещу сегашния президент Петро Порошенко.

Само смъртта на Зеленский може да попречи на това - антирейтингът на Порошенко надхвърля 50%, а през първия тур Зеленский получи повече гласове от Порошенко и Тимошенко, които взеха второ и трето място съответно. Освен това той печели почти във всички области, с изключение на три западни и две източни. И най-важното е, че симпатиите към него са пряка последица от антипатията, която мнозинството от украинските граждани чувстват към политиците, които са на власт сега и преди. Да се променят тези настроения на избирателите е извън правомощията на политическите консултанти.

Сравнявайки Зеленский с Тръмп, Макрон, Бепе Грило (италиански комик, водещ на управляващата партия в Италия "Пет звезди") или някой друг несистемен или антисистемен кандидат, който не е имал политически опит и внезапно идва на власт, е красиво, но много куцо. Общото между тях е само разочарованието на хората в управляващата политическа класа - но Украйна няма нищо общо със САЩ или Италия.

Достатъчно е да припомним, че последните избори в Украйна бяха проведени след преврат, в условия на активни военни действия на изток и след загубата на Крим. Всъщност в извънредна ситуация. Сега всичко е повече или по-малко спокойно - да, има криза, има неразрешим проблем на Донбас, но няма такова общо чувство за приближаване към ръба на пропастта, която беше през 2014 година. Украйна, така да се каже, се успокои и само сегашното гласуване се превръща в потвърждение, че страната иска да си отдъхне. Ще го направи ли тя?

Има две съставни. От една страна, е ясно, че хората са уморени от военна истерия и са за прекратяване на конфликта с Русия. 15%, набрани от двама кандидати, които открито призоваха за диалог с Москва (Бойко и Вилкул), изглеждат малко - но се смяташе, че ще получат много по-малко.

Още по-важен е провалът на открито радикалните националисти - само Олег Ляшко отбеляза пет процента, а останалите не стигнаха до два. Почти целият радикален и русофобски национализъм отиде при Порошенко, което му позволи да отиде на балотаж. Но 16%, получени от Порошенко е доста малко. Алтернативата, активно насърчавана от президента на Украйна, „Или аз, или Путин”, не сработи, или по-скоро сработи срещу него.

Същият Зеленский, въпреки позицията си за Донбас и Крим (и каза същото като всички останали - ще се върнат рано или късно), бе възприет от избирателите като нерадикален, но не русофобски кандидат. Кандидат на партията на мира, а не на партията на войната (не буквално, разбира се, а вербално). Това е вторият мотив, след като той не е свързан с политическия елит, за да се гласува за него. Не е случайно, че Зеленский е най-активно подкрепян в Югоизточна Украйна: от Одеса до Днепропетровск, т.е. в руския пояс, в Новоросия, където винаги са гласували за срещу „западните“.

Тоест, настроението на хората като цяло се премества в по-благоприятна посока за възобновяване на диалога с Русия. Друго нещо е дали Зеленский може и ще, след като стане президент, да се възползва от това?

За да отговорите на този въпрос, трябва да разберете какво представлява Украйна. Това не е утвърдена държава и дори не е страна в етап на дезинтеграция - това е определен набор от региони и провинции, които случайно се оказаха през 1991 г. като част от независима държава. Тази държава се управлява от определена „политическа общност” - набор от регионални политически и олигархични кланове. Които са в състояние на постоянна война помежду си, последната от които, наложена върху борбата на Запада и Русия за Украйна, накрая унищожи държавата, която са наследили през 1991 г. - след като загубиха Крим и Донбас, имаме работа с друга, нова Украйна.

Пет години конфронтация с Русия във всеки случай ще приключи с победата на Зеленский. Защото тази виртуална война с Русия не дава нищо на никого от украинските елити и кланове, освен на самия Порошенко, който се опитва да укрепи силата си под претекст, че „отечеството е в опасност”.

Украинските „политици” разбират, че залогът за НАТО и Европейския съюз, за Америка и като цяло, че „чужденците ще ни помогнат” , отдавна съществува само като пропаганден лозунг. Западът никога няма да стигне до истинската атлантизация на Украйна - позицията на Москва относно абсолютната недопустимост на това е взета предвид в Щатите (да не говорим за Европа) с голяма сериозност. Също така не е необходимо да се очаква икономическа помощ от ЕС - Европа няма да се бори (включително и с икономическа гледна точка) с Русия за Украйна.

Това означава, че украинските елити, ако искат да продължат да управляват частта от голямата Русия, която са наследили, трябва някак си да се помирят със съвременна Русия. В противен случай икономиката ще продължи да пада, а населението ще се разпръсне за заработка във всички съседни и не толкова богати страни. Може ли Зеленский да се реши на разговора с Москва, тоест Коломойски, чийто проект досега е „Слуга на народа”?

Разбира се, този абсолютно безпринципен олигарх е готов за всякакви комбинации и завои в името на укрепването на позицията си и стабилизирането на ситуацията в Украйна, която сега се готви да управлява.

Но Коромойский не може да го направи веднага. На първо място, той трябва да отмъсти на Порошенко и да му върне всичко, и второ, да постигне някакъв рамков договор между основните украински кланове по въпроса за преговорите с Русия. Ще отнеме известно време, както за разрушаването на Порошенко, така и за преразпределение на баланса на силите в украинския „елит“. Есенните избори за Върховна Рада и последващото формиране на правителството са основните етапи на изграждане на нова конфигурация на „украинското правителство“.

Зеленский-Коломойски няма да има абсолютно мнозинство в Радата и през есента ще трябва да влязат в коалиционни споразумения с онези, които имат силни фракции. В същото време, разбира се, не с Порошенко (който със сигурност ще получи забележима фракция в Радата), а по-скоро с Тимошенко или дори с Бойко.

Макар да е ясно, че сега Зеленский наистина иска да повтори успеха на френския лидер Макрон, който няколко месеца след победата на президентските избори спечели парламентарните избори, осигурявайки на партията си абсолютно мнозинство в Народното събрание. Но в украинския случай бързата „макронизация“ може да доведе до много бърза трансформация на победата на Зеленский в пирова такава. В края на краищата, дори и в политически много по-стабилна Франция, надеждите за Макрон бързо се превърнаха в бунт на „жълтите жилетки“, а в изкуствената Украйна бързото разочарование ще приключи с Майдан.

Във всеки случай, до края на годината ще видим нова конфигурация на киевските власти - и тогава въпросът за „източната политика“ на Зеленский ще премине от теоретична към практическа. Нека видим как украинските „елити” узряват, без да имат никакви илюзии, но и да не забравяме, че спасяването на удавящите е дело на самите удавници. Под „удавници“ в този случай, трябва да се разбира целият украински „елит“ като такъв. Заради собственото си оцеляване, тя сега сама ще удави най-слабите и най-токсичните.

Когато димът се изчисти и шумът се успокои малко, Русия ще се огледа на онези, които се представят за преговарящи. Ако могат да се проведат тактически преговори с Зеленский-Коломойски, те ще започнат. Не за съдбата на Донбас, а за това, как останалата част от Украйна ще дойде на себе си, ще забрави за „руската агресия“ и ще се върне към реалността.

* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/

Превод:  В.Сергеев