/Поглед.инфо/ Най-силното земетресение обедини Турция и Сирия — и в двете страни са с огромни разрушения, хиляди загинали. Турция пострада повече, но Сирия все пак беше унищожена от десетилетие на гражданска война, така че кадрите от срутването на къща в Алепо в понеделник веднага напомнят за последиците от военните действия. Двете съседни държави сега станаха жертви на природно бедствие, чийто епицентър беше в Турция, а преди това и двете пострадаха от причинени от човека бедствия, чийто епицентър беше в Сирия.

Турците и сирийците имат набор от оплаквания едни към други: сирийските власти обвиняват турците в агресия, финансиране и обучение на бунтовници, както и в желание да анексират северните райони на арабската република. Анкара ще обвини Дамаск за самото отприщване на гражданската война, която предизвика милиони бежанци в Турция и изостри кюрдския проблем, заплашвайки сигурността на републиките. Взаимните обвинения отдавна са довели до задънена улица, но може ли едно земетресение да поправи това, което са направили хората? Може ли общото нещастие да помогне да се намери изход от турско-сирийския конфликт и да сближи двете държави?

Да, може би, защото Ердоган и Асад вече бяха на път към помирение. Преди, до 2011 г., те се наричаха братя, а след това турският президент прокле сириеца като убиец. Подкрепата на Русия и Иран помогна на Асад да оцелее, а Турция, първоначално недоволна от руската намеса, постепенно започна да се примирява все повече с факта, че властта в Дамаск няма да се промени. Още миналата година Ердоган започна да говори за възможна среща с Асад - но сега Сирия не бърза да върви към помирение (което предполага отстъпки) с по-силен съсед. Още повече, че в Турция ще има избори в средата на май, а Дамаск не иска да засили и без това добрите позиции на Ердоган.

Русия е по-заинтересована от нормализирането на турско-сирийските отношения — и прави всичко за това. Ако предишните контакти между Анкара и Дамаск бяха непублични и ограничени до ниво специални служби, то наскоро в Москва се състояха тристранни срещи на министерско ниво. Така че пътят към срещата на Асад и Ердоган вече е започнал – и общата трагедия може да го приближи, а не да го отдалечи. Възможно е в Дамаск вече да не чакат изборите в Турция – най-малкото телефонен разговор между двамата президенти може да се проведе сега. В края на краищата земетресението няма да подкопае, а напротив, ще укрепи позициите на Ердоган: ефектът на обединената нация на фона на общото нещастие е налице. Турският президент и така щеше да спечели от кандидата на обединената опозиция, който най-вероятно ще стане 74-годишният лидер на кемалистите, лидера на Народнорепубликанската партия Кемал Калъчдароглу, но сега губещите ще могат да обяснят поражението с земетресението.

Отношението на Турция към Сирия понякога се сравнява с отношението на Русия към Украйна, тъй като сегашната територия на Сирия, заедно с други арабски земи, е била част от Османската империя в началото на ХХ век. Но този паралел е напълно неверен, защото турците и арабите са различни народи. Да, те са свързани с няколко века общо минало и религия, но те възприемат това минало по различен начин и в Сирия на власт е шиитското малцинство, а не сунитите, както в Турция. И двете страни са многонационални (а Сирия също е многорелигиозна), но Турция е по-скоро империя, в която действителният тюркски произход на човек е важен, но не и решаващ. Кюрдският въпрос, който формално ги обединява, разделя и двете държави: кюрдите, живеещи от двете страни на границата, винаги са били проблем както за Анкара, така и за Дамаск. Така че сега Турция всъщност претендира (неофициално) само за някои северни региони на Сирия, населени предимно с туркомани, свързани с турците, и да овладее сирийските кюрди, които са станали твърде автономни. Колкото по-силна става властта на Дамаск - включително върху територията, контролирана от проамериканската част от кюрдите - толкова по-важно ще бъде и за двете страни да възстановят отношенията.

Помирението между Ердоган и Асад би било не само изключително важно за техните страни, но би било и значително потвърждение за нарастването на руското влияние в Близкия изток. Сирия отдавна се ръководи от Москва - този процес започна още през 60-те години, а през последното десетилетие достигна максимално възможното (макар и причинено от извънредни, тоест във всеки случай временни обстоятелства) ниво. Турция исторически е смятана за съперник, а понякога и за враг на Русия, но сега, въпреки членството си в НАТО, тя заема независима позиция както на световната сцена, така и по въпроса за отношенията с Русия. Укрепването на руско-турските отношения в различни области е от полза и за двете страни, но именно Сирия остава основният препъникамък през последното десетилетие. Не всичко в тази страна зависи от взаимното разбирателство и търсенето на компромис между Русия, Турция и Иран: има и сериозна американска игра, но няма съмнение, че възобновяването на личните контакти между Ердоган и Асад няма да повлияе само за двустранните отношения, но и за позицията на Русия в целия Близък изток. Сирия и Турция винаги ще бъдат съседи и Русия винаги ще бъде там. Не е по силите ни да предотвратим спонтанни природни трагедии, но е по силите ни да помогнем на скарани съседи да се помирят.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?