/Поглед.инфо/ Повече от сто души вече са задържани на антиправителствени демонстрации в Армения. Хората обаче продължават да искат оставката на премиера. А опозицията се опитва да организира импийчмънта му. Причината са отстъпките, които Ереван, според протестиращите, прави на Баку. За перспективите на Пашинян и подкрепяния от него мирен процес – в материала.

По пътя към мира

Непосредствената причина за безредиците е началото на делимитацията на границата с Азербайджан. Към жителите на района Тавуш, част от който официално премина под контрола на Баку през април, се присъединиха много други. Пашинян се опитва да намали напрежението, като обяснява, че делимитацията и демаркацията са взаимно изгодни и ще сложат край на „беззаконието“. Но не искат да го слушат.

На 10 и 11 май външните министри на Армения и Азербайджан обсъдиха в Казахстан подготовката на споразумение „За мира и установяването на междудържавни отношения“. Страните потвърдиха напредъка по граничния въпрос и се договориха да продължат консултациите. Документът трябва да бъде подписан преди ноември. Министърът на външните работи Арарат Мирзоян също очерта по-нататъшни планове - „деблокиране на всички транспортни комуникации в региона“.

Той уточни, че инфраструктурата ще остане под юрисдикцията на държавите, на чиято територия се намира. Тоест няма как да се мине без делимитация и демаркация.

В отговор ректорът на Тавушката епархия на Арменската апостолическа църква и ръководител на движението „Тавуш в името на родината“ Баграт Галстанян призова хората да излязат на улицата от осем часа сутринта на 13 май. До понеделник следобед, според арменското МВР, повече от сто и петдесет души са били задържани.

Парламентарна аритметика

Галстанян настоява за започване на процедура по импийчмънт срещу Пашинян. Не е толкова лесно.

За внасянето на този въпрос в Народното събрание са необходими 38 депутати. Освен това опозицията трябва предварително да номинира нов премиер.

Опозиционните партии "Айастан" и "Имам чест" имат 35 места. Единственият независим депутат е Ишхан Закарян. „Той не отхвърли предложението да се присъедини. Можем да кажем, че преодоляхме първия етап“, каза архиепископът на митинг в Ереван на 12 май.

След това ще трябва да спечелят част от депутатите от управляващия блок (необходими са 54 гласа, за да вземат решение). Там, освен представители на оглавяваната от Пашинян партия "Граждански договор", има още девет души. Дори и да си сътрудничат с опозицията, това няма да е достатъчно. Една от целите на масовите акции е да се повлияе на съпартийците на премиера.

Що се отнася до възможния приемник на Пашинян, няма яснота. „Обсъждат се различни варианти, любими и недолюбвани имена“, така Галстанян отговори на журналистически въпрос на 11 май. Самият той не може да кандидатства за висока длъжност: има канадско гражданство. Шефът на кабинета според него трябва да бъде безпартиен: „Новото правителство на национално съгласие трябва да бъде съставено от професионалисти. Само така ще постигнем вътрешна солидарност“.

"Няма алтернатива"

Експертите са съгласни, че всъщност все още нищо не застрашава властта на Пашинян.

„Няма видима структура сред онези, които се противопоставят на политиката му. Там има много различни сили: има емоционално притеснени от поражението в Карабах, такива, които са конкретно против разграничаването, и много се присъединяват към действията спонтанно“, отбелязва. по-специално политологът Андрей Суздалцев.

Той припомня, че арменското общество като цяло е разочаровано от настоящата ситуация, както беше след поражението във войната през 2020 г. Но не всички чувства се ограничават лично до фигурата на Пашинян. Затова оставката му е малко вероятна.

Главният научен сътрудник в кавказкия сектор на Центъра за постсъветски изследвания към ИМЕМО на РАН Александър Крилов на свой ред посочва, че за опозицията наистина не е лесно да събере необходимия брой гласове в парламента. Няма признаци, че привържениците на Пашинян са готови да го „предадат“.

„От друга страна, опонентите на премиера използват същите методи – все пак масовите демонстрации го доведоха на власт през 2018 г. Но сега мащабите не са същите“, уточнява политологът,

Пашинян обаче няма поле за маневриране: той може само да продължи мирния процес и то като сключи споразумение при условията на Баку. „Това е жестока реалност за Армения, защото няма съюзници, способни да посредничат, надеждите за Франция, Индия или Кипър са илюзии, че Пашинян искрено иска да постигне мир при условията на запазване на територията в границите на Арменската ССР. ”, продължава Крилов.

„Като цяло, дори и правителството да се смени, ще възникне въпросът какво да се прави по-нататък. Алтернативата е такава: или да приемат условията на Азербайджан, или да започне нова война. Ереван не е готов за нова война”, посочва експертът. Така че Пашинян, въпреки протестите, все пак изразява настроенията на значителна част от обществото, което категорично не желае възобновяването на горещия конфликт със съседите.

Превод: В. Сергеев