/Поглед.инфо/ А...вий, вий сте идиоти!
Така завършва великото стихотворение на Христо Ботев „ В механата“. Но за великия поет и революционер комай се сещаме само на 2 юни. Той е имал щастието да пише, когато не е официализирано понятието „език на омразата“. Иначе неговото стихотворение нямаше да види бял свят.
И Паисий щеше да бъде санкциониран, защото не може да се обръщаш към читателя така: О, неразумни и юроде… А пък дядо Славейков с неговото: не сме народ, а мърша, направо е за затвора! От време оно е духовните първенци да са остри в думите, за да сръгат приспивния рахатлък на българина. И никой не ги укорявал. Сега - колкото повече опростяваме, толкова сме по-чувствителни! И пищим, ако някой интелектуалец лицемерно не ни потупва по рамото! Проста взаимната скаченост на чувствата: щом обичаш нещо, няма начин да не мразиш друго. Ако си личност. Не можеш да обичаш едновременно и България, и нейните врагове! Сега „езикът на омразата“ е понятие ластик. Не харесвам Б.Б. – език на омраза, критикуваш правителството – език на омраза! Възмущаваш се от циганските престъпления под път и над път – език на омраза…Хитро измислено, за да елиминираш този, който не е с теб! Както някога, а вероятно и сега, в катаджийския правилник имаше същото понятие –ластик: несъобразена скорост! А тя може да бъде от 10 до 80 километра! Идеален мотив за катаджията да ти перне акта. Така е и на пътя, и в политиката.