/Поглед.инфо/ Проектът на ГЕРБ предоставя репресивни функции на нов орган абсолютно необосновано
"Програма достъп до обществена информация" (ПДИ) излезе с остро становище срещу проекта за антикорупционен закон, написан от ГЕРБ. От организацията препоръчват да се обоснове защо изобщо има нужда от подобен закон, вместо да се изменят съществуващите. Според тях конфискацията трябва да отпадне от проекта. Както и да се обоснове съществуването на една комисия на мястото на тази за конфликт на интереси и Сметната палата. От този закон трябва да отпадне всякаква оперативно-издирвателна дейност, използване на специални разузнавателни средства, създаване на постоянна агентура и др. подобни.
| --- |
Има сериозни проблеми, свързани както с правната техника и концепциите в проекта за закон, така и със съответствието с конституцията и международното право.
Няма обосновка защо е необходим един общ закон, който да обхваща всички дейности по противодействието на корупцията. В развитите демократични държави такъв обичайно не съществува. Противодействието на корупцията е резултат от действието на множество законови и подзаконови актове, прилагани от различни държавни органи. Едни от тези актове са в сферата на превенцията, а други - в сферата на репресията. Тези сфери не бива да бъдат смесвани.
Проблемът, обозначен в мотивите към проекта като "фрагментирано законодателство", не е адекватно идентифициран. Много европейски държави, които провеждат ефективна превенция на корупцията, имат същото законодателство. Изброяването в мотивите на имена на закони на случаен принцип е особено обезпокоително. Посочени са само пет закона без ясна връзка помежду им, а са пропуснати редица други. Новият закон също няма да преодолее "фрагментираното законодателство". Вместо безплодни усилия в тази насока е необходимо реално осъществяване на взаимовръзка между отделните области на превенция на корупцията и държавните органи с функции в това отношение. Това не е сторено.
Липсва ясно
разграничение между превенцията на корупцията и репресията
Същевременно материята, свързана с конфискацията на имущество в случаите на някои престъпления, които включват поръчкови убийства, грабежи, сводничество и др., е абсолютно неоправдано свързана с противодействието на корупцията. Такова размиване може да доведе единствено до неефективност в борбата както с корупцията, така и с престъпността. Избраният подход свидетелства за липса на разбиране на основните елементи и характеристики на корупцията, мерките за тяхното противодействие и процедурите за ефективното им и съобразено с основни правни положения прилагане.
Прави впечатление, че в определянето на приложното поле на закона, целите му и принципите на приложението му, както и в цялото му съдържание нито веднъж не е употребено понятието "отчетност".
След обсъжданията в работните групи от проекта за закон отпадна понятието "корупционно поведение". То е заменено с "прояви на корупция", което не е по-ясно. Същевременно се предвижда извършване на оперативно-издирвателна дейност, която е проявна форма на репресията, а не на превенцията, включително тайно следене на лица, насочено към "прояви на корупция". Липсата на ясно определение на това понятие отваря възможност за широко тълкуване и прилагане на репресивни мерки, в т.ч. тайно следене, при засягане на основни човешки права и без ясни критерии и контрол. Това е недопустимо с оглед на конституцията и Европейската конвенция за правата на човека.
Наистина при определянето на превантивни антикорупционни мерки не трябва понятието "корупция" да се свежда до престъплението "подкуп". Но обемът му не може да се разширява до безкрайност, защото така се затруднява превенцията и противодействието на корупцията. Образно казано, неплащането на данъци от страна на държавен служител може и да е неправомерно поведение, но определено не е корупция. Създаването на неясно определение ще доведе до получаване на разнопосочни, многобройни и вероятно неоснователни сигнали, чието обработване и проверяване ще отнема капацитет и ресурси със съмнителен резултат. А проверките по такива сигнали ще подлагат служителите на негарантирана намеса в правната им сфера.
Две от основните понятия в закона - "корупция" и "конфликт на интереси" - почти съвпадат, съгласно дадените им определения, което води до неяснота, евентуален
хаос при прилагането на закона
и възможности за негарантирано прилагане на репресивните мерки, предвидени в него. Съчетани с неясното понятие "прояви на корупция", тези неясноти водят до повишен риск от негативен ефект при прилагането на закона.
Необосновано съществено е намаляването на обхвата на общодостъпната информация от декларациите за конфликт на интереси. Само декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности, ще бъдат подавани до комисията и публикувани в поддържания от нея регистър. Публичността на декларациите за интереси на останалите над 100 000 държавни служители е поставена под въпрос. Според годишните проучвания на ПДИ на интернет страниците на институциите около 2/3 от декларациите на държавните служители по закона за конфликт на интереси не се публикуват. При положение че с новия проект за закон се предвижда да отпадне въобще централизираният контрол върху тези декларации, може да се очаква още по-слабо прилагане на задължението за публичност.
Особено притеснително е също, че с проекта за закон се предлага децентрализирането на проверките на декларациите за конфликт на интереси. Това би довело до феодализация и засилване на
политическия натиск и чадър
на местните политици върху държавната администрация. Тоест ефектът би бил по-скоро подпомагане, а не превенция на корупцията.
Липсва уредба относно подаръците, която е наложително да съществува във всяка държава, която си е поставила за цел предотвратяването на корупцията. Известно е, че доказването на престъплението подкуп е тежка задача във всяка наказателно правна система. Съществуването на регламент относно допустимите подаръци и облаги създава основания за поддържане на система за почтеност и за контролирането на получаването на подаръци.
В мотивите към проекта няма достатъчна обосновка на причините, които налагат създаването на комисията като един орган, осъществяващ правомощия на три съществуващи органа на власт. Не става ясно, ако до момента трите или някои от тях са действали неефективно, как този проблем ще бъде решен с обединяването на функциите им в един.
| В проекта се регламентира оперативно-издирвателна дейност с широк спектър, включително тайно следене на лица посредством различни оперативни способи, определен неясно и широко като "прояви на корупция". По същество тази дейност на комисията дублира оперативно-издирвателната дейност, присъща на полицията и на ДАНС. Предоставят се репресивни функции на нов орган на власт с абсолютно неясна цел и без създаването на гаранции за защита на основните права на гражданите. В светлината на осъжданията на България от Европейския съд по правата на човека за наличието на несъвместима с Европейската конвенция за правата на човека система за следене този подход е със съмнителна съобразност с к | Конституцията и конвенцията. |
Също така въвеждането на механизъм за подаването на доноси и създаването на постоянни доносници е абсолютен анахронизъм и е в тежко противоречие с конституцията и конвенцията, както и със самите основи на правовата държава и върховенството на закона. Създаването на механизъм за подаване на сигнали е едно. Друго нещо е създаването на шайка от платени доносници, които да служат перманентно за "пощенска кутия", която да оправдава репресивни акции срещу висши служители, които вземат важни за обществото решения. Подобна система при съществуващата култура в някои институции, останала от миналото, може да превърне борбата с корупцията в борба срещу почтеността за сметка на обществения интерес.
Репресията срещу корупцията във всички демократични държави с традиции се осъществява чрез полицията и съда. Всякакви опити за създаването на паралелни структури създават опасност от подравяне на самите основи на демократичното общество и принципа за върховенството на закона.