/Поглед.инфо/ Две думи за тази невероятна жена, която под косите си има полирано пространство. Тя се нарича писателка, а аз останах смаян ,че опитната издателка от Пловдив Божана Апостолова може да издаде тази простотия: „Соцгурме“, новата документална книга на Албена Шкодрова, е сигурно най-увлекателният портрет на комунизма, който някога ще прочетете.

Жив, трезв, често анекдотичен, той използва необичаен ключ – храната.“ Ето каква документалистка е Албенчето.Фантазията на й лети над „социалистическата кулинарна пустиня” и търси оазис. Намира го. Да, не може да се отрече, че България е единствената социалистическа държава, в която се продава кока-кола. И то – в средата на 60-те години. И колко просто и куриозно е станало това, според Шкодрова. Дори било „човешка грешка на българския експерт Тончо Михайлов”. Незнайният експерт бил пратен в Париж на гости на френската компартия /?/ да търси ...рецепта за оранжада! И вместо фанта, нашенецът урежда кока-кола. Такива неща наистина стават, но в комедийните филми. Няма как да не е намесен и бай Тошо: „Така или иначе, в крайна сметка работата стига до Тодор Живков и за ужас на неговите съветници, които вярват, че това е алкохолно питие, с което американските войници се поддържат в непрестанно опиянение, държавният глава одобрява вноса на Кока-Кола.” Какъв подвиг на Тато! Защото авторката твърди, че по това време „българската народна /?/ телевизия „ въртяла....клипчета за вредата от алкохолното питие кока –кола. Е, по-голяма профанация , ако сте чели, кажете му здраве. На такава глупост може да се хванат само сегашните пъпчиви тийнейджъри. За какви клипчета по онова време става дума, има ли поне малко реална представа тази нещастна „документалистка“ какво е телевизията в средата на 60-те?

Истината е далеч от книгата на Шкодрова. На 1 юли 1965 година легендарното стопанско обединение „Тексим” на Георги Найденов сключва договор с „Кока-Кола Къмпани“. В края на годината започва производство на „Оранжада“, а само няколко месеца по-късно първата бутилка Кока-Кола, произведена в източноевропейска държава, излиза на пазара. Това е, Албенке и вместо да пишеш глупости, седни и чети. И няма ли най-сетне да се спре с тази банална и просташка легенда за кока-колата и пияните американски войници, дето шества вече близо 60 години ? Истината е, че във в. „Стършел” през 1959 година излиза карикатура на американски войници, от чиито джобове надничат бутилки кола, но няма текст, че те са се напили с нея и изпотрепали мирното население. Обидно е да се тиражира тази простотия, защото ако бай Иван в България по онова време не знае какво е кола, имаме посолства, страната ни е член на ООН, имаме външно разузнаване, търговски представителства, които знаят.

Но за Албена това не е важно, важното е да изтърси, че печените слънчогледови семки били ...лукс за децата. И чопли фактите за „кулинарната скука” при социализма, сякаш люпи семки. Вярно е, че имало периоди на ограничения в хранителните стоки, вярно е че портокали и банани / аман от тях!/ е имало само по Нова година, вярно е че не всички ресторанти са били елитни и не са предлагали индийско вандалу, а обикновени храни, за обикновените хора.Имаше прилични гостилници и шкембеджийници, които не оставаха без клиенти. Но да правиш книга с тенденциозно подбрани лъжи и фантасмагории е обидно за паметта на цели поколения. Смешно е да се прави сравнение на сега и някога. Все едно е да се гавриш, че през 60-те години е нямало таблети. Трябва да се подхожда конкретно – исторически.

Албена Шкодрова е главен редактор на списание „Бакхус” и живее сега в Белгия, признава, че има само детски спомени от „зловещото минало“. Тя и сега разказва с отвращение как майка я водила в сладкарница, за да се тъпче с проклетото парфе с ягоди! Каква мъка за крехкото детско тяло! Жалко ,че този книжен боклук е издаден в Пловдив, още по-жалко, че е в издателството на Божана Апостолова!