/Поглед.инфо/ Злото - приемането на Истанбулската конвенция - може да роди нещо добро - Борисов да падне. Министър-председателят успя не само да обедини всички, които по различни причини го осъждат, но и настрои срещу себе си обществото. Стигна се до нещо нечувано - призив да бъде отлъчен от църквата. Помислете си какво означава това ? На Великден да стои бос пред храма и да моли за прошка ?
Какво стана с този човек, изневериха ли му комбинативността и хитростта, с които се измъкваше от заплетените ситуации ? Кои и как заслепиха инстинкта му за самосъхранение и го противопоставиха на православни и мюсюлмани, на католици и протестанти, на половината му правителство, на учените, простите, богатите, бедните, на коалиционните партньори и на опозицията ? Сложиха му динена кора или недооцениха българите ? Разбраха ли, че в неделя, 28 януари, във всички български църкви името му, без да се споменава, ще бъде синоним на прокълнатото ?
Има два варианта. Проваля ратификацията и остава на власт. Тогава тези, пред които се е ангажирал, го наказват и след време пада. Или с подкупи, натиск и заплахи я прокарва. Тогава става обществен враг номер едно и пак пада. Има и вратичка - отлага ратификацията, откупва се с щедри дарове за благодетелите си, това предизвиква вътре силно недоволство и пак пада. Цуг-цванг.
Но тъй като конвенцията е по-опасна от Борисов, въпросът е как да бъде провалена тя, не той. За него има политически механизми, за нея трябва силен натиск и съпротива. По-добре да я елиминираме сега, преди да е пуснала отровата, отколкото да чакаме Нинова да вземе властта, за да я денонсира.