Драматичните събития от 4 февруари 1997 г. и последиците от решенията на КСНС

/Поглед.инфо/ Целта на настоящата статия е да разгледа от историческо гледище събитията в България, случили се между 21 декември 1996 и 12 февруари 1997 г.

На първо място следва да се изтъкнат политическите причини за кризата от средата на 1996 до средата на февруари 1997 година.

Въпреки убедителната победа на Демократичната левица на изборите за местни органи на властта в късната есен на 1995 година (тя получава 41% от гласовете, а СДС – 24%) подкрепата за правителството на Виденов постепенно намалява. Причините могат да се търсят както във вътрешнопартийните противоречия в Социалистическата партия, които са идеологически и икономически обосновани, така и в укрепването на политическите позиции на Съюза на демократичните сили, който под ръководството на Иван Костов и неговите заместници Петър Стоянов и Васил Гоцев постепенно преодолява кризата от времето на председателството на Филип Димитров и се превръща в сплотена и стабилна политическа организация, в която няма разцепление, както е през 1992-1994 г. Освен това още през 1995 г. поради несъгласието с икономическата, в частност аграрната политика на левицата се оформя общ опозиционен блок, включващ СДС, БЗНС и Демократическата партия. Подготовката на този опозиционен блок за президентските избори започва още през януари 1996 г. Поради сериозната криза в отношенията между президента Желев и Съюза на демократичните сили се стига до провеждане на предварителни избори в рамките на СДС и Народен съюз, като Народен съюз подкрепя действащия държавен глава, а СДС издига Петър Стоянов. На проведените на 1 юни 1996 г. предварителни избори Стоянов печели убедително с 66% пред Желю Желев. Желев признава резултата с оглед на стратегическата цел на опозицията, а именно – победа над левицата на президентските избори.

От друга страна, БСП няма достатъчно ясно изразена воля за победа на президентските избори. Александър Лилов смята, че спечелването на тези избори не е толкова важно, а крилото на Андрей Луканов и Чавдар Кюранов ОСД лансира с подкрепата на в. „Дума“ и Стефан Продев кандидатурата на външния министър Георги Пирински1. Въпреки съмненията, че кандидатурата на Пирински е конституционно съобразна, тя е издигната официално през юни 1996 г. С решение на Конституционния съд от септември 1996 г. Пирински не е допуснат до участие в изборите, тъй като не отговаря на условията на чл. 93 от основния закон – да е роден в България (той е роден в Ню Йорк, Съединените американски щати). На негово място е издигнат министърът на културата Иван Маразов, а за вицепрезидент – Ирина Бокова, зам.-министър на външните работи. Необходимостта от смяна на кандидата за президент на Демократичната левица показва наличието на сериозни политически грешки в тактиката на ДЛ през 1996 г. От това се възползва СДС, който с подкрепата на Народен съюз и ДПС създават коалиция Обединени демократични сили (ОДС). Нещо повече, задълбочаването на икономическата и финансова криза, фалитите на държавни и частни банки през лятото и есента на 1996 г., между които са и Агробизнесбанк, Банката за земеделски кредит, Българската земеделска и промишлена банка, Частната земеделска и инвестиционна банка окончателно променят доверието към основните политически сили. През лятото и особено през есента на 1996 ОДС се превръща във водеща политическа формация, която има значително по-голямо влияние от ДЛ. Междувременно започва процесът на масовата приватизация, като същевременно се ускорява касовата приватизация, а големите държавни предприятия в икономическа несъстоятелност са изолирани и подготвени за фалит. В допълнение към това зърнената криза допринася за намаляване на доверието към левицата в полза на Обединените демократични сили. Икономическата криза и политическата конфронтация водят до стабилизиране на двуполюсния политически модел, установен в началото на 1990 година, но този път преимущество има СДС, тъй като Социалистическата партия пряко или косвено участва в изпълнителната власт от декември 1992 до февруари 1997 г., а СДС управлява от декември 1990 до декември 1992 г.

От изключително значение за развитието на политическата и икономическата ситуация в страната през 1996 г. е въвеждането на изкуствен 300% основен лихвен процент, установен от БНБ под управлението на инж. Любомир Филипов (човек на Луканов и подкрепяните от него групировки Мултигруп и Банката за земеделски кредит на Атанас Тилев). БНБ е подвластна не на правителството, а на парламента (съгласно закона за БНБ от 1991 г. – В. М.) и изхожда от идеята, че с такъв висок лихвен процент ще бъде обуздана инфлацията. Но процентът е твърде висок и удря върху преработващите селскостопанските суровини предприятия, които не могат да си позволят да теглят кредити, за да изкупят продукцията. Същото важи и за селските стопани, които не могат да подготвят есенната сеитба. В резултат значителна част от реколтата остава неприбрана, което е поредният удар върху селските стопани и хранително-вкусовата промишленост в новите условия на преход към пазарна икономика. В страната се появява остър дефицит на потребителски стоки, започва усилен внос на твърда валута, което води до обезценяване на лева2.

Доц. Виктор Йоцов, дългогодишен служител на Международния валутен фонд и на Българската народна банка посочва, че въвеждането на триста процента лихвен процент се дължи на натиска, упражняван върху Централната банка от международните финансови институции3. Така в политическото противопоставяне и сблъсъка на икономически интереси както на основните политически сили, така и вътре в управляващата Социалистическа партия се намесват и външни фактори като МВФ и Световната банка. Следва да се отбележи, че в условията на финансова криза според министър-председателя Виденов на България са били необходими 1 милиард лева, за да покрие дефицита на валута за 1996 г. Но МВФ отпуска само един заем от 124 млн. долара през юни 1996 г., който покрива много частично финансовите нужди на страната4. Очевидно МФИ нямат интерес социалистическото правителство да стабилизира финансовата система на страната, а по-скоро кризата да се задълбочи с оглед смяната на изпълнителната власт и преминаването й към Обединените демократични сили.

Въпреки подкрепата на Българския бизнесблок за управлението на левицата, Жорж Ганчев и неговата партия не участват пряко във властта с оглед амбициите на Ганчев да спечели президентските избори. Политическата ситуация през 1996 г. допълнително се усложнява, тъй като на 2 октомври 1996 г. пред дома му на „Латинка“ 15 е застрелян депутатът от Демократичната левица и бивш председател на Министерския съвет Андрей Луканов. Във връзка с това убийство парламентарните групи, представени в ХХХVІІ НС излизат същия ден с декларация, осъждаща политическото насилие и в потвърждение на това, че президентските избори ще се проведат на определената дата – 27 октомври 1996 г.5 На първия тур на изборите Петър Стоянов (ОДС) печели 1 889 825 гласа, което е 44%, на второ място с 27% е Иван Маразов (коалиция „Заедно за България“ – БСП, Екогласност и БЗНС „Ал. Стамболийски“) – 1 158 204 гласа, а Жорж Ганчев (БББ) – на трето с 937 686 гласа и 22%6. На втория тур, проведен на 3 ноември с. г., Стоянов е избран за президент на Република България с 2 502 517 гласа, а Иван Маразов остава втори с 1 687 242 гласа7.

В деня на втория тур на президентските избори в България пристига мисия на Международния валутен фонд, начело с Майкъл Деплер. Деплер предлага въвеждането на паричен съвет като мярка за стабилизация на българската национална валута. Правителството на Демократичната левица започва подготовката за въвеждането на паричния съвет, но не среща пълна политическа подкрепа както в левицата, тъй и в Обединените демократични сили. Председателят на СДС Иван Костов категорично се обявява против валутния борд8. Мотивирайки се с това, че смяната на валутния режим изисква смяна на изпълнителната власт, Жан Виденов подготвя за свой заместник като председател на Министерския съвет и председател на БСП Николай Добрев. Липсата на консенсус между БСП и СДС по въпроса за валутния борд довежда до значителни финансови сътресения през ноември 1996 – февруари 1997 г. и отлага стабилизацията на финансовата система за пролетта и лятото на 1997 г., когато вече властта се упражнява от представители на Обединените демократични сили.

Макар и неочаквано, на 21 декември 1996 г. на 42 извънреден конгрес на Българската социалистическа партия Жан Виденов подава оставка като премиер и лидер на БСП. Оставката на премиера допълнително задълбочава политическата криза9. Освен това опитите на Виденов за стабилизация на лева чрез подготовка за въвеждане на валутния борд се провалят поради отказа му да продължи да управлява. Този отказ се дължи на сериозната опозиция, която той среща в собствената си партия, обусловена от икономическите интереси на Обединението за социална демокрация и от желанието на фракциите на Александър Лилов и Андрей Луканов за смяна на правителствения екип, изразена през ноември 1996 г.

На извънредния конгрес на социалистите е взето решение за довършване на мандата на Демократичната левица и се приема нова програма за управление, озаглавена „Програма за практически действия на БСП (1997-1998)“. В този документ е заявено, че „БСП е изправена пред необходимостта ясно и категорично да определи своите по-нататъшни действия в три главни сфери. Обществото – преодоляване на дълбоката криза в доверието към държавните институции и политическите сили и за постигане на необходимото съгласие за по-нататъшния ход на реформите; в икономиката се предвижда безкомпромисно прилагане на налагащите се мерки за финансова стабилизация, преструктуриране на икономиката и възстановяване на икономическия растеж. Търси се и съгласие вътре в БСП по икономическите преобразования през 1997-1998 г. Икономическите насоки показват преориентацията на Социалистическата партия от регулиране на пазарната икономика към прилагане на неолибералните принципи, като дотогавашната икономическа политика е оценена като „половинчата, колеблива и конюнктурна, несъобразена със съществуващите в момента икономически реалности“, изразени са опасения, че „ако вместо въз основа на възможното и необходимото, формулираме политиката си на основата на желаното или на носталгията по отминалото, ние сме обречени да вървим срещу живота и да станем ненужни на обществото. Това не може да бъде позиция на БСП.10“

Междувременно опозицията се възползва от настъпилия властови вакуум, за да организира стачни действия срещу съставяне на второ правителство на левицата11. Тези стачки започват на 3 януари 1997 г., в тях участват и новосъздаденият профсъюз „Промяна“, и представители на ВМРО. На 10 януари 1997 г. Демократичната левица отказва да приеме декларацията на ОДС за излизане на България от кризата. Междувременно парламентът е нападнат от част от стачкуващите, а отделни помещения на законодателния орган са подпалени. Депутатът от Народен съюз и бивш председател на парламента Стефан Савов призовава представителите на левицата да не се крият от избори и изтъква, че дори използването на тежка военна техника не би спасило управлението на ДЛ. Мариела Митева, депутат от ПГДЛ смята за по-важно обсъждането на обстановката около НС, отколкото разглеждането на декларацията на ОДС12. Поради липсата на диалог между основните политически сили ОДС прекратява участието си в пленарните заседания и обявява началото на национална политическа стачка13. Въпреки опитите на БСП да състави второ правителство начело с министъра на вътрешните работи в оставка Николай Добрев, президентът Желев на два пъти отказва да издаде указ за проучвателен мандат – 29 декември 1996 и 10 януари 1997 г14. Така държавният глава в самия край на мандата си не изпълнява задълженията си по конституция, продължавайки да действа съвместно с Обединените демократични сили, както през 1995-1996 г. На 19 януари 1997 г. в НС полага клетва новоизбраният държавен глава Петър Стоянов. Стоянов застъпва мнението на Обединените демократични сили, че единственият изход от така създалата се ситуация е обявяване на дата на предсрочни парламентарни избори. В условията на анархия левът се обезценява няколко пъти и стига нива 2900 лв. за един долар в началото на февруари 1997 г.15

Следва да се отбележи тезата на социолога от Университета за национално и световно стопанство проф. Георги Найденов в книгата му „Сто годишната парадигма“. Извършвайки съпоставителен анализ на ценовите шокове в България през 1991 и 1997 г. на основата на показатели като същност, обект, субект и механизъм на реализация, Найденов стига до следните изводи:

Първо, че ценовите шокове от 1991 и 1997 г. са втора фаза на два еднотипни процеса. Приблизително от средата на седемдесетте години на миналия век до 1991 г. в условията на „държавен капитализъм“16 и еднопартийна политическа система приключва един цикъл на натрупване на капитал. От март 1991 до март 1997 г. в условията на пазарна икономика и политически плурализъм приключва друг цикъл на натрупване на капитал. Първата фаза на натрупване на капитала и в двата цикъла се състои в източване на спестяванията на населението и декапитализация на предприятията. Различават се по това, че финализират различни форми на натрупване на капитал. В периода от март 1991 до март 1997 г. натрупването става предимно под формата на централизация на капитала. По своята същност според проф. Найденов кризата от началото на 1997, която обаче започва през март 1996 се проявява като криза на банковата ликвидност17. Централизацията на капитала чрез източване на спестяванията на населението води до невъзможност банките да посрещат задълженията си към българското гражданство – 75% от заемите през 1996 г. са обявени за невъзвръщаеми. Банковата система е пред фалит. Основната цел на втория ценови шок според Найденов е обезценяване на кредитните задължения на банките към спестителите и по такъв начин да се излезе от банковата криза. Всички социални групи са субект на ценовия шок през 1996-1997 г. Ключов за Найденов момент при ценовите шокове през 1991 и 1997 е механизмът за смяна на властта18. Хиперинфлацията продължава до края на февруари 1997 г., след което започва намаляване на курса на долара спрямо лева.

Таблица Курс на лева спрямо щатския долар 3 януари – 25 февруари 1997 г.

Обменни курсове за периода от 01.01.1997 до 01.03.1997

Период               Курс на долара

3 януари 1997 – 495.74

4 януари 1997 – 557.5

6 януари 1997 – 581.78

7 януари 1997 – 581.78

8 януари 1997 – 581.78

9 януари 1997 – 581.78

10 януари 1997 – 642.69

13 януари 1997 – 642.69

14 януари 1997 – 642.69

15 януари 1997 – 642.69

16 януари 1997 – 642.69

17 януари 1997 – 682.12

20 януари 1997 – 682.12

21 януари 1997 – 731.71

22 януари 1997 – 731.71

23 януари 1997 – 731.71

24 януари 1997 – 731.71

27 януари 1997 – 813.87

28 януари 1997 – 813.87

29 януари 1997 – 813.87

30 януари 1997 – 1021.9

31 януари 1997 – 1021.9

3 февруари 1997 – 1021.9

4 февруари 1997 – 1637.8

5 февруари 1997 – 1637.8

6 февруари 1997 – 1637.8

7 февруари 1997 – 2608.4

10 февруари 1997 – 2608.4

11 февруари 1997 – 2608.4

12 февруари 1997 – 2936.7

13 февруари 1997 – 2936.7

14 февруари 1997 – 2936.7

17 февруари 1997 – 2920

18 февруари 1997 – 2920

19 февруари 1997 – 2920

20 февруари 1997 – 2594.8

21 февруари 1997 – 2594.8

24 февруари 1997 – 2594.8

25 февруари 1997 – 2194.2

Така спестяванията на огромна част от населението се стопяват, но наред с това се стопяват и дълговете на кредитните милионери и земеделските кооперации, както и огромният вътрешен дълг, който достига 160% от Брутния вътрешен продукт. Опитът на Българската народна банка и правителството да овладеят хиперинфлационния процес чрез изразходване на средства от валутния резерв не води до положителни резултати, а само до значително намаляване на валутните резерви на страната. Същевременно, по думите на тогавашния началник на отдел в БНБ Виктор Йоцов спекулацията с валута е изключително голяма19. За този хаос важна роля играят Николай Добрев и новият председател на БСП Георги Първанов, които не съумяват да съставят правителство, както и президентът Желев, който не задвижва конституционната процедура по съставяне на Министерски съвет. На 29 януари 1997 г. опозицията започва т. нар. генерална стачка чрез блокиране на основни пътни магистрали, жп линии, големи промишлени и др. предприятия20. В резултат цялата страна е парализирана. На 28 януари 1997 г. Петър Стоянов съгласно конституцията връчва мандат за съставяне на правителство на Николай Добрев21. Добрев прави частични промени в старото правителство на Жан Виденов, което е сигнал за това, че Социалистическата партия няма воля да задържи изпълнителната власт22. Освен това група депутати от ПГДЛ – Николай Камов, Александър Маринов, Фидел Косев, Елена Поптодорова, Пламен Денчев и др., напускат БСП и левицата23. Загубвайки парламентарно мнозинство, Демократичната левица се оказва в политическа изолация. Наред с това през януари 1997 г. при посредничеството на главния редактор на в. „Стандарт“ Юлий Москов се провеждат преговори между лидера на СДС Иван Костов и Николай Добрев, и Георги Първанов. Един от обсъжданите въпроси е евентуалното съставяне на коалиционно правителство на левицата и ОДС. Това е обсъждано и на заседание на НКС на СДС на 14 януари 1997 г.24 В крайна сметка преговорите са неуспешни, а ОДС предпочита да овладее изцяло властта, вместо да управлява съвместно с ДЛ, дори под формата на експертен кабинет тип „Димитър Попов“ и „Любен Беров“.

На заседание на Парламентарната група на Демократичната левица на 4 февруари на обяд, Н. Добрев обяснява какви са мотивите му да не изпълни мандата за съставяне на второ социалистическо правителство: „Най-опасно за държавата е да продължат безвластието и агонията. Не защото вече ние слагаме държавните интереси над партийните. Много мислих, цял щаб работим по икономическите и по социалните, и по други въпроси – ние не можем да спрем агонията на държавата и не можем да снемем общественото напрежение без сила. Силовото решение сега не е най-доброто решение. И аз като Георги (Първанов – В. М.) поемам личната си отговорност и няма смисъл да се подлагам на вот на доверие. Сега Русия е затруднена да ни помогне. На Запад всички ни казват: оправете се с МВФ, възстановете разговорите с него, побързайте да сключите споразумение. Но поставят условия за време, стабилност, съгласие, ефективно правителство. Нека аз съм виновен, но за това става дума“.25

На заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента на Република България Петър Стоянов, проведено на 4 февруари 1997 г. се обсъждат възможностите за излизане на България от политическата криза, възникнала в края на декември 1996 г. На 4 февруари 1997 г. на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Петър Стоянов е взето решение за провеждане на парламентарни избори на 19 април 1997 г. Николай Добрев и Георги Първанов, и лидерите на ОДС и останалите парламентарни сили в ХХХVІІ НС се отказват да съставят правителство. На същото заседание министър-председателят в оставка Жан Виденов докладва, че снабдяването на населението със зърно и зърнени изделия е осигурено до реколта 1997 г.26 Дефицитът на хляб, брашно и стоки от първа необходимост се дължи главно на спекулациите при доставката на тези храни, на блокадата на страната от 29 януари до 4 февруари 1997 г. и не на последно място на субсидирането на цените от страна на Министерския съвет и Националната комисия по цените, начело с Димитър Гривеков. Следва да се отбележи, че през септември 1996 г. са въведени пределни цени на основни хранителни продукти с оглед намаляване на социалната цена от преструктурирането на икономиката и финансите на България. Прилагането на тези механизми по отношение на цените в условията на разпад на икономическите структури, останали от социализма има отрицателни резултати. Поради това правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов провеждат политика на либерализация на цените през февруари – август 1997 г.

Изводи:

С подписа си под политическото споразумение от 4 февруари 1997 г. БСП признава поредния си неуспех да управлява. Причините за това са много. Сред тях са някои черти на премиера Жан Виденов – неговата неконтактност, несклонност към компромиси, нежеланието му да обяснява пред обществото проблемите пред управлението, силният характер. Има и други – БСП се оказва неспособна да осъществи прехода към пазарна икономика, защото противоречията, които съществуват в нея, са не само политически, а и принципни – по възможността лява партия да гради капитализъм27. Именно тези противоречия са основен фактор за краха на управлението на Демократичната левица, а те се дължат на сблъсъка на бизнес интереси на ръководни фигури на Социалистическата партия със социалните ангажименти, които БСП поема, спечелвайки изборите за ХХХVІІ НС.

_____________________

1 Петев, Н. Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов, с. 286.

2 Марчева, И. Аграрната реформа, с. 381.

3 Разговор с доц. Виктор Йоцов, 3 юни 2016 г. – личен архив на автора.

4 http://vsyakanedelya.standartnews.com/video/213 - интервю на Кеворк Кеворкян с Жан Виденов, Нова телевизия, „Всяка неделя“, 7 октомври 2012 година – последен достъп на 11 декември в 23.20 ч.

5 http://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/5/ID/1880 - заседание на 37 НС, 2 октомври 1996 г. – последен достъп на 7 юни 2016 г. в 1.14 ч.

6https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(1996) – последен достъп на 7 юни 2016 г.

7https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(1996) – последен достъп на 7 юни 2016 г. в 1.51 ч.

8 Според тогавашния началник на отдел в Българската народна банка Виктор Йоцов Костов променя позицията си за паричния съвет по време на служебния кабинет на Стефан Софиянски, когато е на посещение във Вашингтон в Международния валутен фонд през март 1997 г.

9 Марчева, И. Аграрната реформа през погледа на историка – В:Историкът – толерантният националист, ред. И. Баева, с. 381.

10 Програма за практически действия на БСП (1997-1998) – В: Програмно развитие на БСП…, с. 336.

11 Конгресът взема решение да се довърши мандатът за управление на Демократичната левица до края на 1998 г. Николай Добрев се отказва да бъде председател на БСП и за нов лидер на социалистическата партия е избран дотогавашният заместник на Жан Виденов Георги Първанов, депутат от ПГДЛ от Бургаски и Кърджалийски избирателни райони.

12 http://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/5/ID/2311- заседание на 37 НС, 10 януари 1997 г. – последен достъп на 9 юни 2016 г. в 1.29 ч.

13 https://www.youtube.com/watch?v=08Kdp8vsK6o – последен достъп на 9 юни 2016 г. – Костов заявява „Отиваме към подготовка на национална политическа стачка и гражданско неподчинение, обяснява, че не е имало преговори между Съюза на демократичните сили и Демократичната левица, че той като лидер на опозицията носи своята отговорност, но за политическото напрежение са виновни представителите на управляващата Демократична левица“.

14 Капитал, 10 януари 1998 г. - ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ, НАПРАВЕНО ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА

10 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА

/23,45 часа/

„Бях пред парламента, влизах и в парламента. Пред парламента има събрани много млади хора, които искат избори, искат предсрочни избори, искат промяна.

Аз предупреждавах в продължение на цяла година, че така, както отиват нещата в България, събитията могат да излязат извън контрола. Това вече стана. Това вече е факт. Цялата вина за това носи парламентарната група на БСП и парламентарното управление у нас.

Поддържам протестите на гражданите, които излизат по улиците на българските градове. След като са докарани до това свръхмизерно и унизително положение те трябва да протестират. С това те доказват, че са граждани, че са хора с достойнство.

Не одобрявам насилието и рушенето. То не служи на демокрацията. Призовавам към ред и законност.

При тази обстановка аз утре няма да връча мандат за съставяне на ново правителство.

Свиквам Консултативния съвет за национална сигурност.”

15http://bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StExchangeRates/StERForeignCurrencies/index.htm?downloadOper=&group1=second&periodStartDays=01&periodStartMonths=01&periodStartYear=1997&periodEndDays=01&periodEndMonths=03&periodEndYear=1997&valutes=USD&search=true&showChart=false&showChartButton=true – последен достъп на 7 юни 2016 г. в 8.30 ч.

16 В книгата си „Сто годишната парадигма“ Г. Найденов обосновава тезата си за същността на обществено-икономическата система в Съветския съюз и България като „държавен капитализъм“ на основата на изследванията на Маркс, Ленин, Хана Арент, Реймон Арон, Фридрих фон Хайек, Милован Джилас и др. теоретици на обществено-икономическите системи през ХІХ-ХХ в.

17 Ликвидност – англ. Liquidity – способност на дадена банка посреща плащанията си във всеки момент;

18 Найденов, Г. 100 годишната парадигма, С., Издателски комплекс на УНСС, 2015, с. 222.

19 Разговор с доц. Виктор Йоцов, 3 юни 2016 г. – личев архив на автора.

20 https://www.youtube.com/watch?v=Qd33BgkZ92w – емисия По света и у нас, на БНТ февруари 1997, архив на Нери Терзиева – последен достъп на 8 юни 2016 г. в 19.10 ч.

21http://vbox7.com/play:66eb322837 – В главната роля – президентът – последен достъп на 7 юни 2016 г. в 2.15 часа.

22 Министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов е оставен начело на аграрното ведомство и в проектокабинета на Николай Добрев (януари 1997).

23 http://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/5/ID/1935 - заседание на 37 НС, 12 февруари 1997 г. – последен достъп на 9 юни 2016 г. в 1.48 ч.

24 http://vek21press.com/index.php/2016/01/14/sds-14-januari-1997/ - последен достъп на 7 юни 2016 г. в 1.46 ч.

25 Добрев, Н. Избрах съгласието и разума, С., 1999, с. 63.

26http://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?DocumentID=7nb2%2bpXWLTt0yIoQm88jHg== - последен достъп на 23 август 2015 г. в 13.40 ч.

27 Баева, И., Калинова, Е. Българските преходи, с. 301.