/Поглед.инфо/ Предсказах катастрофана на ГЕРБ в първото си изявление в НС в деня на учередяване на новото мнозинство. По ирония на съдбата, Симеон Дянков влезе в роля, която много искаше да прехвърля на предшествениците си. Това е стила на ГЕРБ - те не могат да обяснят нищо смислено, ако не изнамерят виновник.: коментира Пламен Орешарски, бивш министър на финансите, кандидат за народен представител от Коалиция за България.

- Общо е мнението, че след изборите ще има патова ситуация в Народното събрание. Каква е вашата идея за политическото структуриране на властта след 12 май?

- Политическото структуриране на властта ще го решат българските граждани на 12 май. Възможни са всякакви ситуации. Социолозите твърдят, че необичайно висок процент от анкетираните отказват отговори, което означава, че самите проучвания не са особено надеждни като опити да се прогнозира крайния резултат от вота. Ще видим...

- Какъв знак дава Коалиция за България с номинирането ви за министър-председател?

- Мисля,че вие по-добре можете да коментирате темата за знаците, това за мен не е толкова интересно.

- Какви бяха мотивите ви да приемете тази номинация?

- Днес страната е в кризисна ситуация и мисля, че всеки трябва да помага с каквото може.

- Преди години бяхте кандидат за кмет от СДС, а сега от БСП ви предлагат за премиер. Как ще обясните тази метаморфоза?

- И в двата случая приех предложения за номинация и не виждам нищо метаморфозно в това. Макар и на различни позиции, аз съм работил за шест български правителства. И с риск да прозвучи нескромно, резултатите от моята работа не са лоши, дори имам отделни постижения, които в професионален план могат да се наредят много високо. Това не е ли по-важно...

- Днес Симеон Дянков е сочен за основен виновник за катастрофата на ГЕРБ. Споделяте ли това мнение. Бихте ли направли кратка характеристика на неговата работа?

- Катастрофата на отишлото си правителство бе предначертана още преди то да се формира. Предсказах го още в първото си изявление в НС в деня на учередяване на новото мнозинство, наблюдавайки многобройните изявления и първите действия на високопоставените предствавители на новата власт. По ирония на съдбата, Симеон Дянков влезе в роля, която много искаше да прехвърля на предшествениците си. Това е стила на ГЕРБ – те не могат да обяснят нищо смислено, ако не изнамерят виновник. И когато вече опозицията не бе достатъчна, започнаха да посочват такъв измежду своите.

- В последните четири години се говореше много за наследството на тройната коалиция. Как ще опишете наследството на ГЕРБ?

- В средата на 2009 година фискалния резерв бе 8 млрд.лева, а правителствения дълг – 10 млрд.лева. Това означава, че дълга бе покрит с резерви в размер на 80%. Понастоящем фискалните резерви са 4,5 млрд.лева, а дълга е над 14 млрд.лева или дълга е покрит с резерви в съотношение – 30 %. Какво друго да обсъждаме – няма сектор, в който да не бе реализирана декапитализация или да не бяха натрупани дефицити и дългове.

- Обещахте прекратяване на тормоза от страна на държавата над бизнеса. Бихте ли описали механизма, по който днешното управление упражнява този тормоз?

- То е видно по свитата стопанска активност и намаляващите вътрешни и външни инвестиции. От различни предприемачи чувам за административно-силов натиск с користни мотиви, но те едва ли ще го потвърдят публично, поради което и аз ще се въздържа, за да не изглеждам голословен.

- Какъв процент от икономиката на България е в сивия сектор?

- На този въпрос винаги се отговаря трудно, а процентите са ориентировъчни. В мандата 2005-2009 година различните изследвания показваха дял в интервала 15-30 %. Днес тези цифри ни изглеждат прекрасни, защото вече се вглеждаме в интервала 30-50%. Погледнете и в корупционните индекси на водещите външни наблюдатели. В последните 10-тина години винаги сме били в опашката сред страните членки на ЕС, но никога не сме били на последното място. Днес това е още един тъжен факт.

- Какво бихте направили, ако имате властта, за да извадите максимална част от нея на светло?

- Трябва да се положат усилия да се нормализира работата на приходните агенции и да се засили дистанционния контрол върху стопанските обороти. Честите посещения в офисите на фирмите не върши работа.

- Защо в България пресъхнаха чуждите инвестиции и до каква степен това се дължи на световната икономическа криза?

- Външната среда определено е фактор, но не единствен. За пример – в годините преди кризата България бе безапелационен лидер в привличането на преки чуждестранни инвестиции, като ги съизмерите с БВП. Днес доста от новите европейски страни са преди нас. Това показва, че не само кризата стопира инвеститорите.

- В България заплатите и пенсиите са най-ниски от целия Европейски съюз, какъв е шансът това да се промени в близките години, за да спре изтичането на работна ръка и квалифицирани специалисти от страната?

- Това е функция на умението ни да осигурим икономически напредък. Трябва да създадем среда за бизнес и за разгръщане на предприемчивостта, както намалкия и среден бизнес, така и на големия. Допълнително ще трябва да положим усилия да привлечем външни инвестиции, заради достъпа до пазарите, който те осигуряват.

- Протестите срещу монополите върнаха носталгията по социализма. Това би трябвало да е голямо изкушение за БСП, но не и за вас. Какво ще правите, ако партията ви натисне?

- Не съм забелязъл някои от факторите в БСП да бленува по отминали икономически времена. Пък и не разбирам за какво точно ще бъда натискан. Не забравяйте, че правителството, в което бях финансов министър и което бе доминирано от БСП водеше политика на рекордни за ЕС бюджетни излишъци, защото това бе адекватното фискално поведение по това време. Колко други правителства могат да декларират, че са водили не особено популярна политика в конюнктурен план, но в интерес на по-дългосрочното развитие на страната.

- Повече държава в икономиката или обратното?

- Това е глобален фундаментален въпрос след провала на централизираната икономика от съветски тип в края на 80-те години на миналия век и не по-малко зрелищния провал на дерегулираната, либертарианска икономика в края на първото десетилетие на новия век. Разбира се, че е необходимо повече държава, но с координационни и направляващи функции отгоре и със свобода на инициативата отдолу. Дали ще успеем като общество да го осъществим зависи от степента, в която префокусираме целите и инструментариума на централната администрация. Задачата не е лека...

- Да предположим, че станете премиер. Кои са първите стъпки, които ще предприемете. Кое не търпи отлагане?

- Не харесвам хипотетичните въпроси. Предпочитам да отговоря какво следва веднага да направи новото правителство. Да прекрати популистко-пропагандното и поради това хаотично и непремерено „говорене“, което наслоява несигурност и висока степен на неопределеност сред бизнеса и домакинствата. Да преустанови административно-силовия натиск от рекетьорски тип върху фирмите. Да свие контрабандата и да възстанови коректността в разплащанията. Да не допуска създаването на изкуствени монополи в които и да е сектор на икономиката.

- Последно - какви са идеите на левицата за данъчната политика. Ще махате ли плоския данък?

- Практически не. В програмана на БСП са заявени намерения за промяна само при облагането на доходите на физическите лица, като се освободи от данък минималната работна заплата и се обложат с по-висока ставка само най-високите доходи – такива над 4,5 хил. лв. Така общата данъчна тежест ще се намали под 10%.

- Знаете ли за проблемите на българските производители, които се задълбочиха с масовото навлизане на чужди търговски вериги в България. Имате ли идея как да ги разрешите.

- Има необходимост от една по-добра регулация на взаимоотношенията между търговските вериги и производителите. Нито е реалистично, нито е полезно обаче да се очаква непремерен протекционализъм за местните доставчици, само защото са местни.

- Предишният въпрос може да се разшири за цялостния безумен начин по който българската държава не защитава интересите на собствените си граждани, осигурявайки безконтролен комфорт за неразумни печалби на чужди компании и фирми. От друга страна вече констатирахме, че нивото на чуждестранни инвестиции у нас е трагично. Как ще обясните този парадокс?

- Това само показва, че истината е по средата – неразумните печалби не са чак толкова неразумни, а чуждите инвестиции не зависят само и единствено от данъци или по-висока норма на печалба. Очевидно общата среда за бизнес не е толкова привлекателна, въпреки малките данъци, ниските трудови разходи и слабите регулации, за които споменавате