/Поглед.инфо/ Чувствам се свръх информиран относно протоколните гафове и стилистичните фриволности при срещата на френския президент Макрон с българските лидери - президента Радев и премиера Борисов.

Понеже става дума за държавна визита на най-високо ниво, каквато се случва веднъж на 10 години или по-рядко, бих се радвал да мога да се осведомя и за някои допълнителни "детайли" за политическите резултати от тази среща. Липсват ми компетентни и балансирани анализи на визитата, очертаващи реалните й резултати. Но преди всичко ми липсва официална позиция на българските институции за реултатите от визитата. Извън прес-конференциите, от които научихме твърде много за позициите на Е. Макрон - включително за правителството на Полша - българските държавни позиции бяха доста по-енигматични. Президентът Радев декларира позиции на най-общо политическо ниво, за които не бе необходимо да се срещне лично с президента Макрон. Премиерът Борисов беше по-конкретен, но твърде иносказателен. Добра новина е, че изглежда е удържал на натиска за "командированите" в сферата, в която е концентриран българския интерес - автотранспорта. По-сложна е позицията на поляци, чехи и други, които имат доста повече и в повече сектори смесени фирми с Франция, френски фирми на своя територия и свои фирми във Франция. Добра новина е принципната подкрепа на Е. Макрон за българското членство в Шенген и в чакалнята на Еврозоната. Само че тези изводи можем да си направим по непреки свидетелства за разговорите и постигнатите договорености. Не е необходимо да бъдем наивници и да очакваме директен отчет за разговори на такова ниво - както от френска, така и от българска страна. Но ако сравним анализите във френските и българските медии, виждаме, че българските експерти по политиката на Франция засега са сериозни длъжници (с малки изключения). Мненията на модни стилисти и - често набедени - експерти по протокол могат да бъдат част от сензационната периферия, а не център на публичния дебат за срещата в Евксиноград. Надявам се българският интерес по ключови проблеми като миграцията да е била изразена ясно и категорично от българските държавни мъже. От една страна ние сме пряко заинтересувани от бързото развитие на общоевропейски политики по сигурността, свързани с общите граници на Европа - миграция, тероризъм и т.н. От друга страна, както общественото мнение, така и основните политически позиции в България по отношение на миграцията са по-близки до тази на Централна Европа и Румъния, отколкото до позицията на Париж, Берлин и Мадрид - да не говорим за Рим. Посещението на президента Макрон изглеждаше добре подготвено от българска страна. Това впечатление би могло да се затвърди само ако получим свидетелства за политическите резултати в полза на националния ни интерес.