/Поглед.инфо/ Спомен от удоволствията, изпитани в мансардите на елитния полицай Никола Гешев
Дойде време да те запозная накратко с физическия феномен, наречен "Махалото на Фуко", защото след нощната ни беседа с Гешев логично следваше и този урок по приложна физика.
Той се състои в откритието на френския физик Жан Бернар Леон Фуко, че един предмет, провесен на връв и оставен в пълен покой, постепенно започва да се върти по посока, обратна на часовниковата стрелка, или за по-грамотните в областта на физиката - в синхрон с въртенето на Земята. А ако питаш и що е махало, ще ти го опиша по този достъпен за лаиците начин: принуждават те да приклекнеш и при сгъвката под коленете ти поставят железен лост. Под лоста пропъхвт ръцете ти така, че да обхванеш собствените си сгънати крака, и след като приковат китките ти с белезници, сътворяват от теб едно човешко чеверме, нанизано на лост. Две мускулести горили вдигат лоста от двата му края и го полагат на облегалките на два обърнати с гръб един към друг стола. Подобно чеверме винаги се завърта по оста си надолу с най-тежката си част, така твърди физиката на твърдите тела. (А комунистите тогава бяха по правило твърди тела.) И доколкото анатомията на човека е такава, че най-тежката част е главата му, ти увисваш с главата надолу и с голи ходила, обърнати към небесната вис. Достатъчно е да те побутнат, за да осъзнаеш дори без да си учил физика, че си махало, свободно люлеещо се в пространството, надолу с главата. Съгласно закона на Исак Нютон за земното притегляне главата ти пък от своя страна винаги сочи към идеалния център на Земята - прост принцип, по който действаха и поривите ни, обърнати към центъра на една нова религия, точно толкова сакрална, метафорична и недоказуема като всяка друга.
После, в нарушение не на физическите, а на елементарните хуманни закони, започват да те бият по голите ходила с триъгълна палка от твърда гума, докато дъгата на ходилото ти се превърне в черно-виолетов оток, от който след втория ден на подобни занимания с всеки удар пръсва кръв и лимфа. Но доколкото според Фуко това явление е сходно с движението на часовниковата стрелка, то в нашия случай ти си махалото, което движи стрелките, с ритмичното им тиктакане и в синхрон с ударите на гумената палка: тик-так, тик-так.
Към горния урок по елементарна физика трябва да се добави, че българската полиция, винаги в крак с времето, успя да усъвършенства механичното люлеене на махалото, като го електрифицира. Това се прави, като с единия полюс на оголен кабел омотаят, да речем, палеца на стърчащия ти нагоре ляв крак, докато другият полюс е свързан с дясното ухо на висналата ти надолу глава. Условно казах "да речем", защото всичко зависи от творческото въображение на ония физици от мансардата - вместо палеца някои по-изтънчени експериментатори предпочитат тестикулите. Въпрос на концепция. В резултат на подобна електрификация ритмичното тик-так шоково се превръща в тик-ток, тик-ток...
Не знам дали можеш да получиш и далечна представа как от електрифицираното любопитство на ония експериментатори и непоносимите болки човек, висящ надолу с главата, бит по ходилата и полуприпаднал, неволно се напикава, топлата течност пълзи надолу по гърдите му, после по гърлото, попада в устата и лицето, смесва се с потта и сълзите, преди да закапе от връхчето на носа на едри, тежки капки. Потта не е от жега, в мансардите е студено и под това чеверме няма огън, огънят пулсира в мозъка с ритъма на токовите удари и те изгаря; за секунди губиш съзнание и в мъглата, в която се луташ самотен и объркан, трудно възприемаш глухите далечни гласове, които крещят в ухото ти нещо, което не схващаш. При тази противоестествена поза на тялото вече не можеш и да преглъщаш, и слюнката, смесена с кръвта от попуканите ти устни, се проточва от устата ти на дълга розова лига. Гадно и отблъскващо, нали? А сълзите ти не са от плач, а от болка, надхвърляща границите на физическата издръжливост. Дано пак не прозвучи патетично, но затова пък границите на духовната издръжливост са непредвидими, особено когато човек дълбоко вярва в една кауза. А взаимозависимостта между двете стихии - болката и вярата - винаги през вековете е определяла координатите и устойчивостта на преследвани вярвания, самоубийствени актове и ереси, неподвластни на камшични удари, на прегладнели лъвове и клади. И странно е, че ония физици от мансардите, водени от научен интерес, в такъв момент очакват от теб, вече свален от махалото, да напишеш с мръсните си, отдавна немити и треперещи ръце нещо смислено. А може би въобще не го и очакват, а те бият просто така - за утеха и мил спомен на старини, когато вятърът свири в камината.
* Послучай Международния ден на бившите политзатворници и концлагеристи