/Поглед.инфо/ Нападението е най-добрата защита, смятат директорите в БАН, омесили науката с частните си фирми и НПО-та
В медиите неочаквано се появи вчера запис от телевизионно интервю миналата седмица с проф. Антоанета Христова, директор на Института на БАН за изследване на населението и човека. Естествено, основните въпроси и в него бяха свързани с проекта за 378 хил. лв. за психотестове за шофьорите, спечелен от института по оперативната програма за транспорт и транспортна инфраструктура. И за това, че сред изпълнителите по проекта са самата Христова и докторантката в института Калина Крумова - бивша депутатка от "Атака", сега съветник при министър Валентин Радев в МВР. Не съм изследвала проблема за този договор, затова няма да оспорвам твърденията на Христова, че Крумова била изключително компетентна и че проектът бил изключително важен. Може и така да е, с този проект и без това обилно се занимават всички медии.
ДУМА обаче на 12 юни т.г. ("Двама директори в БАН омесват науката с частните си фирми") постави един съвсем друг проблем, който според нас е не по-малко обществено важен. Проблемът е може ли шефове на звена в БАН, финансирани от хазната, да имат частни фирми и НПО-та, в които източват от публичните институти ресурси, научни резултати и хора, получаващи в същото време заплата от всички нас, българските данъкоплатци. Въпросът е резонен, понеже Антоанета Христова и Калина Крумова, според справка в "Апис", на 4 юли 2017 г. са регистрирали свое частно НПО "Институт за политика", в който директорката на академичния институт е председател на Управителния съвет, а Крумова е негов член. Хора от института преподават в НПО-то, не извън работното си време и вероятно не даром. В сайта на самото НПО пише, че то си сътрудничи с БАН и с... института на Христова. Т.е. дамата си сътрудничи сама със себе си - като онзи от вица, който си говорел сам и като го питали какво прави, рекъл: говоря си с умен човек. Ето това е скандалното. Защото е скрито преточване на публичен ресурс в частни ръце. А Христова е едноличен собственик и на фирмата "Таргет-АМГ" ЕООД. Професорката обаче се накара на телевизионния водещ, че бил жертва на "манипулации и скандални внушения". Преди години тя така заплашваше журналистите, които пишеха за безобразието Пернишки университет, където бе зам.-ректор.
В интервюто сега Христова към едно заяви, че БАН не работи по Закона за администрацията, където в чл.19 пише, че ръководители на институции, създадени със закон (като БАН), не могат да са членове на управата на НПО, фирма или кооперация. Очевидно следва да се досетим, че БАН не работи и по Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, където в чл. 10 пише, общо взето, същото. Академията, видите ли, работела по Закона за БАН. Да ме прощава професорката, но именно този закон постановява, че БАН осъществява дейността въз основа на Устав, приет от Общото събрание. И този именно Устав на БАН в чл. 74 забранява на директорите на институти да са членове на управителни съвети на "търговски дружества и други подобни". От ясно по-ясно, каква ти тук инсинуация! Не може да им плащаме заплата, за да си работят на частно. Но очевидно проф. Христова действа по добре познатия принцип: като си нагазил до гуша в мръсота, нападай ти. И нападай нагло, за да се измъкнеш.
Колкото до спора на Христова с водещия има ли питане в парламента по темата за проекта й за шофьорите, ДУМА установи, че питане има - то е към министър Красимир Вълчев от левите депутати Веска Ненчева и Стоян Мирчев, но е за това как и по какви критерии частната НПО на Христова е спечелила друг проект - за 158 402 евро по програмата "Еразъм +".
Вторият директор на институт, работещ от името на института със собствените си частни фирми, за който ДУМА писа на 12 юни, е проф. Христомир Брънзов, шеф на НИМХ. Да, да на същия НИМХ, протестиращ, че БАН не му дава достатъчно пари. От много години следя плътно проблемите на БАН и винаги съм защитавала учените, които от близо 10 години са подложени на финансов геноцид от страна на властта. БАН бе институцията в държавата, която Симеон Дянков удари най-силно чрез орязване на парите. БАН е институцията, чиято субсидия (т.е. заплати и условия за правене на наука) е 20 и 30 пъти по-ниска от тази на сродните научни организации в Западна Европа, но българските учени са длъжни да работят на същото ниво като западните си колеги, понеже са заедно в едни и същи проекти. От БАН най-активно изтичат мозъци през Терминал 2 и на глава от населението вече сме на дъното на ЕС по брой на изследователите. Но... Увеличението на субсидията за НИМХ за 2018 г. е 1,1 млн. лв., а разходите му се увеличават със 700 хил. лв., т.е. следва да са покрити и отгоре. А директорът Брънзов и той си говори сам със себе си (3 частни фирми и една НПО, с паралелна на института дейност), но ръководството на БАН е замижало плътно, нищо че цялата академия негодува.
Е, за инсинуации ли говорим или за "чадър" над безобразията и атаки по принципа" нападението е най-добрата защита"?
